Кои са хората “метеопати” и как климатичните промени се отразяват на психичното ни здраве

Интервю на Зорница Спасова и Елица Станева-Бритън в БНР – Програма Хоризонт относно влиянието на климатичните промени върху здравето ни.

Как промените на времето се отразяват върху здравето ни? Отговор дава Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи и един от авторите на платформата „Климатека”/ платформата, която иска да направи науката за климата достъпна за всички.

“Най-важните елементи са температурата и налягането. Над 6 градуса са класифицирани температурите като дразнещи, между 4 и 6 градуса – като чувствителни, между 2 и 4 градуса като преходни, а под 2 градуса са идендеферентни за човешкия организъм. Спрямо атмосферното налагяне промени над 10 хектопаскала (hPa) са големи, между 8 и 10 са резки, между 4 и 8 са умерени, а под 4 са слаби промените”,

разказа в  “Нощен Хоризонт” Зорница Спасова.

По думите й всички типове време са разделени на 16 класа. Преходите между тях сочат резките промени.

Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“.

Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г, като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

“Най-резките промени са през пролетта, а като месеци през март и април. Най-устойчиво е времето през август. Юни и юли са динамични през лятото. Екстремните прояви на времето зачестяват в нашата страна и те са се увеличили с 30 на сто. Очаква се още увеличения и в бъдеще, посочи още Спасова.

Най-рязко се променя времето в София през април, допълни тя. Като цяло е устойчив режимът средно годишно на времето в София, поясни още Зорница Спасова.

Спасова нарича хората “метеопати”, които са най-чувствителни към резките промени на времето. По-често са жените и жителите на големите градове. Те стават сънливи, депресивни, обострят се хроничните им заболявания. Това са сърдечно-съдовите заболявания преди всичко.

По темата за промените в климата и бедствията и отражението им върху психичното ни здраве разказа и психологът Елица Станева-Бритън, също автор на „Климатека”:

“Последните години се посочва, че климатичните промени влияят и на психичното ни здраве. Те могат да доведат до тъга, тревожност, но могат да преминат и в по-крайни изживявания като стрес и депресия. За да го преодолеем трябва да се информиране по темата, да разговаряме с хората, да разберем, че много от нас страдат от тези промени. По време на природно бедствие или екстремна ситуация се появява освен паника, но и желание за взаимопомощ”,

каза в “Нощен Хоризонт” психологът Елица Станева-Бритън.

“Така че, катаклизмите ни помагат да намерим смисъла в живота. Защото товава именно има големи загуби…Но може да се стигне до нещо като “клинично замръзване”, защото събитието е трудно за преодмисляне…Хората не са виновни, затова говоренето може да помогне да се преодолее загубата или нещастието.
Затова е добре да сме добре информирани как се действа при бедствия и аварии”, изтъкна още за БНР Елица Станева-Бритън.

Цялото интервю изслушай тук.