Застрашени местообитания в България: тревни и храстови (част II)

Промените в климата са част от заплахите за редица местообитания в страната ни

Статията е продължение на темата за климатичните промени и природните местообитания в страната, като тук освен тревни, са засегнати и храстови хабитати. Те също са повлияни в различна степен от измененията в климата и това дава отражение върху тяхното функциониране.

Анализът на метеорологичните данни за периода 1961-2016 г. показа, че температурата на въздуха в България се е повишила между +0,2 и+0,6 °C като най-голямо повишаване се установява през август (Рачев, 2018). Същевременно през периода 1991-2010 г. се установява статистически значимо нарастване на дните с потенциално опасни и екстремни валежи спрямо периода 1961-1990 г. (Бочева, 2014). Прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките (НИМХ) показват очаквано повишаване на въздушните температури в България между 1,6 °C и 3,1 °C към 2050 г. (Фиг. 1) (Национална стратегия, 2018). 

Фиг. 1 Средна годишна температура през 1961–1990 г. (A); Песимистичен климатичен сценарий за средна годишна температура за 2080 г. (Б) по данни на НИМХ-БАН (Национална стратегия, Приложение 2, стр. 9)

Следователно в страната се наблюдава тенденция към затопляне и промяна в режима на валежите, което води до промяна и в изпарението и вследствие изменя отношението топлина-влага, което играе важна роля за развитието на растителността. Затова в тази поредица статии ще разгледаме как тези промени рефлектират върху растителните видове и техните хабитати, които имат важна екологична значимост.

Статията е втора от поредицата, засягаща природните местообитания в България, които са поместени в том III от Червената книга на страната. Тук отново централна роля ще заемат тревните местообитания, но ще бъдат включени и няколко храстови. Всички тези природни местообитания са под една или друга форма повлияни от климатичните промени, които имат отрицателно въздействие върху тяхното правилно функциониране. Прочетете повече за това какво представлява природното местообитание, известно още и като хабитат, в първата статия от поредицата. Публикацията е базирана на информация от Червената книга на България.

Първото местообитание, което е включено тук, е местообитанието на дунавските крайречни заливни ливади. Според своите особености този хабитат може да бъде считан за крайдунавска разновидност на низинните сенокосни ливади. Местообитанието попада в категория „критично застрашено“ и както насочва името му е разположено в някои заливни низини по река Дунав. То е крайно рядко за нашата територия и фактът, че в него се срещат ценни редки видове растения, трябва да ни покаже, че се налага да го опазваме от факторите, които му влияят негативно, сред които е и общото засушаване на климата.

Следващото местообитание е това на влажните крайречни ливади с детелини (Trifolium spp.). То е със статут на „застрашено“ и е разпространено най-често под 200 м н.в. в Югоизточна и Югозападна България. Част от флората му са защитени видове растения, на които засушаванията оказват отрицателно въздействие.

Местообитанието на крайречните високотревни съобщества в равнините също е сред „застрашените“ в страната. То е разпространено до 1200-1300 м н.в. в поречията на реките. И тук наличието на растения, които са ценни от гледна точка на своето ограничено разпространение и са консервационно значими, предполага насочването на усилия към опазването на това местообитание. Самото му разпространение край реки предполага наличието на достатъчно овлажняване, което е заплашено от засушаването на климата.

Първото храстово местообитание, представено поредицата е на субалпийските съобщества от върби (Salix spp.). Този хабитат е „застрашен“ и се среща над 1500 м н.в. до 2500 м н.в. Консервационната му стойност се предопределя главно от изграждащите го хигрофилни съобщества (хигрофилната растителност обитава среда с висока влажност). Логично, всяко едно засушаване, породено от промените в климата води до влошаване на екологичните характеристики на хабитата.

Последното местообитание е на алпийските ацидофилни съобщества от тревиста върба (Salix herbacea). Както показва името ѝ, това е най-дребната от върбите, като в нашата флора тя е глациален реликт (вид съществуващ още от отминала геоложка епоха). Местообитанието е със статут на „застрашено“ като то е част от високите планини – Рила и Пирин, разположено от 2500 м н.в. до 2900 м н.в. Всяка една промяна във високата планина, породена от климатичните промени, му оказва отрицателно въздействие, а това би довело до намаляване на площите на хабитата, който е изключително ценен, не само за България, а и за целия Балкански полуостров.

Високопланинска растителност, Рила (автор: Борислав Григоров)

Втората поредна статия, свързана със застрашените местообитания, попадащи в Червената книга на страната ни, цели да насочи вниманието към голямото богатство от хабитати, на което се радваме, но което е заплашено от различни фактори, сред които са и климатичните промени. Попадането на редица редки, защитени и застрашени видове растения в коментираните местообитания е достатъчна причина за разбирането на тяхната висока стойност за нас и опазването им трябва да бъде приоритет на всички нас.


В публикацията са използвани материали от: