Д-р Зорница Спасова от авторския ни екип в интервю за Dnes.bg относно въздействията на измененята на климата и променливото време върху човешкото здраве.

Промените в климата, наблюдавани през последните десетилетия, са съпроводени от увеличение на честотата на контрастните смени на времето. Това прави особено актуален въпроса за изучаването на неблагоприятните им последствия върху здравето на хората. Темата анализира Зорница Спасова от “Климатека”, която е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи и има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“.

Промените на метеорологичното време през пролетта обикновено не се харесват на нашия организъм, изтощен от недостига на витамини и слънчева светлина през дългата зима, който е принуден да мобилизира целия си адаптационен ресурс, за да съхрани равновесие. В края на март се осъществява и смяната на астрономическото зимно с лятно време, което понякога наистина е способно да ни изкара от релси. Към резките промени на времето обикновено най-чувствителни са хора метеопати, които трудно се нагаждат към метеорологичните промени и страдат от различни неразположения. Но когато промяната е особено контрастна, тя е в състояние да „разклати“ и хора, които обикновено не се влияят от капризите на атмосферата.

През 60-те години на миналия век е предложена методика, която отчита контрастните метеорологични промени, определени от стойността на междудневните промени на температурата на въздуха и промяната на броя на облачните дни с обилни валежи.

Според тази методика, за контрастна се счита:

1. смяна на периоди с ясно или облачно време с периоди с дъжд от 1 мм и повече за 1 ден (този период може да включва повече дни с валежи под 1 мм);
2. смяна на периоди с ясно или облачно време с периоди с облачно или ясно време, при промяна на средната денонощна температура на въздуха с ≥2°C;
3. смяна на периоди с всякакъв вид време при междудневни промени на температурата на въздуха с 6° C и повече.

Средногодишно климатът на град София се характеризира с устойчив режим – индексът на резките промени има стойност 22,5%. Отделните сезони също се характеризират с такъв тип режим на времето, с изключение на лятото, когато времето е най-устойчиво. Тогава индексът на изменчивост на времето има стойност под 20% – т.е. е налице много устойчив режим.

През зимата дните с резки промени на времето заемат немалък дял в общия брой на дните в месеца – средно в ¼ от дните през сезона се наблюдава рязка промяна. С особено изменчив режим се характеризира декември, което се обяснява с максимума на средиземноморските циклони през този период на годината.

През пролетта и началото на лятото зачестява проявата на атлантическите циклони, което обуславя и най-изменчивия режим на времето, когато стойността на индекса е 26,4%. Максимумът на дните с резки промени на времето се пада през април (30,3% от дните). Сравнително високата изменчивост на времето се запазва до началото на лятото. През май и юни се наслагва влиянието на два фактора – дейността на атлантическите циклони и най-активните вътрешномасови процеси, съпроводени с обилни извалявания и гръмотевични бури.
Има ли връзка между промените в климата и честотата на резките промени на времето?

Този въпрос е логичен, предвид, че според много проучвания съвременните климатични промени са свързани с увеличение на случаите на екстремни прояви на времето. Така например учени от НИМХ установяват, че в България честотата на екстремното време се е увеличила с 30% в периода 1991 – 2007 г. спрямо базовия период 1961 – 1990 г. Очакванията бяха към 2020 г. тази честота да се удвои, а през 2050 г. да бъде тройно по-голяма.
Резките промени на времето могат да се отнесат към екстремните прояви на времето и по всяка вероятност тяхната честота ще нарасне в унисон със задълбочаващата се климатична криза.

Пълния текст от интервюто прочети тук.