Павел Василев в интервю по БНР – Пловдив относно ролята и опазването на дивите животни.
Дивите животни и особено големите бозайници са от ключово значение за преодоляване щетите от климатичните промени. Те играят и важна роля срещу концентрацията на парникови газове в атмосферата. Това обясни еколога и автор на Климатека Павел Василев.
Добави, че докато едрите бозайници влияят на естествените местообитания и влизат в ролята на регулатори, то растителноядните – като пасат създават богата на видове мозаечна екосистема, също така премахват сухата трева и по този начин намаляват опасността от пожари. Хищниците пък са в ролята на балансьор за размножаване на тревопасните.
Като добри примери за екосистемни инженери посочи тарпанът, зубърът, бобърът, еленът, турът и куланът.
„Затова опазването им е от ключово значение. В България вече има успехи на връщане на изчезнали животни обратно в дивата природа – в Източните Родопи. Тук живеят 19 зубъра, 190 тарпана, 150 благородни елена и 500 лопатара.
Това са стадни животни и за да подпомагат борбата с климатичните промени трябва да има поне няколко стотин от всеки вид. В България 19 зубъра не са достатъчни.
Нужна е голяма популация, за да има богат генофонд и да не се стига до кръвосмешения и заболявания на вида.
Ако в една гора няма големи бозайници, често един или два вида растения ще доминират и другите дървета, които са зависими за своя растеж от големите бозайници може да изчезнат.
Така може да се окаже, че има една храстоподобна растителност, която не произвежда толкова кислород и не улавя толкова въглероден диоксид, колкото големите дървета.
Където има паша дърветата израстват много по-големи и улавят много въглероден диоксид“, коментира Василев
Пълния запис от интервюто изслушай тук.
