Роман Рачков от авторския ни екип в интервю за Agro.bg относно изпозлването на алтернативни устойчиви и адаптивни практики в земеделието.

 – Г-н Рачков, сушата провокира използване на алтернативи, дошло ли е времето земеделците да търсят заместители на традиционно отглежданите култури?

За да се справят с предизвикателствата, породени от климата, и да осигурят доставките на храна, производителите трябва да възприемат устойчиви и адаптивни практики. Едни от тях са алтернативните култури, като по този начин създават едновременно и устойчивост и кулинарна привлекателност. Мисля, че е дошло време да разширим хоризонтите си. В тази връзка мога да отбележа, че добра възможност, която предизвика интереса на кулинарните гурута по света, е Африканската краставица. Всъщност, това растение е сродно на познатата ни краставица, на външен вид прилича на диня, но е твърде дребно. Видът не се отглежда масово в България, може би само от някои любители градинари, но би могъл идеално да се впише в сеитбооборота у нас. Видът е с добри вкусови качества и се продава добре на пазара. Идеална култура, заместител на коктейлната маслина. Изглежда доста атрактивно и на вкус не отстъпва на познатата ни краставица.

Друг интересен вид е Бодливата краставица. Отглежда се изключително лесно. В търговската ни мрежа в големите супермаркети може да се намери, но вместо на килограм се продава на брой. При равни условия на отглеждане и при равни разходи е доста по-изгодно да продаваш нещо, което се реализира на бройка за около 4-5 лв., отколкото да отглеждаш краставици на килограм.

Основният проблем на българското земеделие е бедният асортимент на отглежданите култури. То не е диверсифицирано. Над 90% от площите са заети от 3 зърнени култури. От гледна точка на плодове и зеленчуци също няма видово разнообразие. Диверсифицирането в отглеждането на културите е начин да бъдат преодолени тези трудности, а и това е начин да бъдат адаптирани техните стопанства към настъпващите промени в климата. Всеизвестен факт е, че една система е толкова по-стабилна, колкото по-голямо разнообразие има в нея. Така че, ако българските земеделци диверсифицират стопанствата си, ще бъдат по-устойчиви и по- конкурентоспособни, ще имат по-малко проблеми с болести и неприятели.

 – Доматеният листоминиращ молец се превърна в една от най-сериозните заплахи за земеделските стопани – има методи за ефективна борба с него?

Преди около десетина години доматеният миниращ молец навлезе у нас и трайно се установи. Видът е инвазивен и няма естествени врагове. Дава няколко поколения годишно и не подлежи на ефективна химическа растителна защита, защото бързо създава резистентност към употребявания инсектицид. Гъсеницата почти веднага след излюпването от яйцето се вгризва в листото и прониква в меката тъкан и там нанася вредата. Когато третираме листата, тя е във вътрешността на листа и не може да бъде повлияна със съответния препарат. Това може да се случи само във фазата, когато е имагинирала като насекомо или във фаза под формата на яйца. Затова най-ефективната борба е с биологични средства – различни видове хищни насекоми, които се хранят с яйцата или използване на феромонови уловки при възрастните.

 – Достатъчно надеждно средство ли е да работим на ниво хищни насекоми и да разчитаме на метода?

Биологичното земеделие е длъжно да използва единствено само такива методи. Ефектът е видим. Същото може да се прилага и в конвенционалното, затова говорим за интегрирана растителна защита. Известен факт е, че доста дълго време биологичната и химическата растителна защита са се развивали едновременно в началото на 20 век. После химическата взема връх, излишно е да коментираме интересите на световноизвестни корпорации. Факт е, че биологичната растителна защита може да бъде изключително ефективно средство, особено при отглеждане на култури на закрито и земеделецът осъществява пълен контрол, такива продукти могат рационално да бъдат прилагани и на открито поле. Царевичният стъблопробивач, например, най-ефективно и най-евтино може да бъде контролиран с помощта на една микрооса, наречена трихограма. Това не е иновация. Имаме над 100 години употреба на трихограма.

 – Ефективно ли е тя да бъде прилагана на отделни блокове?

Приложението на трихограма не е някакво спонтанно действие, то се базира на наблюдение, ранно откриване на неприятеля и избиране на точния момент на внасянето й. Проблемът с нея е тя да бъде всяка една година произведена от щамове дива трихограма. В миналото у нас е имало 18 лаборатории, които са улавяли всяка година дива трихограма, а след това са я намножавали и подготвяли за внасяне в посевите. Ако това не се прави, а продължи да се отглежда дълго време върху яйцата на зърнения молец, тя спира да паразитира върху яйцата на неприятеля, към който е насочена.

Другото нещо, което трябва да следят земеделците, е да бъдат сигурни какъв вид трихограма купуват, защото на Земята са регистрирани над 250 трихограми, вероятно болшинството от тях присъства и в Европа. Различните видове трихограма се специализират да паразитират върху яйцата на различни видове неприятели. Затова трябва да бъде следено какъв е видовият състав, който закупуват и дали трихограмата е отглеждана дълго време върху вторичния гостоприемник, който се използва в лабораториите. Спрямо царевичния стъблопробивач нямаме особена алтернатива от гледна точка на химичните пестициди.

 – Намаляването на пестицидите, съгласно европейската директива, достатъчно амбициозен модел ли е?

Имаме нов ЕП и въобще не може да бъдем сигурни, че ще бъде същото като в предишния мандат на евродепутатите. Програмата беше реалистична, въпросът е дали няма да надделеят други интереси и тя да бъде редуцирана и променена. Забелязва се вече това. Европа дава на заден ход по отношение на така наречената Зелена сделка, съвсем различни приоритети се очертават. Въпросът е много политически, има много корпоративни интереси. Трудно е да се каже какво ще се случи. Вижда се, че редица рестрикции с пестицидите отпаднаха.

 – Ще продължава ли акцентът да е върху биологичното земеделие?

Биологично земеделие ще има. Чиста храна може да се произвежда не само по биологичен начин, но чрез интегриран подход и храната пак да е чиста. Нека не се заблуждаваме – 100% биологична храна никога няма да се произведе, освен от единични консуматори. Консуматорът е важно д яде достатъчно безопасна храна, произведена в достатъчни количества и на добра цена. Първоначалната идея на ОСП е била не да се дават субсидии на калпак, а след Втората световна война Европа да не гладува – производство на достатъчно храна на приемлива цена. Днес искаме да е максимално безопасна без пестицидни остатъци.

 – А земеделците достатъчно наясно ли са що е то интегрирана растителна защита?

Не, не са наясно. Според мен и доста от агрономите не са наясно, въпреки че има нормативна база, но няма желаещи. Вероятно интерес ще има едва, когато има някакви субсидии за това. Така както обикновено се случва при нас. Появява се някаква субсидия и веднага се появява интерес.

 – Наистина ли калцият в почвата е средство за борба с климатичните изменения?

От миналата година има научно откритие, че редовното прилагане на калций в зависимост от степента му на дефицит, стимулира полезната фауна от микроорганизми, които имат пряка зависимост с фиксирането на въглеродния диоксид в почвата. Използването на калций под формата на варуване или под някаква друга форма на внасяне стимулира тяхното развитие и увеличава съхранението на въглероден двуокис в нея. Това е новата роля на калция, която беше открита.

 – Контролираното опрашване на земеделските култури -една много интересна тема, как гледате на този способ?

Често в социалните мрежи срещам твърдения, приписвани на Айнщайн, че ако изчезне медоносната пчела, ще изчезне светът. Само че това не е вярно. Нито Айнщайн го е казал. Животът на Земята ще бъде силно засегнат, ако изчезнат като цяло дивите опрашители, за които никой не говори. На територията на страната ни се срещат над 600 вида диви пчели и те са изключително ефективни опрашители, много повече в сравнение с медоносните пчели. В някои страни те са отглеждани за опрашване на различни земеделски площи. Има един вид пчела, който се среща в България, нарича се пчела Зидарка. Доказано 300 индивида от този вид могат да извършват същата работа в една ябълкова градина за хектар, докато ако трябва да сложим медоносни пчели на същата площ, са необходими 100-120 хиляди индивида. Много лесно може да пренесеш 300 неимагинирали пчели на полето, отколкото да пренесеш 300 кошера. Макар че не съм чувал някой да си кара пчелите да му опрашват градината. В Полша добивите от такова опрашване са се увеличили с около 30%.

Оригиналната публикация от интервюто прочети тук.