Климатичните промени и алергиите

Как повишението на температурите влияе на някои алергии?

Според СЗО от сенна хрема страда всеки трети човек на Земята, внасяйки дискомфорт в ежедневието му по време на поленовия сезон. Промените на климата изразяващи се в повишение на температурите удължават вегетационния период на растенията и удължават периода, през който е възможно да има алергични реакции свързани с полени.

Алергията е реакция на имунната ни система към нещо, което за повечето хора по същество е безобидно, като ядки, косми на домашни любимци, домашен прах, гъбични спори, пух, някои хранителни вещества и др. Едни от най-големите причинители на алергични реакции за човека са „полените“ – тичинковият прашец на цветята, тревите и дърветата. При повечето хора с такава алергия, те предизвикват сенна хрема или алергичен ринит. Симптомите най-често са съвсем обикновени – кихане, сърбеж, сълзене на очите, запушен нос, но понякога могат да бъдат и по-опасни, предизвикващи астматични пристъпи. Този тип алергии могат да се нарекат още и сезонни. Според Световната здравна организация (СЗО) 30% от световното човешко население страда от сезонни алергии, а редица проучвания посочват нарастващо разпространение на алергии. 

Според степента на реакция на организма, алергията може да се проявява с различна продължителност, която зависи главно от причинителя. Дървесният прашец е най-разпространен през пролетта, тревният прашец през лятото, а прашецът от плевели през лятото и есента. Това е така, защото всеки растителен вид се нуждае от определена температура за протичане на различните си фази на живот. А в условия на променящ се климат е логично да се променят и датите на започване и продължителността на отделните фази. 

Повишаващите се температури означават, че периодите на цветен прашец ще започват по-рано, ще продължават по-дълго, ще се увеличава и количеството му отколкото в миналото. В свое изследване Джанг и ко., 2014 са установили, че между 2001 и 2010 г. сезонът на цветен прашец в някои щати на САЩ започва средно три дни по-рано, отколкото през 90-те години на миналия век, а обемът на ежедневния въздушен прашец от растителни видове се е увеличил с над 40%. По-дългото време с полени означава повече време, в което човешкото тяло да бъде чувствително към алергени и да произведе ответна реакция. В друго изследване посветено на връзката между климата и цветния прашец на Ziska et al., 2011 се установява, че продължителността на поленовия сезон се увеличава с 3 до 27 дни в централните и северни части на САЩ и някои канадски провинции (фиг.1). 

Фиг. 1. Промяна в дължината на поленовия сезон в САЩ и Канада. Изображение на NOAA Climate.gov базирано на данни от Ziska et al. 2011.

Колкото по на север се отива, толкова удължаването на сезона е по-голямо и това е свързано с по-голямото повишение на температурите в полярните райони. В нашата страна подобно изследване за поленовия сезон не е правено, поради липсата на т.н. поленови станции. Но изхождайки от факта, че температурите у нас също се повишават през последните години, можем да предположим, че поленовият сезон също се е удължил. Би следвало с повече дни да се е удължил сезонът в Северна България, защото там температурите са с по-голямо положително отклонение от нормите, спрямо Южна.  

Повишаващите се температури удължават и безмразовия период – дни през които температурата не се понижава под 0 °С. Това е важно за плевелите, които отделят полени, защото по-дълъг безмразов период за тях означава по-добра възможност за развитие, а за хората с алергии – повече дискомфортни часове. Изменението на безмразовия период за територията на САЩ е представено на Фигура 2. Сравнението е направено между периода 1991-2012 г. и 1900-1960 г.  

Фиг. 2. Нарастване на безмразовия период в САЩ. Източник: NOAA NCDC / CICS-NC).

В България безмразовият период също е претърпял промени. За последните 25 г. се наблюдава увеличение, като то е по-добре изразено в Северна България (фиг. 4), където нарастването е с 5 денонощия за десетилетие. В Южна България безмразовият период нараства с 4 денонощия за десетилетие. 

Фиг. 3. Отклонение от средната стойност на безмразовия период в Северна (-) и Южна (-) България през последните 25 г. (Матев, 2020). 

Ето как промените в климата могат да влияят и на хората с алергия. По-високите температури всъщност удължават периода, през който може да има алергична реакция. 

Ако искаме сезонът на алергиите да не се удължава, трябва да намалим антропогенното влияние  върху природата до минимум, за да минимизираме нашата намеса върху климатичната система. Колкото повече изхвърляме парникови газове, толкова условията за по-високи температури на Земята нарастват. В умерените ширини вегетационният сезон ще започва по-рано през пролетта, ще се прекратява по-късно през есента и по този начин ще удължаваме сезона на полените. Това от своя страна ще удължи възможния период със сенна хрема и други алергични реакции свързани с растителността. Или стремейки се да намалим поленовите алергии имаме още една причина да живеем по-рационално и екологично.  


В публикацията са използвани материали от: 

  1. Zhang, Y., Bielory, L., Mi, Z., Cai, T., Robock, A., Georgopoulos, P. (2014). Allergenic pollen season variations in the past two decades under changing climate in the United StatesGlobal Change Biology, 21(4), 1581–1589.
  2. Ziska, L., Knowlton, K., Rogers, C., Dan Dalan, Tierney, N., Elder, M.A., Filley, W., Shropshire, J., Ford, L.B., Hedberg, C., Fleetwood, P., Hovanky, K.T., Kavanaugh, T., Fulford, G., Vrtis, R.F., Patz, J.A., Portnoy, J., Coates, F., Bielory L., Frenz, D. (2011). Recent warming by latitude associated with increased length of ragweed pollen season in central North AmericaProceedings of the National Academy of Sciences, 108 (10), 4248–4251.
  3. https://nca2014.globalchange.gov/report/our-changing-climate/frost-free-season