Важно е всички системи да си говорят за ефективно предупреждаване за опасността от бедствия, коментира експертът Атанас Кръстанов

Атанас Кръстанов от екипа ни в интервю за 3e.news.net относно възможностите за подобрение на системите за ранно предупреждение за бедствия у нас.

Важно е всички системи да си говорят за ефективно предупреждаване за опасността от бедствия. Това коментира за 3eNews консултантът и експерт по защита от бедствия Атанас Кръстанов. Настоящата система BG -ALERT, за която вече говорим е първата национална единна система за оповестяване на населението за опасността от бедствия. Тя трябва да обединява всички съществуващи системи, компютър да обработва информацията, но какви мерки да се вземат ще се взема от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” след като вече нямаме гражданска защита и Министерство на бедствията и авариите. Изграждането на подобна система е започнало още тогава, но при административните промени следите й се губят и започваме отначало. 

По пътя на системите, които би трябвало да си говорят-

от системи за наблюдение на водите до единна информационна система

През март 2023 г. бившият служебен министър на околната среда и водите г-жа Росица Карамфилова обяви, че по Оперативна програма “Околна среда” са осигурени 48,5 млн. лв. за разширение и модернизация на системата за ранно оповестяване на населението, която ще осигурява изпращане на съобщения към мобилните телефони на засегнатите в случаи на природни бедствия в съответен географски район. Системата трябваше да заработи в средата на 2023 г. От изказването на главен комисар Александър Джартов се разбира, че има отлагане на сроковете, като до края на годината ще се проведат тестове на системата преди да бъде въведена. За тази сума, очевидно системата трябва да разполага с много повече функции от заявените, коментира в свой анализ за научната платформа за климата climateka.bg Атанас Кръстанов само преди месец. Всяко отлагане поражда съмнение, че системата ще заработи в срок.

До края на годината трябва да е готов и един друг пилотен проект по програма “Околна среда 2014-2020”- система за управление на водите в басейна на река Искър в реално време. Идеята е това да бъде началото на изграждане на подобни системи по всички големи реки в страната. Системата ще информира и пряко заинтересованите близо 1.3 млн. граждани, които живеят на територията на 8-те общини по поречието на реката – Столична, Своге, Костинброд, Елин Пелин, Горна Малина, Сливница, Роман и Ботевград. Проектът започва преди близо седем години и все още не е реализиран, очаква се да приключи до края на годината.

За 3eNews Кръстанов коментира, че тази система би трябвало да се интегрира към националната система за оповестяване, да се информират отговорните лица, които да вземат информирано решение дали тревогата е основателна или не. Много често това е основен въпрос, доколко да се всява паника в населението, допълни експертът. Но затова е важно системите да си говорят много добре помежду си и да са свързани ефективно.

Столична община има 30 станции за наблюдение на водните обекти, но за съжаление датчиците в горното течение не си говорят с останалите например, което трябва да се развие в цялата страна в много по-голяма степен, защото в много други общини такива няма. Знаем, че Националния институт за метеорология и хидрология също има над измервателни станции в страната, но далеч не покрива всички населени места. Министерството на околната среда и водите изпълнява и друг проект по програма “Околна среда” 2014-2020 за над 5 млн. лева, който е свързан с изграждането на още 34  нови автоматични пунктове за мониторинг, ще следят за количеството вода, като работят в непрекъснат режим. Пунктовете са изградени на територията на цялата страна. Само преди 10 дни информацията беше представена от директора на дирекция “Управление на водите” Красимира Бръмчева в екомонистерството. Целта е подобряване и разширяване информацията за количеството на водите с оптимизиране на мрежите за мониторинг на водните тела съобразно тяхното състояние и натиск.

„Те ще са една по-добра основа за управлението на водните тела, както и ще предоставят по-добра информация за направата на хидроложки оценки и прогнози, в т.ч. за ползване от кметове, когато изработват своите планове за защита, превенция или развитие на общините.“, съобщиха тогава от МОСВ.


Пълното интервю прочети тук.