Христо Панчев от нашия екип в интервю за BlueLink, където разказва за това как се променя моделът за комуникация при глобалнни кризи като озоновата дупка, замърсяването на въздуха и климатичните промени, или съвременната Ковид криза

Как се променя моделът за комуникация при глобалнни кризи като озоновата дупка, замърсяването на въздуха и климатичните промени, или съвременната Ковид криза. Д-р Христо Панчев, доктор по семиотика и информационни науки автор в сайта „Климатека“ (www.climateka.bg),  обощи приликите между тях като дефинира три етапа в обществената комуникация: определяне и навлизане в проблема, извеждане на научно обосновани решения, постигане на глобален консенсус относно начина, по който да се процедира и прилагане на съответните мерки.

Панчев посочи проблема с озоновата дупка като енциклопедичен пример за успешно справяне с криза, докато климатичните промени определи като неуспех. През края на 70-те години става ясно какво е вредното влияние на хлорофлоровъглеродите за околната среда. Установено е, че те са причината за разпадането на озоновия слой. Бързо се е преминало към действие- ограничаване на тези съставки. Информацията е навлязла в масовата култура и медиите, като преди въвеждането на законови ограничения продажбите на продукти, които съдържат CFC са спаднали с 50%. По това време започва излъчването на UV индекс по телевизията, заедно с прогнозата за времето, както и реклами на слънцезащитни кремове. По този начин не само се рекламират съответните продукти, а и причините за необходимостта от тях. Експертът обърна внимание, че при климатичните промени подобни мерки не са взети.

„Гореща криза“ е термин, описващ непосредствена опасност, уточни д-р Панчев. Такава е озоновата криза, която задейства бързи реакции. В такъв случай не остава време за фабрикуване на невежество, категоричен е експертът.

„Индустрията винаги има интерес да промени дискурса, да промени фокуса и да се защити чрез фабрикуване на невежество“, отбеляза Панчев. Даде за пример цигарената индустрия. Конкретен финансов интерес се среща и при оловото в бензина. Цитира изследване от 1965 година, в което Патерсън установява, че замърсяването на кръвта с олово произлиза от горивото. През 1971-ва година геохимикът е изключен поради тази причина от групата по замърсяване на атмосферата с олово към Националния изследователски съвет, въпреки, че е бил главен експерт. Започнали са да се финансират „контраучени“, които да оборват неговата теза. През 1986-та година са въведени законови промени за премахване на оловото от бензина, а в края на 90-те години се забелязва изчистване на кръвта при хората с 80%. Панчев отбелязва, че преборването на резултатите от фабрикуването невежество е отнело три десетилетия.

Симптоми на невежеството

Най-типичният начин за фабрикуване на невежество е манипулирането на методологията в едно научно изследване, уточни експертът. Този, който има финансов или друг интерес от това, избира да използва такава методологията, че резултатите да са в негова полза. Друг пример за генериране на невежество е позоваване на авторитети. Панчев заяви, че Столична община използва и разновидността с позоваване на добри примери от чужбина. София се нарежда сред първите места в световните класации по замърсен въздух, но се планира постояването на инсениратор (завод за изгаряне на отпадъци). Цитират се данни от Стокхолм и Виена- градове, в които съществуват такива съоръжения, които не са нанесли големи щети на местния климат. „Пропуска се фактът, че Виена е на Дунав, там въздушните течения са коренно различни, докато София се намира в котловина“, допълни експертът.

„В областта на познанието основният инструмент за неговото набавяне е науката“, отбеляза Павел Антонов, управляващ редактор на „БлуЛинк“. Посочи, че в сферата за предоставяне на информация основен механизъм са медиите, а в последно време социално-мрежовата комуникация в интернет. Даде пример за счупената връзка на тема промените в климата. Научният консенсус е почти единодушен, че те са факт и са предизвикани от човешка дейност. При преглед на публикациите в престижни американски медии обаче това единомислие не се забелязва, отбелязва Антонов. В резултат се получава манипулативна представа за неизясненост на въпроса, която се дължи на т.нар. журналистически баланс. Когато журналист се запознае с научно твърдение, от него се очаква да потърси “обратната страна”. И я намира от друг учен, чието мнение обаче е маргинално спрямо научния консенсус.

Обратната страна на журналистическата норма за баланс

По този начин аудиторията остава с лъжливото впечатление, че съществува научен дебат по напълно изяснени въпроси. „Няма как дебатът да бъде между учен, чието мнение съвпада с научния консенсус и друг, в повечето случаи зависим, платен от една или друга индустрия или такъв, за който независимата научна мисъл не се съгласява с неговите тези“, отбеляза Антонов. Даде за пример и тютюневата индустрия, както и индустрията на изкопаемите горива, която има най-голям интерес от насаждане на невежество по отношение на климата.

Д-р Панчев обърна внимание, че научните изследвания често са трудни за възприемане от масовата аудитория, защото са предназначено за научна среда. Това е и причината големи научни издания като “Science” и “Nature” да използват социални мрежи за комуникиране на информация в популярен вид. „Това, което е по-важно е не да се комуникира толкова новата наука, а да не забравяме да комуникираме и старата наука. Неща, които са вече отдавна известни като това, че земята е кръгла и защо е кръгла. Това, че ваксините са създадени да помагат и че дължим това, че не умираме на по 30-40 години до голяма степен и на ваксините, и на хигиената, дължим на науката“, отбеляза експертът.

Консерваторите в Англия са казвали за социализма, че няма как да се случи, защото в театъра няма само първи редове, докато Фейсбук изведнъж създаде реално тази утопия, в която всички сме в един театър, в който седим на първия ред, допълни Панчев. „Не само, че сме на първия ред, ами и се качваме на сцената и се получава нещо, което, представление, което аз не съм сигурен, че искам да гледам. Защото не всяко мнение е равно на друго“, заяви д-р Христо Панчев.

Записа на интервюто изгледай тук.