Застрашени местообитания в България: тревни и храстови

Промените в климата са част от заплахите за редица местообитания в страната ни

Статията е част от поредицата „Застрашени местообитания в България“ и е насочена към изследване на проблема, свързан с негативното въздействие на климатичните изменения върху тревни и храстови хабитати. Те са повлияни в различна степен от измененията в климата и това дава отражение върху тяхното функциониране.

Анализът на метеорологичните данни за периода 1961-2016 г. показа, че температурата на въздуха в България се е повишила между +0,2 и+0,6°C като най-голямо повишаване се установява през август (Рачев, 2018). Същевременно през периода 1991-2010 г. се установява статистически значимо нарастване на дните с потенциално опасни и екстремни валежи спрямо периода 1961-1990 г. (Бочева, 2014). Прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките (НИМХ) показват очаквано повишаване на въздушните температури в България между 1,6°C и 3,1°C към 2050 г. (Фиг. 1) (Национална стратегия, 2018). 

Фиг. 1 Средна годишна температура през 1961–1990 г. (A); Песимистичен климатичен сценарий за средна годишна температура за 2080 г. (Б) по данни на НИМХ-БАН (Национална стратегия, Приложение 2, стр. 9)

Следователно в страната се наблюдава тенденция към затопляне и промяна в режима на валежите, което води до промяна и в изпарението и вследствие изменя отношението топлина-влага, което играе важна роля за развитието на растителността. Затова в тази поредица статии ще разгледаме как тези промени рефлектират върху растителните видове и техните хабитати, които имат важна екологична значимост.

Настоящата статия е част от поредицата „Застрашени местообитания в България“ и засяга природните местообитания в България, които са поместени в том III от Червената книга на страната. Тук централна роля заемат тревните местообитания, но са включени и няколко храстови. Всички тези природни местообитания са под една или друга форма повлияни от климатичните промени, които имат отрицателно въздействие върху тяхното правилно функциониране. В публикацията информацията е взета изключително от Червената книга на България.

Първото местообитание е на дунавските крайречни заливни ливади. Според своите особености този хабитат може да бъде считан за крайдунавска разновидност на низинните сенокосни ливади. Местообитанието попада в категория „критично застрашено“ и както насочва името му е разположено в някои заливни низини по река Дунав. То е крайно рядко за нашата територия и фактът, че в него се срещат ценни редки видове растения, трябва да ни покаже, че се налага да го опазваме от факторите, които му влияят негативно, сред които е и общото засушаване на климата.

Следващото местообитание е това на влажните крайречни ливади с детелини (Trifolium spp.). То е със статут на „застрашено“ и е разпространено най-често под 200 м надморска височина (н.в.) в Югоизточна и Югозападна България. Част от флората му са защитени видове растения, на които засушаванията оказват отрицателно въздействие.

Местообитанието на крайречните високотревни съобщества в равнините също е сред „застрашените“ в страната. То е разпространено до 1200-1300 м н.в. в поречията на реките. И тук наличието на растения, които са ценни от гледна точка на своето ограничено разпространение и са консервационно значими, предполага насочването на усилия към опазването на това местообитание. Самото му разпространение край реки предполага наличието на достатъчно овлажняване, което е заплашено от засушаването на климата.

Първото храстово местообитание е на субалпийските съобщества от върби (Salix spp.). Този хабитат е „застрашен“ и се среща над 1500 м н.в. до 2500 м н.в. Консервационната му стойност се предопределя главно от изграждащите го хигрофилни съобщества (хигрофилната растителност обитава среда с висока влажност). Логично, всяко едно засушаване, породено от промените в климата води до влошаване на екологичните характеристики на хабитата.

Последното местообитание, което е цел на публикацията е това на алпийските ацидофилни съобщества от тревиста върба (Salix herbacea). Както показва името ѝ, това е най-дребната от върбите, като в нашата флора тя е глациален реликт (вид съществуващ още от отминала геоложка епоха). Местообитанието е със статут на „застрашено“ като то е част от високите планини – Рила и Пирин, разположено от 2500 м н.в. до 2900 м н.в. Всяка една промяна във високата планина, породена от климатичните промени, му оказва отрицателно въздействие, а това би довело до намаляване на площите на хабитата, който е изключително ценен, не само за България, а и за целия Балкански полуостров.

Високопланинска растителност, Рила (автор: Борислав Григоров)

Тази част от поредицата „Застрашени местообитания в България“, е свързана със застрашените местообитания, попадащи в Червената книга на страната ни. Тя цели да насочи вниманието към голямото богатство от хабитати, на което се радваме, но което е заплашено от различни фактори, сред които са и климатичните промени. Попадането на редица редки, защитени и застрашени видове растения в коментираните местообитания е достатъчна причина за разбирането на тяхната висока стойност за нас и опазването им трябва да бъде приоритет на всички нас.


В публикацията са използвани материали от: