Публикация на Капитал, осъществена в рамките на пресклуб на Климатека по тема “Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?“ с презентатор д-р Зорница Спасова от екипа ни.
Днес, 17 юли, сряда, е десетият пореден ден с температури над 40 градуса в някои региони на страната и се очаква това да е и кулминацията на горещата вълна с червен код за опасно горещо време в почти цялата страна, показват данните на Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ). Обратно на твърденията, хората всъщност не се приспособяват към горещите вълни, а ефектите им след третия ден стават по-тежки и по-опасни за хората. Това коментира д-р Зорница Спасова, доктор по климатология от СУ “Св. Климент Охридски” и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, по време на уебинара “Защо горещите вълни в България и у нас зачестяват”. Събитието бе организирано от научната платформа “Климатека” и част от сателитната програма по повод най-голямата научна среща в София на Междуправителствения панел по климата IPCC.
Един от аспектите на горещините са и тропическите нощи, когато температурата не пада под 20 градуса и това се отразява на съня – хората не могат ефективно да отпочинат през нощта. Така вълната става двойно по-опасна.
В България обаче горещите вълни преминават без предупреждения и без “всяване на ненужна паника”, както биха казали някои климатични скептици. Официално НИМХ издава жълт код при очаквани температури 35-37°C, оранжев при 38-41°C, а червен се обявява при над 41°C във вътрешността на страната. Червен код по Черноморието се издава при над 36°C. За сравнение – във Франция червен код се издава при над 35 градуса, което е няколко градуса над българския праг, който е добре да се намали, смята д-р Спасова.
От миналата година България има и Национална система за предупреждения при опасни климатични прояви – bg-alert.bg. Но до момента тя не е изпращала предупреждения за опасни горещини. “Капитал” попита ресорното министерство (МВР) дали такива предупреждения се очакват да бъдат интегрирани в системата и очаква отговори по темата.
Необходимостта от тези предупреждения не е, за да се плашат хората, а са свързани с вземане на превантивни мерки, коментира д-р Спасова. Според нея системата може да изпраща полезни съвети как населението да се предпази в жегите. Кодовете могат да са и важен сигнал за Инспекцията по труда – при оранжев и червен код да се спира работа на открито, което в България много често не се спазва, коментират специалистите. Без предупреждение от новата система преминава и вълната от пожари в страната.
По-общият проблем е, че в България генерално няма изследвания за горещите вълни. Много трудно се намира здравна статистика – особено по дни, а здравните последици в следващите десетилетия ще бъдат тясно свързани именно с горещи вълни и здравната система трябва да обърне внимание на този въпрос, смята експертът.
Все повече и по-често горещи вълни
Горещата вълна у нас официално започна на 8 юли, когато беше издаден първият предупредителен код, макар реално тя да се усети два дни по-рано. Очаква се да се задържи още няколко дни, но последствията ще се усещат още дълго. Вече бушуват и множество пожари в цялата страна.
С настъпващите промени в климата ще се увеличат честотата, интензивността и продължителността на горещите вълни, обясни д-р Спасова. Около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до рисково високи температури през поне 20 дни от годината. Научните изследвания показват също, че броят на хората, изложени на горещи вълни, се е увеличил с около 125 милиона между 2000 г. и 2016 г.
Всяка година има близо половин милион смъртни случая, свързани с жегата (за периода 2000 – 2019 г.). Само по време на горещата вълна през 2003 г. в Европа има повече от 70 000 починали. Дори да вземем мерки и намалим емисиите, до края на века почти половината от населението ще бъде застрашено от по-сериозни горещи вълни. Но ако не го направим, рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население в бъдеще.
Какво е гореща вълна?
Съществуват различни дефиниции за явлението “гореща вълна”, както е различен и температурният праг, отвъд който се обявява такава (Tmax). Според някои трябва да има поне три последователни дни с температури над 32.2°C. Според Световната метеорологична организация трябва да има поне 5 последователни дни с 5°C над средната сезонна (норма) от максималните дневни температури през периода 1961 – 1990 г. Според универсалния термален климатичен индекс тялото преминава през много силен топлинен стрес над 38°C, а екстремният топлинен стрес настъпва при над 46°C.
Горещите дни се увеличават с 10 на десетилетие, най-засегната е Югоизточна Европа
Горещите дни се увеличават с 10% на десетилетие в Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров от 1960 г. насам. През 2022 г. в ЕС огромна част от докладваните смъртни случаи поради климатични събития се дължат на горещи вълни. Те надвишават многократно инцидентите, свързани със студ или наводнения.
Средният брой годишни дни с горещи вълни в бъдеще се очаква да бъде 3-4 пъти по-голям в Северна и повече от 6 пъти в Южна Европа при ниво на глобално затопляне с 2°C. В Европа затоплянето ще продължи и смъртността от горещи вълни ще нарасне, показват прогнозите. Мерките за адаптация няма да са достатъчни да спрат този процес, а подсилващи фактори са застаряващото население и засиленият процес на урбанизация на градовете.
Горещите вълни засягат все по-често и особено силно южните страни в Европа, сред които е и България. Честотата на периодите с екстремно горещи дни по нашите ширини се удвоява на всеки 2- 3°С повишаване на температурите през лятото. Според изследване на НИМХ продължителността и интензивността на екстремните горещини у нас се увеличават през последните десетилетия.
От 1985 г. започва плавно увеличаване на дните с температури над 40 градуса. Всички изключително горещи периоди при прагове 38-40°C се появяват след средата на 80-те години. Броят на горещите дни нараства с 3,5 на всяко десетилетие (в 90% от станциите). Горещите вълни са характерни за юли и август, но честотата им през юни и септември нараства значително след 1985 г. В най-голям риск в нашата страна са Южна България: Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора и Северна България: Плевен, Русе, Велико Търново.
Кое е най-горещото място в България?
Долината на Струма на юг от Кресна е най-горещото място в България, обясни д-р Спасова. Продължителността на отделните топлинни събития с над 40°C там достига 6-8 последователни дни. През 2012 г. се е наблюдавал 96-дневен период с максимални температури над 32°C.
При горещи вълни може да се скрием в планинските райони и някои отделни крайбрежни зони, високите полета в Западна България, хълмистите и нископланински райони и Черноморието, които са сред “най-хладните” региони.
Малко проучвания за смъртността от горещи вълни
В България има малко проучвания за връзката между температурата и смъртността. 1.1% от смъртните случаи във възрастовата група 65+ в София са свързани с горещините, показва проучване на Петкова и колектив за периода 2000 – 2017 г. Проучване на Националния център по обществено здраве показва влиянието на горещите вълни върху броя на хоспитализациите, като изследването е за болница “Токуда”. Изводите са, че по време на горещи вълни има увеличение на броя на инсултите, но не и на инфарктите. Проблемът е обаче, че изследвания трябва да се правят болница по болница, а няма национална статистика на смъртността. Много често смъртните случаи от горещи вълни не се записват като такива, обясняват експертите.
Прогнозата за България за смъртни случаи, свързани с топлината, през 2071 – 2099 г. е за 1031 годишно при минимални промени на емисиите. При най-неблагоприятен сценарий смъртните случаи, свързани с топлината, ще се увеличат три пъти. Прогнозите са това да се случи в пълна степен в България и Гърция, показват изследванията.
Последиците от горещите вълни
Последиците от горещите вълни са здравни, икономически, социални, това са рискове за околната среда.
Здравните са свързани с повишена заболеваемост и смъртност, повишен стрес и безпокойство, нарушен режим на сън и др. Хората са изложени на риск от крампи, топлинно изтощение и топлинен удар. Екстремната топлина и застоялият въздух по време на гореща вълна увеличават замърсяването с тропосферен озон и прахови частици. Пожарите пък причиняват проблеми с дишането. При гореща вълна рискът за някои групи хора с ментални проблеми се увеличава значително. Горещото време ограничава спортуването на открито, което също е от значение за здравето.
Икономическите последици са загуба на производителност, повече разходи за здравеопазване, риск за реколтата, щети за инфраструктурата, повече разходи за охлаждане. Изследвания за Испания показват, че през 2023 г. страната е изгубила 1% от БВП заради горещите вълни. Загубите на производителност на труда се очаква да струват половин трилион долара годишно до 2050 г. само за САЩ. В Австралия изследвания показват, че в периодите с горещи вълни рискът от трудови злополуки е около 4 – 7 пъти по-висок. Секторите с най-висок риск са свързани с работа на открито – селско стопанство, строителство, бизнес услуги и др.
Повишаването на температурата ще има опустошително въздействие върху туризма – особено в Кипър, Гърция, Испания, Италия, Хърватия, Португалия и Малта, които разчитат значително на този сектор. Горещите вълни правят дестинациите в Средиземно море все по-непоносими през лятото и се очаква увеличение на посетителите в Северна Европа, особено Скандинавието.
Очаква се несигурност и при осигуряването на храни. Реколтите ще са изложени на повече пожари и други рискове, храните ще се развалят по-бързо и ще има по-високи разходи на електроенергия за съхранение.
В Европа се очаква увеличение на потреблението на електроенергия с цели 10,7% при негативния сценарий на затопляне с 4°С.
Пълната публикация на Капитал прочети тук. Статията на д-р Спасова относно горещите вълни прочети тук.
