Промените в климата и човешката небрежност предизвикват горските пожари

Интервю на Атанас Кръстанов от авторския ни екип по БНР – Радио София относно промените в климата и опасността от пожари.

Учените са почти единодушни, че юли 2023 г. ще бъде най-горещият месец на Земята от около 120 000 години. Първите три седмици на месеца са били най-топлият триседмичен период в историята. През първата и третата седмица температурите също временно надхвърлиха прага от 1,5°C над прединдустриалното ниво – граница, определена в Парижкото споразумение. Само през последните дни Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” съобщава за 186 сигнала за възникнали пожари. Как изменението на климата влияе на горските пожари и какво се променя през 2023 година. Подробности по темата разказа Атанас Кръстанов.

“Най-важното, което трябва да се каже е, че самите пожари, когато те възникват са съвкупност от най-различни физико-химични фактори. Един пожар може да се разглежда като горене, което се разпространява без контрол във времето и пространството. Самото гориво трябва да се загрее до температурата му на запалване за да се получи изгаряне. Реакцията ще продължи докато има достатъчно топлина, гориво и кислород. Това именно е огненият триъгълник”, поясни той.

Когато става дума за изменение на климата всичко се свързва с повишението на температурите, промени в режима на валежите и поява на екстремни метеорологични събития. Океанът като акумулатор на топлина също оказва влияние на континентите. Едно от най-важните неща за разпространението на горските пожари е, че 2023 г. е втора поредна година с екстремални температури.

“Тази комбинация между високи температури, ниска влажност и силни ветрове способства при най-малка причина и възникване на някакъв топлинен процес да се развият пожари”, отбеляза Кръстанов. Той допълни, че ниската култура на населението в България по отношение на опазването на околната среда също е сред факторите за възникването на пожари, а децата трябва да се възпитават в най-ранна детска възраст да не изхвърлят стъклени бутилки и да не замърсяват природата.

“При всички случаи трябва да се работи комплексно в тази област. Например наземните изследвания – това са противопожарните кули, които 24 часа, 7 дена в седмицата цяла година наблюдават различни райони. Различните сателитни снимки показват в много по-голям мащаб къде има потенциални възможности за възникване на такива пожари. С инфрачервени камери пожарът може да се хване още в зародиш”, посочи Кръстанов.

Той посъветва всички да се отнасят с уважение към природата, да не се изхвърлят стъклени бутилки и консерви и да се пази гората от палене на огън на нерегламентирани места. Освен това, дори мястото да е позволено, човек трябва да преценява и ако има вятър да не пали огън. При забелязване на пожар веднага трябва да се позвъни на тел. 112.


Пълния запис от интервюто чуй тук.