Когато жегата не спи: защо тропичните нощи стават все по-чести у нас?
Все по-честите тропични нощи не позволяват на организма да се възстанови и се превръщат във все по-сериозен здравен риск
Все по-честите тропични нощи не позволяват на организма да се възстанови и се превръщат във все по-сериозен здравен риск
Как сушата увеличава риска от инфекции, топлинен стрес и социална несигурност Зорница Спасова е автор в Климатека. Има докторска степен…
Горещите вълни, замърсеният въздух и работата на открито застрашават здравето на мъжете в България Зорница Спасова е автор в Климатека….
Ежедневните избори като храната и транспорта, както и социалните роли, оформят неравенствата в емисиите
Балканите, включително България, са обхванати от интензивна гореща вълна – на места температурите ще стигнат 41–44°C.
При стойности над 30°C физическата активност на открито става рискова, като часовете между 11 и 16 ч. са силно противопоказни.
Опасните за спорт часове са се увеличили драстично – с 382% в Северна и 107% в Източна Европа, в сравнение с прединдустриалната епоха.
Уязвими към топлината са възрастните хора, лицата с хронични заболявания, както и всички, които работят на открито – например в строителството и земеделието.
В България 33,3% от мъжете и 27,3% от жените извършват физическа активност с умерена интензивност по време на работа, а 4,7% – тежка. В селските райони тези дялове са още по-високи.
Регулярната физическа активност и спорт през целия живот укрепват организма и го правят устойчив на горещини в дългосрочен план.
Добре е да се търсят алтернативи за движение дори и в горещите дни – най-подходящи са ранните сутрешни или късните вечерни часове, както и водните спортове и заниманията на закрито.
Д-р Зорница Спасова в интервю за БНР – Радио София относно липсата на достатъчно предупреждения на населението по време на последните горещи вълни.
Второ място по смъртност в Европа, но никакви сигнали за опасност – защо горещите вълни все още не се третират…
Д-р Зорница Спасова от авторския ни екип в интервю за БНР – Христо Ботев относно влиянието на климатични промени и по-честите горещи вълни върху проявите на престъпност.
Д-р Зорница Спасова в интервю за БНР относно климатичните промени и домашното насилие.
• 4 млрд. души по света или половината от световното население са преживели поне 1 допълнителен месец (30+ дни) с екстремно топли дни поради изменението на климата. Това сочат данни от нов доклад, изследващ нарастващия брой дни с екстремни горещини през последната година.
• В 195 държави климатичните промени най-малкото са удвоили броя на дните с екстремно високи температури в сравнение със свят без изменение на климата.
• България изживя най-горещото си лято през 2024 г. За периода 1 май 2024 – 1 май 2025 г. всеки 5-ти ден у нас е бил с необичайно висока температура. Климатичните промени са добавили 33 необичайно топли дни.
• Идентифицирани са 4 събития с по-високи температури от обичайните, засягащи България, като през едно от тях, през септември 2024 г. температурите са били с почти 5 °C над нормата за периода, а друго, което се е случило през юни миналата година, е станало 11 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
• От всички държави, Аруба е преживяла най-много дни с екстремни горещини — 187 дни. Без изменението на климата, гражданин на Аруба би преживял само 45 такива дни.