Зорница Спасова

33 Публикации

Студените вълни носят риск за човешкото здраве

Въпреки че вече е широко известно, че изменението на климата е основната причина за увеличаване честотата на горещите вълни, малко известен факт е, че по-високите глобални температури могат също да доведат до екстремни студени явления. Докато Арктика в момента се затопля три пъти по-бързо от останалия свят, полярният вихър, който е традиционен метеорологичен модел, е станал силно нестабилен и като резултат маси от студен полярен въздух могат да се насочат към Екватора, водейки до бързи и резки спадове в температурата. Установено е, че общата и сърдечно-съдовата смъртност се увеличават при ниски температури, причиняващи свиване на кръвоносните съдове и повишаване вискозитета на кръвта. Под влияние на ниските температури зачестяват ангините, фарингитите, трахеитите, бронхитите, пневмониите и др. Освен хронично болните, уязвима група са възрастните, при които по правило също се наблюдават сърдечно-съдови изменения, работещите на открито и бездомните хора. Последни проучвания откриват връзка между студените вълни и броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет.

Климатичните промени и козметичната индустрия

Връзката на козметичната индустрията с климатичните промени не е така очевидна, но присъства. Използването на петролни продукти за производство на опаковките и дори на някои от самите съставки, обезлесяването за освобождаване на терени за култури, използвани в козметичната промишленост, допринасят за глобалното затопляне. Но съществува и обратна връзка, изразяваща се в недостиг на суровини, причинен от по-слабите реколти заради промените в климата и в намаляване трайността и годността на самите козметични средства заради по-високите температури. Съществуват и някои чисто екзистенциални въпроси по темата, като този за двигателя на свръхупотребата на козметични продукти, който според някои се крие в консуматорството и социалното неравенство.

Д-р Зорница Спасова: Нужни са иновации за по-зелени производства в козметичната индустрия

Представяме съвместен материал на д-р Зорница Спасова с Росинка Проданова от БНР – Радио Благоевград. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Какви са рисковете за човешкото здраве от изменението на климата в Европа според годишния доклад на списание „Лансет“

Според Световната метеорологична организация и Европейската служба за изменение на климата “Коперник” увеличението на средната годишна температура на въздуха в Европа е най-голямото от всички континенти в света за последните 30 г. и превишава повече от 2 пъти средното глобално повишение на температурите. Здравните последици вече са налице – през лятото на тази година, само в Испания и Португалия, горещините причиниха смъртта на 1700 души. Излагането на населението на горещи вълни в Европа се е увеличило средно с 57% през 2010 – 2019 г., в сравнение с периода 2000 – 2009 г., и с повече от 250% в някои региони на континента, твърди докладът на престижното британското списание “Лансет”, публикуван дни преди започването на конференцията на ООН за изменение на климата COP27. Екстремните жеги причиниха суша и пожари, които нанесоха сериозни щети на екосистемите, допринесоха за търговския дефицит и станаха една от причините за високата инфлация. Сериозни са и здравните последици от другите, свързани с изменението на климата, опасности – бури, наводнения, свлачища, пренасяни чрез вектори заболявания, продоволствена несигурност, снабденост с чиста питейна вода и т.н.

Е-кономика, 20.10.2022: д-р Зорница Спасова и Симеон Горов

Д-р Зорница Спасова от авторския ни екип гостува в предаването “Е-икономика” по Euronews България, където тя говори за икономическите последствия от измененията на климата.

Каква е опасността от явлението „морски горещи вълни”

Д-р Зорница Спасова от екипа ни в интервю в предаването „В развитие” по Bloomberg TV относно същността на т.нар. морски горещи вълни.

Готова ли е здравната система в България да посрещне заплахите от климатичните промени?

Резюме: Проектът „Климатични промени и здраве – профил на страните“ на Световната здравна организация (СЗО) и Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) започна през 2015 г., а тази година за първи път бе публикуван профил за България. Повишаването на средните годишни температура на въздуха, честотата на горещите вълни, екстремните извалявания и увеличаване честотата и интензивността на сухите епизоди и сушата са посочени като основни заплахи за общественото здраве, свързани с климатичните промени. Ако не бъдат ограничени емисиите на парникови газове в атмосферата, до края на века броят на хората, изложени на риск от медицински състояния, свързани с горещината в България може да нарасне трикратно. Ще бъдат засегнати жизненоважни сфери като производството на храни, достъпът до чиста и безопасна вода и до чист въздух. Вероятно е да нарасне броят на заболяванията, пренасяни чрез вектори, вода и храна. Разбира ли рисковете здравният сектор в България, налице ли е междусекторно сътрудничество и какво се прави в областта на смекчаването и адаптацията към изменението на климата в здравеопазването – отговорите на тези въпроси дава настоящата статия.

Морските горещи вълни отдавна не са рядкост и в Черно море

Д-р Зорница Спасова от авторския ни екип в интервю за БНР Бургас относно морските горещи вълни.

Морските горещи вълни са катастрофални явления, които зачестяват на фона на глобалното затопляне

За разлика от горещите вълни на сушата, които представляват опасност за човешкото здраве и са свързани със засушавания и по-чести пожари, така наречените морски горещи вълни са по-непознато явление. Те се определят като продължителни периоди на много високи температури на повърхностната вода, които обикновено продължават от седмици до месеци. Изменението на климата доведе до затопляне на повърхностните води със средна скорост от 0,15 ℃ на десетилетие през последните 40 г., което причини по-дълги и чести морски горещи вълни. Осем от десетте най-тежки горещи вълни, регистрирани някога в океаните и моретата, са се случили през последното десетилетие. При проявата им температурите на водата могат да станат толкова високи, че има риск много растителни и животински видове да изпаднат в стрес или да загинат. Така могат да бъдат унищожени важни крайбрежни местообитания, като ливади с морска трева, корали и колонии от водорасли, което от своя страна да ограничи естествения им капацитет да съхраняват въглероден диоксид и да причини загуби за риболова и туризма.

Изменението на климата може да увеличи честотата на алергиите и астмата при децата

Зорница Спасова от авторския ни екип в интервю за Дарик Радио относно влиянието на климатичните промени върху детското здраве.