Климатът у нас ще стане като в Ливан, светът има 5-8 години, за да избегне горещия похлупак

Д-р Зорница Спасова в интервю за „24“ часа относно горещото лято от 2024 г. и за бъдещето на клиамта у нас.

Топъл въздух от Северна Африка заедно с антициклонален фьон помага развитието на пожари, казва климатологът Зорница Спасова

Изгарянето на изкопаеми горива и увеличите парникови газове са виновни за температурните аномалии

Лято 2024 ни похлупи с адска жега, която по тези ширини ужасени сравняваме с пустинната. Юни беше по-топъл, а още изживяваме и юлските екстремни жеги.

Много вероятно е това лято да бъде по-топло от миналогодишното, което бе третото най-горещо лято за последните години в България. 2023 г. беше и най-горещата година в световен мащаб, а у нас е била най-топлата от 1930 г. насам.

Говорим за топлинен купол, под който са Сърбия, Гърция, Румъния, България, но и Украйна

В тях беше издаден код червено, защото горещият период се задържа 17 дни заради антициклоналното състояние на атмосферата – ясно и чисто небе, високо атмосферно налягане, стабилна атмосфера. До края на юли температурите ще са по-поносими.

Подобни екстремни горещини се случват, когато в страната нахлува топъл въздух от Северна Африка. В съчетание с фьонов ефект при такива ситуации се създават условия за много високи температури. 

Така е измерена и най-високата максимална температура на въздуха у нас – в Садово през 1916 г., 45,2 градуса. Фьонов ефект може да се наблюдава не само по подветрената страна, а и от двете страни на планината – това е проява на т.нар. антициклонален фьон заради слягането на въздуха в антициклона.

Този вятър утежнява горещите вълни и подпомага развитието на пожари, каквито вече се случиха в някои населени места.

Напоследък много се говори за магнитните бури и за зловредната активност на слънцето. Но няма връзка между тях и горещото време. Изгарянето на изкопаеми горива и увеличението на парниковите газове в атмосферата е главният виновник за температурните аномалии днес.

А с глобалното затопляне зачестяват и екстремните явления. Честотата на екстремните прояви на времето у нас се е увеличила с 30% в периода 1991-2007 г. спрямо базисния период 1961-1990 г. Според климатичните модели

през 2050 г. екстремните метеорологични явления ще се утроят

По принцип новият климат се “измества” към по-топъл, но и кривата на нормалното разпределение (т.нар. разпределение на Гаус) се “смачква”, като средните стойности намаляват, а крайните се увеличават.

Заради това, че кривата се измества към по-топлата част от скалата, ще намалеят свързаните със студа явления, а рязко ще се увеличат свързаните с топлината.

Много се говори за природни цикли, в които по-хладните и по-горещите лета се редуват през 10-15 г. Цикличност съществува, но не можем само с нея да обясняваме огромното затопляне на Земята през последните десетилетия.

Климатолози установиха, че промяната в температурите заради естествените цикли е десета от градуса. Затова в никакъв случай не може да се твърди, че затоплянето, което наблюдаваме днес, е резултат на естествена причина.

Коментират се много и астрономическите фактори, промените в параметрите на земната орбита и наклона на земната ос, дрейфът на континентите, вулканичните изригвания и промените в океанските течения и най-вече промените в слънчевата активност като причина за затоплянето.

Вероятно тези промени са в резултат на стотици хиляди години и влияят за толкова. Няма обаче друго обяснение на рязкото затопляне през последните десетилетия освен с парниковите емисии.

Факт е, че климатът в България е по-горещ, даже има прогнози, че след десетилетия ще се доближава до този в Ливан. Но много зависи дали ще се осъществят най-лошите, или най-добрите сценарии за затоплянето на климата на Земята.

Лошият сценарий е средната температура на въздуха на Земята до края на ХХI век да е с 5-6 градуса над прединдустриалната. А имаме много малко време, за да го предотвратим – между 5 и 8 години според оценките на климатолозите.  


Пълната публикация прочети тук и тук.