Интервю на д-р Симеон Матев от екипа ни с Капитал относно промените в климата и ефекта им върху бизнеса и обществото, за това по-студен ли беше месец май и по-топла ли е като цяло зимата, както и кога ще има гръцки климат в България.

Докато си говорим за глобално затопляне, тази пролет като че ли беше по-студена и влажна от обичайното. Защо се получава така?

Трябва да правим разлика между времето и климата. Това са две напълно различни неща. Те зависят от коренно различни фактори. Времето е това, което виждаме в момента – температурите, вятъра, валежите. Докато климатът е всеобхватно понятие за това, което се случва дългосрочно. Климатът е обобщение на времето в момента за период от поне 30 години.

Глобалното затопляне е факт, и то научно доказан – 95% от климатолозите смятат така. А съществена причина за затоплянето е именно антропогенното въздействие.

А останалите 5%?

Това са т.нар. скептици, които отричат глобалното затопляне – те сравняват днешния климат с отминали епохи от развитието и еволюцията на Земята, когато наистина е било по-топло. Това никой не го отрича, но тогава хората не са съществували.

Само че през последните сто години затоплянето е рекордно бързо.

Важното е, че за много кратък период много рязко са се променили температурите.

Точно така. Преди такива промени са се случвали не за хиляди и десетки хиляди години, а за стотици хиляди и дори милиони години. А сега имаме такава промяна само за сто години. И това е притеснителното. И го усещаме – чрез екстремните събития.

Но ако се върнем към по-ниските пролетни температури и валежите – те са нещо нормално. За България най-валежният период е от втората половина на май до средата на юни. Промяна би било, ако не вали, както впрочем се случваше в предишни години. Това създава доста големи проблеми за селското стопанство.

Миналата зима е била най-топлата в инструменталната метеорологична история на България. Или от около 140 години насам. Но за сравнение – зимата на 2005-2006 г., макар и по-студена, е била с по-малко снеговалежи.

Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг, ако не са ходили на планина. Реално нормална снежна покривка не е имало от 2017 г. Няма ги вече типично зимните прояви на времето – виелици, обилни снеговалежи, дълги ледени периоди.

Споменахте по-рано, че промените в климата и най-вече във валежите създават сериозни проблеми за земеделието. Какво е решението тук?

Промените в климатичните цикли засягат силно агробизнеса и когато те не се развиват по обичайния сценарий, водят до големи загуби. Например когато имаме дълги периоди на засушаване, последвани от поройни валежи. Количеството вода може да е същото на месечна база, но когато падне накуп, е по-скоро вредно, тъй като създава наводнения и отнася плодородния слой на почвата.

Решението за минимализиране на риска е да се търсят по-устойчиви култури, да се чете повече за настъпващите промени и да се прави земеделие с адаптивни растения. Може да се мисли и за друг начин на отглеждане на културите – с по-ефективни системи за поливане и запазване на влажността на почвата, тъй като засушаването може да провали цялата реколта.

Климатът засяга пряко и туризма. Зимният сезон е пряко зависим от снеговалежите и когато ги няма, той може съвсем да пропадне. Същото е и през лятото – ако времето е лошо, бизнесът не върви.

Валежите засягат и енергетиката, тъй като липсата на вода спира ВЕЦ-овете. Например в България има с почти 40% по-малко произведена енергия от вода.

Как се променя климатът в Европа като цяло?

Става по-топло. А при валежите има т.нар. петнистост. Осреднено изглежда, че валежите са в норми, но реално има места с много валежи и такива с много малко. А това създава сериозни проблеми.

Всъщност и в температурно отношение има такива разлики, но ако гледаме Земята като цяло. Глобалното затопляне към момента е градус и една, две, три десети, но в отделните региони е съвсем различно. Най-голямо затопляне от всички региони на земята има в Арктика – до 8-10 градуса. В райони около Екватора пък се наблюдава средно понижение на температурата.

Иначе се очаква в Северна Европа да има повече валежи, а в Южна – по-малко, с дълги периоди на суша и такива с проливни валежи. Като цяло в Южна Европа ще има повече екстремни прояви на времето.

Пълниото интервю прочети тук.