Промените в климата са част от заплахите за редица местообитания в страната ни

Борислав Григоров е главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор е на над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.

Статията е част от поредицата „Застрашени местообитания в България“ и е насочена към изследване на проблема, свързан с негативното въздействие на климатичните изменения върху тревни и храстови хабитати. Те са повлияни в различна степен от измененията в климата и това дава отражение върху тяхното функциониране.

Анализът на метеорологичните данни за периода 1961-2016 г. показа, че температурата на въздуха в България се е повишила между +0,2 и+0,6°C като най-голямо повишаване се установява през август (Рачев, 2018). Същевременно през периода 1991-2010 г. се установява статистически значимо нарастване на дните с потенциално опасни и екстремни валежи спрямо периода 1961-1990 г. (Бочева, 2014). Прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките (НИМХ) показват очаквано повишаване на въздушните температури в България между 1,6°C и 3,1°C към 2050 г. (Фиг. 1) (Национална стратегия, 2018). 

Следователно в страната се наблюдава тенденция към затопляне и промяна в режима на валежите, което води до промяна и в изпарението и вследствие изменя отношението топлина-влага, което играе важна роля за развитието на растителността. Затова в тази поредица статии ще разгледаме как тези промени рефлектират върху растителните видове и техните хабитати, които имат важна екологична значимост.

Настоящата статия е част от поредицата „Застрашени местообитания в България“ и засяга природните местообитания в България, които са поместени в том III от Червената книга на страната. Тук централна роля заемат тревните местообитания, но са включени и няколко храстови. Всички тези природни местообитания са под една или друга форма повлияни от климатичните промени, които имат отрицателно въздействие върху тяхното правилно функциониране. В публикацията информацията е взета изключително от Червената книга на България.

Първото местообитание, което ще бъде разгледано, е това на вътрешните солени ливади. Хабитатът е с категория „застрашен“ и е много рядък за нашата страна, среща се предимно в Тунджанската равнина, както и в Дунавската равнина. Това са високотревни ливади, като се срещат и някои типични халофитни (соленолюбиви) видове. Местообитанието е приоритетно за опазване, попада в Закона за биологичното разнообразие, а някои находища са част и от НАТУРА 2000. Сред опасностите за него може да бъде посочено общото засушаване на климата, което влияе негативно върху видове, които предпочитат добро овлажнение.

Местообитанието, включващо ксеротермни ливади и пасища от садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Bothriochloa ischaemum) и валезийска власатка (Festuca valesiaca) е със статут на “потенциално застрашено”. То е широко разпространено на територията на страната до 1200-1300 m н.в., като е по-типично за южните части, където преобладава средиземноморското климатично влияние. Засушаванията, породени от климатичните промени, са водеща причина за натиска върху това местообитание, като те влияят негативно на растения с плътен чим, имащи отлична противоерозионна функция.

Хабитатът на ливадните степи е включен в категория „уязвим“ и заема хълмисти местности, като имат находища и в ниски предпланински територии. Развива се до около 1000-1200 m н.в. Във видовия състав се включват различни орхидеи и лечебни растения, които биват негативно повлияни от засушаванията.

Низинните сенокосни ливади попадат в категория „застрашени“ местобитания. Те са разпространени в по-ниските части от страната – до 1200 m н.в., като се включват в състава на крайречните тераси. В тях влизат редки и защитени видове растения, а богатството от насекоми осигурява прехрана за прилепи. Понижаването на степента на овлажнение им се отразява негативно.

Местообитанието на солените степи, пасища и мочури също влиза в категория „застрашено“. Видовото му разнообразие включва множество халофити, както и регионални ендемити, които обуславят високото му консервационно значение. Този хабитат е разпространен в Дунавската равнина, Горнотракийската низина и др. и отново засушаването на климата има негативно въздействие.

Съвкупността от горепосочените местообитания на тревни съобщества е важна част от биологичното разнообразие на нашата страна и всяко едно негативно въздействие върху тях застрашава природното богатство не само на страната ни, а и на цяла Европа. Те са част от една обща верига и нарушаването дори на най-малкото звено в нея, ще доведе до последици и за останалите местообитания, които са неразривно свързани с тях. Засушаванията, които са следствие от климатичните промени, са сред водещите заплахи за съществуването им и това не бива да бъде омаловажавано. Те им влияят негативно поради наличието на множество влаголюбиви видове в тях и липсата на достатъчно овлажнение представлява препятствие за осъществяването на екологичните им функции. Разположението на тревните местообитания в леснодостъпни райони увеличава шанса за антропогенен натиск върху тях, което оказва отражение и върху тяхното състояние.

В публикацията са използвани материали от:

• Рачев, Г., 2018. Климатология. Въпроси и отговори. София, изд. „Парадигма“, 258 с.
• Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие, МОСВ, 2018. 
• Червена книга на Република България, Том III