Интервю на Роман Рачков от авторския ни екип за Focus News относно значимостта на студа за растенията.
Защо студът е важен за растенията и какви мерки се налага да предприемат земеделските производители заради климата у нас? Гост в ефира ни е Роман Рачков, който е част от авторския екип на “Климатека”. Той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита, председател е също така на Българската асоциация по биологична и растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.
Недостатъчното студени дни през зимата могат да повлияят на селското стопанство у нас. Г-н Рачков, сега с вас ще си поговорим защо студът е важен за растенията?
Растенията, както и всички студенокръвни животни се влияят силно от факторите на климата. За да се могат да се развиват нормално, те трябва да могат, те се повлияват от външните условия, които ги заобикалят. Топлината, която е много очевидна за всички нас влияе върху развитието на растенията, но така също и студа. Растенията, които отглеждаме в България, имам предвид многогодишните растителни видове, овощните дървета, еволюционно са се развили при условията на умерения климат, в който имаме ясно разграничаване на 4 сезона, и за да могат да се развият нормално в периода, когато се намират в покой, те трябва да бъдат подложени на определено количество студ. Това е този покой. Ако студът е по-малко, това се отразява много рязко върху тяхното по-нататъшно развитие, което пряко може да доведе до загуба на очаквана реколта през следващия вегетационен сезон. Както виждаме, таза година тепърва имаме някакви признаци на зима. Не знам как е в София, но в Търново е топло в момента.
И тук е така, да, студено е.
Но температурите не са падали може би с изключение на няколко дена под нулата, което не е много нормално.
И според вас как това ще се отрази в най-кратки срокове, какво предвиждате вие, че ще се случи?
Вероятно селскостопанските производители ще получат по-малко или по-лоша реколта, такава, която ще бъде с по-ниско качество. А най-вероятно топлата зима, не най-вероятно, а със сигурност това ще доведе до много сериозни проблеми през пролетта и лятото от нападения от различни неприятели. Защото една значима част от неприятелите на селскостопанските растения при студена зима умират и поколението е по-малко. А според мен, те дори някои неприятели продължаваха развитието си и през зимата. Имам предвид през месеците ноември и декември, което има възможност ще се отрази до сериозни проблеми с неприятели по селскостопанските култури през пролетта и лятото следващата година. Това може да си кажем, че ще бъде буквално почти 100% сигурно.
Можем ли с вас да кажем кои видове обаче растения са най-издръжливи?
На кое?
На климатичните условия. Т.е. те биха издържали и при не толкова студено време, и съответно кои са най-студоустойчивите?
Те растенията си държат, не можем да кажем кои растения. Имаме растенията, които ние отглеждаме, които са в умерения пояс, така или иначе ще си издържат. Казваме, те няма да загинат, просто ще имаме по-малка и по-нискокачествена реколта от тези растения, ако през зимата не е определена сума студ. Това имам предвид в статията, която в момента обсъждаме. Те растенията няма да загинат от това, че не е имало студ, но няма да се развият нормално. Това се случва, защото тези видове, които ние обсъждаме, са от умерения пояс. В еволюционен плаз през изминалите години те са се развивали при наличието на зима, която е с определено количество студ. Не можем да ги разграничим по видове. По-скоро става дума има някои сортови особености вътре в самия вид. И когато някой иска да засади определен вид овощни растения е добре да се заинтересова от този фактор – сумата на охлаждащите единици. Това, според мен, е информация, която той трябва да получи от съответния производител на овощен посадъчен материал, да не цитираме сортове по сортове.
Г-н Рачков, според вас какви мерки могат и се налага да приемат земеделските производители заради климата у нас?
Да се насочат към видове, които са по-подходящи за тези температури, които се очертават – средногодишни, средносезонни, по сумата на ефективните температури. Трябва да се обърнат към специалисти в сферата на агрономията, на които тези фактори са известни. Да не се хвърлят просто защото искат да гледат нещо, а да направят едно сериозно агроклиматично проучване за района, който обитават, и как се движат средногодишните суми по месеци, малко по-научен подход трябва да се подходи в земеделието, също да се гледат по-сухоустойчиви видове и сортове, които не изискват толкова влага, защото високите температури и липсата на зимата неминуемо ще се отрази на количеството влагозапасяемост в почвата, която ще имаме. Ако тази тенденция продължава, а някои дори казват, че част от България ще бъде пустиня, тя може би няма да бъде подходяща изобщо за извършване на земеделски дейности. Явно ще трябва да се адаптираме и да бъдем по-радикални в промяната на собствената дейност, която извършваме.
Цялото интервю изслушай тук.