Материал на „Капитал“ с участие на д-р Валентин Симеонов от авторския ни екип, относно рисковете за качеството на въздуха от строителството на високи сгради.
Защо не е добре да се строи близо до Витоша
Разположението на София в планинска котловина е една от важните предпоставки за високите й нива на замърсяване. Затвореността й пречи за добрата проветривост и води до инверсии, които пък са причина за застоя на въздуха и добре познатите мръсни зимни дни. За това и е толкова важно за София по никакъв начин да не се пречи на ветровете, които са ключови за пречистването на града. Те могат да пренесат замърсителите в извънградските райони, а също и да ги разпръснат.
Строителство, което се съобразява с посоката на ветровете, може да намали замърсяването. Обратно – хаотичното и гъсто застрояване като това, което виждаме от края на миналия век насам, силно влошава ситуацията, коментира за “Капитал” Валентин Симеонов, учен към Швейцарския федерален институт за технологии в Лозана.
Кръговратът на въздуха помага за очистването на въздуха в централните части и намалява общото замърсяване поради “разреждането” на замърсителите. Високо строителство покрай Витоша би попречило на този поток, който освежава града. Гъстото застрояване с високи сгради в южната част на София близо до Околовръстния път пречи на този кръговрат и освен това води до повишено замърсяване с фини частици и азотни окиси в кварталите, разположени в подножието на Витоша, казва ученият.
Всъщност южните квартали по-принцип са по-ощетени от ефекта на проветрението заради близостта на планината и там със строителството е редно особено да се внимава, но това не е единственият проблемен район на града. Плановете за високо строителство в “Княжево” и строящите се небостъргачи на “Цариградско шосе” също биха затруднили притока на свеж въздух по Владайското дефиле и по поречието на р. Искър и биха увеличили замърсяването на града. През зимата пък преобладаващите ветрове са северозападни и северни и идеята за строеж и на небостъргачи в квартали, като “Люлин” например, също не е добра, защото това ще блокира ветровете и ще влоши замърсяването, казва Симеонов.
Друг проблем е, че небостъргачите създават собствен мръсен микроклимат. “При вятър около високите сгради от типа небостъргач се образуват завихряния, които водят до образуване на зони с по-високо замърсяване. Разположението им зависи от посоката и скоростта на вятъра и когато такава зона съвпадне с натоварен път или кръстовище, концентрацията на замърсители там може да превиши значително допустимите норми. В случая със планираната сграда при мол “Парадайз” такава зона може да бъде кръстовището пред мола или някой от околните булеварди”, казва ученият за ‘Капитал”.
Опасните невидими замърсители
Прахолякът и липсата на проветрение не е единствения проблем с високото строителство. Както във всички големи градове по света, така и в София основен и целогодишен източник на замърсяване е автомобилният транспорт (а през зимата и отоплението). Подобна висока сграда като тази на бул. “Черни връх” неизбежно ще натовари още и без това тежкия трафик в региона. А отделяните от двигателите с вътрешно горене газове като азотни оксиди предизвикват опасни заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдовата система и др., които далеч не са за пренебрегване. През 2020 г. например има доказан случай на смърт на 9-годишно момиче поради продължителен контакт с азотен диоксид. Детето е живяло на 25 м от натоварен лондонски път.
Веднъж отделени в атмосферата, замърсителите се променят и образуват т.нар. вторични замърсители. Такива са озонът и част от т.нар. фини прахови частици. Те са причината за т.нар. летен или фотохимичен смог.Улесняването на процедурите за строителство на сгради с лице към две улици, прословутата поправка НИКМИ за “Милениум тауърс”, всъщност се оказва абсолютно вредно. Строителството – особено покрай улиците, създава условията за задържане на замърсяването, посочи Симеонов.
Пълния текст от интервюто намери тук.
