Кои са застрашените растения в България, повлияни негативно от климатичните промени

Борислав Григоров е главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор е на над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.

Публикацията е насочена към изследване на проблема, свързан с негативното въздействие на климатичните изменения върху застрашени видове растения в страната ни, включени в Червената книга.

Анализът на метеорологичните данни за периода 1961-2016 г. показа, че температурата на въздуха в България се е повишила между +0,2 и+0,6°C като най-голямо повишаване се установява през август (Рачев, 2018). Същевременно през периода 1991-2010 г. се установява статистически значимо нарастване на дните с потенциално опасни и екстремни валежи спрямо периода 1961-1990 г. (Бочева, 2014). Прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките (НИМХ) показват очаквано повишаване на въздушните температури в България между 1,6°C и 3,1°C към 2050 г. (Фиг. 1) (Национална стратегия, 2018). 

Следователно в страната се наблюдава тенденция към затопляне и промяна в режима на валежите, което води до промяна и в изпарението и вследствие изменя отношението топлина-влага, което играе важна роля за развитието на растителността. Затова в тази поредица статии ще разгледаме как тези промени рефлектират върху растителните видове и техните хабитати, които имат важна екологична значимост.

Климатичните промени влияят отрицателно върху множество организми по света и в България, като растенията не правят изключение. Широко разпространените видове растения в България не бива да бъдат пренебрегвани в това отношение, но особено уязвими са видове, които по една или друга причина са с ограничени популации. В България се наблюдават редица застрашени видове растения, повлияни негативно от измененията в климата и това е втората статия от поредица, свързана с разглеждането на този проблем, като може да прочетете първата тук: Застрашени местообитания в България: тревни и храстови.

Но защо това трябва да ни вълнува? Тези видове са ценни за нас от една или друга гледна точка: някои от тях са с високо ценени лечебни свойства, други имат чисто декоративна стойност, а трети са способни да привличат туристи от цял свят поради своята изключителна рядкост и красота. Основен източник на информация за тази публикация e том I от Червената книга на България, свързан с растенията и гъбите.

Първият вид е ахтаровото шапиче (Alchemilla achtarowii Pawl.). Видът попада в категорията на застрашените в страната и представлява български ендемит (среща се единствено у нас) и по-точно в Стара планина. Ценен е като декоративен и лечебен вид, а сред заплахите за него са засушяването и затоплянето, подсилвани от климатичните промени.

Балканското шапиче (Alchemilla catachnoa Rothm.) е балкански ендемит, който е застрашен вид в България. Местообитанията му включват територии в планините Стара планина, Рила и Пирин. Таксонът е известен със своите лечебни свойства, а сред причините за намаляването му са климатичните промени и по-точно повишаването на температурите и засушаването.

Следващият разглеждан вид е багрилната звъника (Hypericum androsaemum L.), застрашен за страната ни. Както посочва наименованието му, той е високо ценен поради своите декоративни свойства и е разпространен в планината Странджа. Заплаха за него е засушаването, подсилвано от измененията в климата.

Баумгартеновотo великденче (Veronica baumgartenii Roem. & Schult.) е критично застрашен вид, срещащ се на територията на Стара планина, който е застрашен от затоплянето на климата и породеното от това засушаване.

Блатната теменуга – Viola palustris L. расте в Пирин и Родопите, като попада в категорията на критично застрашените видове в страната. Заплахите за него се коренят в редица фактори, като сред тях попадат и климатичните промени, водещи до засушавания.

Блатният плаун (Lycopodiella inundata (L.) Holub) е критично застрашен вид, който е разпространен в планините Рила и Родопи. Отрицателно въздействие му оказват климатичните промени и в частност засушаването.

Блатната хамарбия – Hammarbya paludosa (L.) O. Kuntze представлява критично застрашен вид, растящ в Средните Родопи, който е застрашен от множество фактори, като тук може да бъде посочено и изменението в хидроложкия му режим, породен от измененията в климата.

Седемте разгледани вида в тази публикация попадат в различна категория на застрашеност и притежават важна лечебна и орнаментна стойност. Сред заплахите за тях се наблюдават и климатичните промени, които може да доведат до още по-силното ограничаване на местообитанията им. Наш дълг е да насочим усилията си към опазването им, защото те представляват неделима част от биоразнообразието на страната. 

В публикацията са използвани материали от:

• Рачев, Г., 2018. Климатология. Въпроси и отговори. София, изд. „Парадигма“, 258 с.
• Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие, МОСВ, 2018. 
• Червена книга на Република България, Том I