Представяме съвместен материал на д-р Зорница Спасова с Росинка Проданова от БНР – Радио Благоевград. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.
„Човек не е много склонен да жертва комфорта си, може би по-скоро ще се разчита на иновации в козметичната индустрия, на по-зелени производства, „claim friendly“ серии, към които да се насочат потребителите. Защото само промяна на потребителското мислене не е достатъчно. Необходимо е да се вложи интелект в създаването на нови продукти“, коментира за Радио Благоевград д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването. Като автор за платформата „Климатека“ и част от проекта „Лаборатория: Наука и журналистика за климата“, д-р Спасова изследва темата за климатичните промени и козметичната индустрия. Изборът е продиктуван от факта, че „козметичните продукти се използват от всеки човек. Така както не можем без въздух, вода и храна – не можем и без сапун. Освен това темата не е толкова проучена и исках нещо ново да вложа в работата си. А и скоро преминаха коледно-новогодишните празници, а козметичните продукти са един от предпочитаните подаръци. Те особено вълнуват младите хора и затова искахме да стигнем до по-широка аудитория“, подчерта д-р Спасова.
Радио Благоевград също участва в проекта „Лаборатория: Наука и журналистика за климата“. Поканата дойде от екипа на платформата „Климатека“. Проектът е международен и в него освен България, участват Сърбия, Унгария и Румъния. Сформираните екипи от учени и журналисти избраха разнообразни теми, но всички насочен към климатичните промени. Екипът: д-р Зорница Спасова и Росинка Проданова се спряха на темата „Климатичните промени и козметичната индустрия“.
Анкетата, която направихме в Благоевград категорично потвърди нейната актуалност. Според част от участниците в анкета, връзката между климатичните промени и козметичната индустрия е негативна. Други не са се замисляли, защото „този въпрос не е бил на дневен ред“. Но нито един от анкетираните не е готов да се лиши от козметичните продукти, които използва в момента и не може да си представи времето, в което ще бъдат ограничени ресурсите дотолкова, че да не можем да си позволим да се къпем, например.
Глобалният козметичен сектор е мащабна индустрия, която причинява редица екологични проблеми: пластмасово замърсяване; замърсяване на въздуха, химическо замърсяване на океана, загуба на биоразнообразие, потребност от голямо количество енергия, използване на детски труд, опити върху животни. „Друг съществен проблем, свързан с парниковите емисии, е обезлесяването, като на първо място се освобождават големи територии за производството на суровини за козметичната промишленост. Изчислено е, че заради опаковките от дървесни продукти, всяка година се изсичат 18 млн. акра гора. Според американката Джесика ДеФино – репортер и критик на индустрията за красота и автор на бюлетина „Непубликуемото“, дори в „устойчиви“ продукти са внедрени съставки, които са направени въз основата на изкопаеми горива“, разказа още д-р Зорница Спасова. Младият учен коментира и обратната връзка на въздействие: климатичните промени върху козметичната индустрия. Оказва се, че засушаванията, екстремните климатични явления са се увеличили 3-4-кратно през последните десетилетия. Всички те влияят върху селскостопанското производство не само за храни, но и на суровини за козметичната промишленост. „Също така самите кремове, червила, всяка козметична продукция се разваля по-бързо при високите температури. Особено уязвими са кремовете, така например хиалуроновата киселина започва да се разгражда при около 37 ℃. Високите температуриса причина за повишаване нивата на приземенозон, който умножава свободните радикали, уврежда клетките и се свързани с появата на бръчки, преждевременно побеляване и косопад“, посочи д-р Зорница Спасова.
Цялото интервю изслушай тук.
