Зорница Спасова

17 Публикации

Ratio podcast, EP284 – топлинни вълни

Зорница Спасова от екипа ни гостува в подкаста на Ratio, където говори за връзката между климатичните промени и човешкото здраве….

Има ли връзка между промените на климата и пандемията и в какво се изразява тя?

Много автори свързват затоплянето на климата с разширеното разпространение на инфекциозните и паразитни заболявания. Проучванията сочат, че промените в климата са допринесли и за пандемията от новия коронавирус SARS-CoV-2, който вече втора година блокира живота в целия свят. Повишението на температурите, на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са променили състава на растителността и свързаното с нея естествено местообитание на животните в много региони по света. Мащабно екологично проучване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива значителни промени във вида на растителността през последния век, което всъщност е създало благоприятна среда за живот на прилепите там и е способствало за приближаването им към хората. Избухването на пандемията от COVID-19 се отрази и на емисиите на парникови газове в световен мащаб и донякъде забави темповете на глобалното затопляне. Отражението му върху хода на средната глобална температура към 2050 г. обаче се очаква да бъде незначително. Не на последно място, климатичните условия имат значение и при предаването на вируса и са един от факторите, обуславящи хода на пандемията.

Жените са по-уязвими от измененията на климата

Д-р Зорница Спасова от нашия екип в интервю за предаването “Цветовете на деня” с Йорданка Петрова по Радио Видин за въздействията от измененията на климата, като засушавания и горещи вълни, върху жените.

Младите с име – Битките на човека за природни ресурси

Д-р Зорница Спасова от екипа ни гостува в подкаста на БНР “Младите с име” за нейната работа, свързана с климатичните промени и човешкото здраве.

Kлиматичните промени и здравето на жените

Постигане на равенство между половете и борба с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, приети от ООН за периода 2016 – 2030 г. На пръв поглед различни, те всъщност тясно се преплитат, защото изменението на климата задълбочава съществуващото от векове социално и икономическо неравенство между двата пола. Климатичните промени са и двигател на здравните неравенства. Женският пол е по-уязвим към измененията на климата заради по-крехката физиология, по-ниския среден доход, зависимото положение в обществото, специфичните активности при изпълняване на семейните задължения и т.н. В световен мащаб природните бедствия като суша, горещи вълни, наводнения и бури убиват повече жени, отколкото мъже, особено засегнати са жените в по-млада възраст. Тези последици зависят, освен от естеството на събитието, и от социалния статус – ефектите на разликата между половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в региони и държави, в които социално-икономическият статус на жените е особено нисък.

До 2050 г. броят на климатичните бежанци може да достигне между 150 и 250 млн. души

Нашият автор д-р Зорница Спасова в интервю за БНР “София” за нарастващия брой бежанци в следствие на климатичните промени.

Климатичните промени и здравето на жените

Чуйте д-р Зорница Спасова от екипа ни по БНР за проекта „Климатичните промени и здравето на жените“, чийто инициатор е тя. В него са разкриват рисковете, които са пряко свързани с промените в климата и неравенствата между половете.

Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени

Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.

Климатични промени и инфекциозни болести

Нашият автор д-р Зорница Спасова гостува в БНР “Христо Ботев”, където говори за увеличената в следствие от климатичните промени опасност от инфекциозни и паразитни заболявания.

Как промените в климата способстват за разпространението на инфекциозните и паразитните заболявания?

Затоплянето на климата способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини – като малария, жълта треска, Западнонилска треска, денга и др. В България през 2015 г. беше доказан първият случай на Западнонилски енцефалит, а през септември същата година беше регистриран и първият смъртен случай. Заболяването доскоро бе разпространено само в тропичните райони на Африка и Азия, но поради промените в климата и антропогенни фактори вече се среща и в Южна Европа и Америка. Маларията у нас е изкоренена преди повече от 50 г. благодарение на мащабна програма, но специалистите днес проследяват внимателно нейното разпространение, тъй като вече се наблюдава завръщане на заболяването в съседна Гърция. Проучванията сочат, че промените в климата стоят и зад пандемията на новия коронавирус SARS-CoV-2, който вече повече от година блокира живота в целия свят.

  • 1
  • 2