Зорница Спасова в интервю за БНР – София относно опасността от горещите вълни за децата.
Повишаването на температурите в Европа и Централна Азия е причинило смъртта на около 377 деца през 2021 г. Това сочи нов анализ на доклад с данни от 23 държави, публикуван от УНИЦЕФ.
Организацията публикува нов документ с шест препоръки към правителствата за политики за защита на малките деца, които са особено уязвими от последиците от топлинните вълни
Документът, озаглавен “Да победим жегата: детското здраве в условията на горещини в Европа и Централна Азия” установява, че половината от тези деца са починали през първата година от живота си от заболявания, свързани с горещините. Повечето смъртни случаи са настъпили през летните месеци.
Събеседник по темата бе Зорница Спасова, автор на доклада за УНИЦЕФ.
“Жегите са един подценен проблем, не се знае достатъчно за това, че те са най-смъртоносния метеорологичен феномен и вземат повече жертви отколкото всички останали метеорологични бедствия”, каза тя и допълни:
“Факт е, че децата са една от най-уязвимите групи, особено тези до 1 година. Половината от загиналите деца в Европа и Централна Азия всъщност са до 1 година. Те представляват 48% от жертвите на горещините там и са най-малките жертви. Най-често биват забравени в колите в горещото време, при което настъпва топлинен удар и съответно летален изход”, посочи Спасова.
По думите й, вече е иницииран разговор по темата със заинтересовани лица в Световната здравна организация (СЗО). България прояви интерес да бъде създаден план за защита здравето на населението при горещо време, в който да са включени и уязвимите групи. Според направен обзор, 16 държави, членки на ЕС разполагат с такива планове за защита на населението при горещо време, но България не е сред тях.
“Трябва да бъде разписан план, който да включва здравните служби, метеорологичните служби, службите за гражданска защита, социалните служби. Въобще, много са заинтересованите лица, които следва да се включат в един такъв план. В него влизат системи за ранно предупреждение, определяне на праговете над които смъртността нараства, съобразно тях се издават кодовете за горещо време, информиране на населението в което съществена роля имат и медиите, включване на образователните институции, защита на уязвимите групи”, подчерта тя.
В този план могат много неща да се включат, включително и да се разпределят средства за закупуването на климатици на хора от уязвимите групи, за да не загиват толкова много хора от горещата вълна, съответно и деца, изтъкна експертът.
“Колкото по-енергоефективен е климатикът, толкова по-добре, но за съжаление те са по-скъпи. В световен мащаб се наблюдава увеличаване на количествата енергия, които са необходими, защото бедното население закупува по-евтините, но не толкова икономични климатици”, каза още Зорница Спасова.
Тя допълни, че климатикът е животоспасяващ по време на горещата вълна и не е задължително да се използва през целия летен сезон.
“Но когато се струпат три дни, или повече с високи температури е необходимо поне три часа на ден да прекарваме в климатизирано помещение, за да не се получава натрупване на топлина, съответно топлинен удар, и дори летален изход”, съветва специалистът. Чуйте разговора на Константин Лавсов.
Пълния запис от интервюто изслушай тук.
