Защо горещите вълни се наричат тих убиец – част 2

Какви мерки могат да вземат здравните власти и какво можем да направим самите ние, за да избегнем риска?

Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействието на изменение на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

Учените предупреждават, че промените в климата са свързани не само с увеличение на средногодишната температура на въздуха на Земята, но и със зачестяване на случаите на горещи вълни. Освен по-чести, те стават и все по-продължителни и по-интензивни (т.е. достигат се все по-високи максимални температури). Установено е, че в умерения климатичен пояс, в който се намира и България, честотата на екстремно горещите дни се удвоява на всеки 2℃ до 3℃ повишаване на средните температури през лятото.

Първата част на статията, може да прочеш тук. Гледай и видео от уебинара ни на тема: Климатични промени, горещи вълни и човешко здраве тук.

Повишението на глобалната средна температура на въздуха е само една от проявите на климатичните промени, въпреки че често последните се асоциират с термина „глобално затопляне“. Друга последица е увеличението на честотата на екстремните метеорологични явления. Според една от най-големите застрахователни компании в света, Munich RЕ, броят на геофизичните явления като земетресения, цунами и вулкански изригвания остава относително постоянен, докато броят на екстремните явления, свързани с времето, през последните 30 г. е нараснал с 300-400%.

Често подценявани, горещите вълни са едно от най-опасните екстремни метеорологични явления. Те засягат все по-често и особено силно по-южните страни, каквато е и България и се превръщат в сериозна заплаха за общественото здраве. По тази причина държави, правителства и местни общности трябва да полагат целенасочени усилия не само в посока ограничаване на емисиите на парникови газове, с цел смекчаване на последиците от климатичните промени, но и да обърнат внимание на разработването на планове и програми за адаптация към горещото време и на изграждането на системи за ранно предупреждение. На индивидуално ниво всеки от нас трябва да бъде информиран за рисковете за здравето, които крият горещините и за начините да си помогнем сами, с цел да избегнем лекарска намеса или тежки и необратими последици.

От 1960 г. годишният брой на дните с екстремно високи температури се увеличава с по 10 на десетилетие 

в повечето страни от Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров. Голяма тревога предизвикват анализите, които показват, че събития, за които в началото на този век се е смятало, че могат да възникнат два пъти на столетие (като горещата вълна в Европа от 2003 г.), по днешни оценки вече се очаква да се случват два пъти на десетилетие. 

Броят на дните с високи температури се увеличава както в северните, така и в южните части на Европа. През 2019 г. на големи територии от Западна и Северна Европа се наблюдаваха много високи температури, включително в райони, които в миналото рядко са се срещали с това явление. Друг ярък пример е горещото време в Сибир през юни 2020 г., когато във Верхоянск е измерена рекордно високата за региона температура от 38°C. Експерти от World Weather Attribution твърдят, че 

без антропогенното изменение на климата това събитие изобщо не би могло да се случи.

В скорошно проучване е направена оценка на вероятността от интензификация на горещите вълни за 31 европейски столици (включително София), и е установено, че всички изследвани европейски мегаполиси ще бъдат по-уязвими към горещото време през следващите десетилетия (вж. фиг. 1). От фигурата се вижда, че София ще бъде сред най-засегнатите от горещи вълни европейски столици.

Фиг. 1 Вероятност от проява на горещи вълни с различна интензивност в 31 европейски столици в перспективни сценарии. Източник: Smid et al., 2019 (Горещата вълна в това изследване се определя като климатично явление с продължителност 3 или повече поредни дни с максимални температури над денонощната прагова стойност за базисния период 1981–2010 г.)

Прогнозите за все по-интензивни, чести и продължителни горещи вълни са повод за основателно безпокойство от страна на здравните власти във всички европейски (и не само) държави, особено на фона на прогнозите, че делът на възрастното население на стария континент, което е особено уязвима група към горещото време, до 2050 г. ще скочи от 18 на 28%.

Какво може да бъде направено от страна на здравния сектор в областта на превенцията и адаптацията към горещото време?

Изграждане на системи за ранно предупреждение.

Горещите вълни могат да бъдат прогнозирани. За изграждането на една система за ранно предупреждение обаче не е достатъчна само прогнозата за времето. Необходимо е информацията да достигне до уязвимото население, както и да се определят критерии, при които системата за предупреждение да бъде задействана. За определянето на гореспоменатите критерии е необходимо да бъдат анализирани исторически данни за това явление, което е работа на климатолозите и епидемиолозите. Установено е, че смъртността рязко нараства над определен температурен праг, който е индивидуален за всеки географски район. Това налага необходимостта от проучване на връзката между горещото време и предизвиканите от него смъртни случаи за период от време с продължителност поне 10 г. След като са изпълнени тези две условия, е необходимо и съгласуване на системите за предупреждение, което изисква съвместните усилия на здравните власти, метеорологичните служби и на службите за реагиране при кризисни ситуации.

На фиг. 2 е показано как работи една типична система за ранно предупреждение при горещи вълни.

Фиг. 2 Диаграма, описваща работата на типична система за ранно предупреждение при горещи вълни в разширен План за действие при горещи вълни (елементите в червената рамка). Източник: WMO, WHO (2015), Heatwaves and Health: Guidance on Warning-System Development

На европейско ниво от повече от десетилетие функционира системата за предупреждение за опасни и особено опасни явления от метеорологичен произход Метеоаларм. България се присъединява официално към тази система през 2012 г. и в момента на страницата на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) ежедневно се публикува актуална информация за предвижданите в 3-дневен срок опасни явления. Необходимо е обаче всяка държава да изгради своя собствена система за ранно предупреждение, защото тя включва повече елементи, както и да състави и приеме за изпълнение план за защита на населението при горещо време.

Фиг. 3  Карта на Метеоаларм от 4 август 2017 г., предупреждаваща за горещата вълна „Луцифер“. Източник: https://www.meteoalarm.eu/

План за действие за защита на населението от въздействието на горещото време

Съставянето на план за действие за защита на населението от въздействието на горещото време (ПДЗНГВ) е препоръка на Световната здравна организация към здравните власти в отделните държави. Тези планове включват комплект от мерки за периодите преди и по време на настъпване на летния сезон. Най-голяма би била тяхната ефективност обаче, ако предварително бъдат реализирани дългосрочни мерки в сферите на строителството, градското планиране, озеленяването, енергетиката и т. н.

Реализацията на плана и неговите елементи могат да бъдат разделени на пет етапа:

  1. Разработване и съставяне на дългосрочен план;
  2. Подготвителни мероприятия, провеждани до настъпването на летния период;
  3. Профилактични мероприятия, провеждани през лятото;
  4. Специални мерки, предприемани в периода на аномално горещо време;
  5. Мониторинг и оценка.

Институционално у нас процесът на защита на общественото здраве при горещо време е задействан, но е необходимо неговото ускоряване, за да можем да спасим повече хора (а да не забравяме и че животните и растенията също страдат от екстремните горещини). 

В рамките на т. нар. Глобално споразумение на кметовете за климат и енергия се разработват планове и програми, в които фигурират мерки за защита на гражданите при горещо време. Много общини в България са подписали това споразумение. Столична община, например, работи по Стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие към нея, а в момента се разработва План за устойчива енергия и климат за следващите 10 г. На държавно ниво също се предприемат мерки за адаптация, отразени в приетата през 2019 г. Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие, разработени под ръководството на Световната банка и Министерството на околната среда и водите. Необходимо е по-активно включване на Министерството на здравеопазването в поемането на ръководната роля и координацията на този процес.

Препоръки при анормално горещо време

Няма да бъде преувеличено да се каже, че глобалното затопляне е враг, който изпреварва с няколко крачки усилията на здравната система у нас, и това в пълна сила се отнася за проблема с горещите вълни. Вече сме в началото на летния сезон и е важно всички граждани да бъдат максимално информирани как сами да се предпазят в ситуация на гореща вълна.

На първо място, важно е да се знае, че 

горещото време става опасно, когато се задържа няколко последователни дни.

Тоест, ако в първите дни организмът все още има сили да се адаптира, то след третия–четвъртия ден натрупаният акумулативен ефект на жегите може, образно казано, да накара терморегулационната система на организма „да откаже“. Затова е важно да си вземем „почивка“ от жегата. Ако не разполагате с климатик в жилището или на местоработата, трябва няколко часа дневно да прекарвате на място с климатизация – например МОЛ, метро, охладена обществена сграда и т.н. Климатикът трябва да бъде настроен на температура не повече от 10 ℃ по-ниска от външната, за да избегнем стреса от температурната разлика. 

Спете в най-хладното помещение на дома. Проветрявайте помещенията през нощта, вместо през деня. При липса на климатик, известно облекчение могат да предоставят електрическите вентилатори, но когато температурата на въздуха надхвърли 35℃, вентилаторите не могат да ни помогнат да се охладим. В тези случаи е необходимо да се пие много вода. Друг трик е поставянето пред вентилатора на купа с лед.

Избягвайте да излизате навън в часовете около пладне. 

Имайте предвид, че обикновено най-висока е температурата на въздуха не в 12 ч., а около 14 ч. Търсете сянка и избягвайте интензивно физическо натоварване.

Обличайте се в свободно облекло от естествени тъкани в светъл цвят, носете широкопола шапка и очила. Пийте много вода, неподсладени сокове или айрян и избягвайте алкохола и кофеиновите напитки, които имат диуретичен ефект. Оставяйте вода на открито и за бездомните животни.

Важно е, ако се намирате навън при много високи температури, често да обливате с вода откритите части на тялото и лицето. Дори водата, която носите, да е топла като чай, използвайте я за обливане на ръцете, лицето, краката и деколтето – водата веднага интензивно се изпарява и „изсмуква“ излишната топлина от тялото. 

Ако имате възрастни близки, е важно да ги навестявате ежедневно. Ако провеждате медикаментозна терапия, се посъветвайте с лекуващия лекар, за да уточните как тези лекарства влияят върху терморегулацията и водния баланс на организма. Някои лекарства са несъвместими с горещините. Бъдете внимателни, ако приемате антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане като бета блокери и вазоконстриктори, антидепресанти и невролептици. В тази група попадат и таблетките за отслабване и наркотичните вещества.

Важна е и температурата, при която се съхраняват лекарствата. Тя не трябва да надвишава 25℃. През лятото не закупувайте лекарства от аптеки без климатик.

При големи горещини много хора са изкушени от разхлаждане в открити водни басейни. При много големи разлики в температурата на околната среда и на водата това може да доведе до термичен шок с непредвидими последици. Температурата на водата трябва да бъде не по-ниска от 25℃.

Обърнете се за помощ, ако почувствате виене на свят, слабост, силна жажда или главоболие. Постарайте се бързо да преминете в прохладно помещение и измерете температурата на тялото. При по-тежките случаи е необходимо да се извика лекар или Спешна помощ. 

Ако се налага да помагате на пострадал, трябва да знаете, че целта е  да се свали температурата на тялото до 38-39℃ до идването на медицинския екип. Бихте могли да направите следното:

  • пренасяне на засегнатия на хладно и сенчесто място и поставянето му в хоризонтално положение, като краката е добре да бъдат леко вдигнати;
  • разхлабване на дрехите и отстраняване на излишното облекло;
  • обилно напръскване на кожата с вода и създаване на движение на въздуха с вентилатор или ветрило;
  • препоръчително е да се поставят студени компреси (с лед) на подмишниците, ставите и гърба, както и обливане с душ или поставяне във вана с хладка вода. Температурата на водата трябва да бъде около 25-30℃. 
  • не давайте на пострадалия ацетилсалицилова киселина или парацетамол! 
  • ако пострадалият е в безсъзнание, сложете го да легне на една страна.

Мерките за адаптация при горещо време действително спасяват животи. 

В западноевропейските страни, където вече се върши сериозна работа от страна на държавните и местните власти, се наблюдава намаление на смъртността, причинена от горещи вълни, въпреки че честотата на последните е увеличена на фона на глобалното затопляне. За съжаление, приблизителните оценки за смъртността в другите европейски държави, сред които и нашата, са песимистични. Затова нека сами не помрачаваме най-хубавия сезон от годината, неглижирайки този най-смъртоносен метеорологичен феномен.


Гледай уебинара ни на тема: Климатични промени, горещи вълни и човешко здраве с д-р Зорница Спасова от 8 юни, 2021 г. тук.


В публикацията са използвани материали от:

  1. Великова С., „Метеоаларм“ – европейската информационна система за опасни метеорологични явления и как тя ни предупреждава, БНР, разговор със ст.н.с. II ст. д-р Георги Корчев, директор на НИМХ, 26.06.2014, http://bnr.bg/post/100426376/meteoalarm-evropeiskata-informacionna-sistema-za-opasni-meteorologichni-avlenia-i-kak-ta-ni-preduprejdava
  2. Всемирная организация здравоохранения, Защита здоровья населения Европейского региона ВОЗ от воздействия жары: обновленные фактические данные для эффективной профилактики, 2021
  3. Всемирная организация здравоохранения, Планы действий по защите здоровья населения от воздействия аномальной жары, Руководство, 2011
  4. Christidis N, Jones GS, Stott PA. Dramatically increasing chance of extremely hot summers since the 2003 European heatwave. Nature Climate Change, 2015, 5(1):46–50
  5. Ciavarella A, Cotterill D, Stott P, Kew S, Philip S, van Oldenborgh GJ et al. Prolonged Siberian heat of 2020. Oxford: World Weather Attribution (https://www. worldweatherattribution.org/siberian-heatwave-of-2020-almost-impossible-without-climate-change), 2020
  6. ECMWF. Copernicus: 2019 was the second warmest year and the last five years were the warmest on record. Reading: European Centre for Medium-Range Weather Forecasts (https://climate.copernicus.eu/ copernicus-2019-was-second-warmest-year-and-last-five-years-were-warmest-record), 2020
  7. https://www.meteoalarm.eu/
  8. https://www.puls.bg/ 
  9. Russo S, Sillmann J, Fischer EM., Top ten European heatwaves since 1950 and their occurrence in the coming decades. Environ Res Lett., 2015, 10(12):124003
  10. Smid M, Russo S, Costa AC, Granell C, Pebesma E., Ranking European capitals by exposure to heat waves and cold waves. Urban Climate, 2019, 27:388–402
  11. WMO, WHO, Heatwaves and Health: Guidance on Warning-System Development, 2015