Валентин Симеонов: До 2050 г. температурите у нас ще са над 40°, а в Индия няма да става за живеене

Д-р Валентин Симеонов от екипа ни в интервю за “24 часа” за климатичните промени през следващите десетилетия, явлението Ел Ниньо и екстремните метеорологични явления.

Предстоят много екстремни явления, при това не отделни, а свързани във вериги – обилни валежи, продължителни суши и повече горещи вълни
За селското стопанство се задава опасна последица – топла пролет с наводнения вместо със сняг, после рязко застудяване, което унищожава реколтата
Ако не се вземат мерки, Амазонските гори ще изчезнат до пет десетилетия. Катастрофално е, а хората не го осъзнават
За родените през 2023-а тя ще е най-студената година, всички следващи ще са още по-топли
И горските пожари вече са различни – наблюдават се огнено торнадо и облаци като при изригване на вулкан. Не сме подготвени, коментира атмосферният учен

– Снегът оттук нататък изненадващо явление ли е, след като в края на ноември бяха блокирани пътища и стотици населени места останаха без ток, д-р Симеонов?

– И да, и не. Снеговалежите намаляват, поради по-високите температури ще има повече валежи от дъжд. Наблюдава се изместване на първия сняг, в България през 60-те години на миналия век можеше да се види сняг през октомври, ноември. Та в известен смисъл този сняг бе малко изненадващ, но бе прогнозиран.

Това, което бе неочаквано, е количеството на снега и че беше влажен. Дължи се на по-високата влага във въздуха. Световните океани са по-топли от обичайното. Тази година температурата на морската вода бе между 4 и 6 градуса по-висока от обичайното в Средиземно и Черно море във времето на валежите. Това предполага повече изпарения. От друга страна, имаше много топло време, последните три месеца бяха най-горещите, откакто има метеорологични измервания. По-топлият въздух поема повече влага и когато циклонът, който идва от Средиземно море, зареден с тази влага, се срещне със студен фронт от север, се преобразува в сняг. Той беше мокър сняг поради високите температури и това бе една от причините за проблемите преди дни. Мокрият сняг е по-тежък, затова много от клоните се счупиха. Същевременно заради високите температури клоните все още имат зелени листа.

Това явление показа, че не сме готови за такива събития. Дори по-добре технически оборудвани страни не са, пример е Германия и второто най-голямо летище в Мюнхен, което бе затворено няколко дни заради обилните снеговалежи.

– Как може да се подготвим?

– Това е основният въпрос, защото не знаем какво ни очаква. За електроразпределението може би единственото решение е колкото може подземни линии, защото проблемите бяха с въздушните линии. Това е само един от проблемите, за които трябва да се подготвим, трябва да очакваме повече екстремни явления.

– Какво имате предвид под екстремни явления?

– Повече обилни валежи, каквито имаше в Гърция и Либия, в България бяха значително по-малко. Трябва да чакаме и повече, и по-дълги и продължителни суши, повече горещи вълни, възможности за горски пожари. Това, което се наблюдава напоследък, не са отделни екстремни явления, а вериги от екстремни явления, които са свързани. През октомври и ноември имаше поредица от циклони, идващи от Атлантическия океан, мисля, че бяха 5, които преминаха един през друг през Франция и предизвикаха много големи наводнения и ураганни ветрове. Има и други такива явления – в Гърция премина гореща вълна, която подготви разстителността за пожар. Пожари, които много трудно се гасят. След като приключи горещата вълна, дойде зона с ниско налягане, при която има повече валежи и бяха много обилни. На места падна годишният валеж за 24 часа.

Проблемът при такива дъждове след пожари е, че те са по-силни, защото частиците от горските пожари спомагат за образуването на облаци, които при наличието на по-голяма влага се превръщат в поройни дъждове. А тъй като земята е изсъхнала след огъня, не е готова да поеме дъжда, няма и гора, която да го разпредели. Той отнася почвата, която се образува за стотици години. След това възстановяването на горите е почти невъзможно.

Има и друга вредна поредица за селското стопанство, която се задава. Топла пролет с много валежи и наводнения, без сняг. След което в края на пролетта следва рязко застудяване и замръзване, което унищожава селскостопанската култура.

– Казвате, че се задават, но в близките една, 5 или 10 години?

– Изобщо в бъдеще. Прогнозите на климатичните модели са за нарастване на силата, интензитета и честотата на екстремните явления.

– В по-близък период – каква зима ни очаква?

– Интересна може да е, ще е по-топла и има няколко причини за това. Температурата на Световния океан е по-висока, което предполага, че въздухът над океана ще е по-топъл. Обикновено въздухът над Европа идва от Атлантическия океан и от Средиземно море. Другата основна причина е явлението Ел Ниньо, за което започва да се говори все повече. Това е явление в Тихия океан, което има две фази – топла Ел Ниньо и студена Ла Ниня. Явлението засяга основно Тихоокеанския район, но води до промени в глобалните температури, тоест средната температура на въздуха при земния слой. Промяната в температурата на океана е много важна. Тази на въздуха е по-висока от края на 19 век с 1,10 градуса, а на океана – 0,88. Тази година имаше температура на водата 30° в Средиземно море, което е изключително високо, рекордно.

Глобалният ефект, е че температурата при Ел Ниньо нараства с 0,1-0,2 градуса над средната. А при Ла Ниня е по-ниска с една десета градуса. Тази пролет завърши Ла Ниня, необичайно дълга – продължи 3 години, а обикновено трае от 6 до 12 месеца. Въпреки че глобалната температура трябваше да спадне леко, имаме поредните горещи години.

– А защо продължи толкова дълго Ла Ниня – 3 години?

– Необичайно е и се предполага, че има връзка с промените на температурата на океана. Ла Ниня премина много бързо в Ел Ниньо. Обикновено има преходен период, но този се разви много бързо. Критерий за Ел Ниньо е температурата в средната част в Тихия океан около Екватора. Когато тя надвишава средната с половин градус, се обявява Ел Ниньо. При едно силно Ел Ниньо през 1997-1998 г., когато загиват голяма част от коралите в Австралия и Индийския океана, надвишението е било с 2,4 градуса. 2016 г. е рекордът за горещо време, но сигурно ще бъде изместен от 2023 г., когато температурата на океана беше 2,6 градуса. Очаква се максимумът да е през февруари, след което може да започне да спада, но може и да продължи, прогнозите се променят непрекъснато.

Ефектът от Ел Ниньо се усеща най-вече от 4 до 6 месеца след максимума. Тоест лятото може да очакваме по-сериозно влияние. Тогава очаквам много горещо време. Цялата 2024 г. вероятно ще е по-гореща от 2023-а.

– Ученият от НАСА Питър Калмус предупреди, че лятото на 2023 г. “ще бъде най-хладното лято до края на живота на хората”, а то беше особено горещо. Споделяте ли мнението му?

– 2023 г. почти сигурно ще е най-горещата година в историята на метеорологията. Досега всички месеци са били по-топли от обикновено. Това, което е искал да каже Калмус, е, че за родените през 2023-а тя ще е най-студената, защото всички следващи години ще са по-топли. Тя ще е най-студената в сравнение със следващите години. Това звучи малко страшно.

– В тази връзка до какви нива ще достигнат температурите до 2050 г?

– Аз не съм оптимист, защото нищо не се прави, за да се намали основният двигател на климатичните промени – намаляване на парниковите газове. Напротив, количеството им непрекъснато нараства. Може би средната температура ще е по-висока с 3 градуса в сравнение с прединдустриалния период.

Това значи, че на места температурите може да са с 10 градуса и повече по-високи. На много места те няма да са пригодни за живеене, например в Индия – там може да са над 50 градуса за дълъг период. За България може би, няма да се учудя, ако често температурите са над 40 градуса.

Пълното интервю прочети тук.