Финансирането на “загуби и щети” вероятно ще бъде водеща тема на COP27 в Египет

Най-бедните и най-уязвимите страни ще бъдат изправени пред загуби и щети, равняващи се на 1/5 от техния БВП до 2050 г.

Николай Петков е част от авторския екип на Климатека. Той е завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор, като в момента е координатор по проекта „Променяме се с климата“.

Все по-честите и по-тежки екстремни метеорологични явления, и постепенно протичащите процеси, като покачването на морското равнище, причиняват неизбежни загуби и щети по целия свят. До 2030 г. развиващите се страни ще трябва да се справят с между 290 – 580 млрд. долара годишно “остатъчни щети” (такива, които не могат да бъдат предотвратени дори с мерки за адаптация). Освен за икономическите измерения, е важно да се отбележи, че става въпрос и за загуба на домове, човешки животи и дори за застрашаване на начина на живот на хора в дългосрочен план. Това е заплаха, надвиснала над развиващите се страни, които имат най-малък принос за изменението на климата. Ето защо въпросът за финансирането на загубите и щетите е и въпрос на т.нар. климатична справедливост, който от десетилетия е в сянката на преговорите на ООН за климата и се очаква да бъде сред основните теми на предстоящата среща на върха за климата COP27 в Египет през ноември.

Катастрофалните наводнения в Пакистан през последните месеци засегнаха 33 милиона души – всеки седми в страната, отнеха живота на повече от 1500 души. Освен това наводненията, които са засегнали територия с размерите на Обединеното кралство, са нанесли щети на селското стопанство и инфраструктурата за милиарди долари.

Екстремните метеорологични условия не пощадиха и Европа, като това лято голяма част от континента отново бе засегната от рекордни горещини – установени са повече от 3000 допълнителни смъртни случая във Великобритания в резултат на горещините, и повече от 1000 души в Португалия и Испания, починали в резултат от горещите вълни с температури над 40°C, достигащи екстремните  46 – 47°C. А със засилването на изменението на климата, тези екстремни явления ще стават все по-чести и по-тежки, според IPCC.

Дори и емисиите на парникови газове да бъдат рязко намалени през следващите десетилетия, някои от загубите и щетите, дължащи се на измененията на климата, ще бъдат неизбежни поради допълнителното количество парникови газове, което вече се намира в атмосферата, както и поради продължаващите емисии в настоящето – всичко това ще доведе до затопляне на атмосферата на планетата.

Какво означава “загуби и щети”?

Терминът “загуби и щети” се използва в преговорите на ООН по въпросите на климата (COP) за обозначаване на последиците от измененията на климата, към които страните вече е невъзможно да се адаптират или дори това да е възможно, те не разполагат с необходимите ресурси или нямат достъп до тях.

Щети се отнася до материални обекти, които могат да бъдат възстановени, като например разрушени къщи, а загубите са тези, които са необратими, като например човешкия живот.

Развиващите се държави са наричани все по-често страните от Глобалния Юг, като се имат предвид по-бедните държави в Латинска Америка, Африка, Южна Азия и Океания. Именно те разполагат с най-малко ресурси и са най-уязвими към последиците от измененията на климата, а същевременно исторически са допринесли най-малко за тях. Ето защо въпросът за загубите и щетите, за действията (или бездействията) и финансирането въз основа на климатичната справедливост е един от най-трудните в преговорите на ООН за климата и отдавна е източник на сериозни конфликти между развитите и развиващите се страни.

Chart, bar chart

Description automatically generated
Фигура 1: Класация на държавите според средния брой на хората на 1000 души, засегнати от екстремни метеорологични явления (суша, екстремни горещини, наводнения, бури, горски пожари и др.) за периода 1990 – 2019 г. Със синьо са обозначен стреаните с най-ниски доходи, а с червено – с най-високи (на база БВП на глава от населението). Източник: Scown et al. (2022)EM-DATWorld Bank, въз основа на данни на Световната банка CarbonBrief.

Въпреки че няма точно определение за “загуби и щети”, прието е, че те могат да бъдат причинени не само от екстремни метеорологични явления (напр. тропически циклони, наводнения, засушавания), които нарастват и стават по-интензивни поради измененията на климата, но и от по-бавно протичащи процеси, които отново биват причинени от промените в климата (напр. покачване на морското равнище, процеси на опустиняване, топене на ледниците, окисляване на океаните).

Какви са икономическите изражения?

Икономическите загуби и щети засягат ресурсите, стоките и услугите. Въздействието им може да се види ясно в различни сектори на икономиката, като селското стопанство, горското стопанство, рибарството и туризма, както и като щети върху критичната инфраструктура и активи и върху веригите за доставки.

През 2020 г. природните бедствия, свързани с времето, са довели до загуби на обща стойност 210 млрд. щатски долара, като в бъдеще се очаква тази сума да нарасне. 

Според проучване до 2030 г. развиващите се страни ще трябва да се справят с “остатъчни щети” (т.е. щети, които не могат да бъдат избегнати чрез мерки за адаптация) в размер на 290 580 млрд. долара годишно.

Очаква се до 2040 г. тази сума да се увеличи до 0,6 – 1,0 трилиона долара годишно, а до 2050 г. – до 1,1 – 1,7 трилиона долара, поради продължаващите изменения на климата. Според доклад, публикуван по време на миналогодишната среща на върха по въпросите на климата COP26, ако глобалното затопляне продължи със сегашната си скорост, именно най-бедните и най-уязвимите страни ще бъдат изправени пред загуби и щети, равняващи се на 1/5 от техния БВП до 2050 г., а дори ограничаването на затоплянето до 1,5°C ще отнеме 13% от техния БВП.

Пример за икономически щети са крайбрежните общности в Бангладеш, където добивът на сол чрез дестилацията на морска вода е основен източник на препитание. През последните години обаче честите тропически циклони, бурите и проливните дъждове са довели до намаляване на добива, което нанесе значителни щети на поминъка на хората, които зависят от нея, и принуди страната, която иначе до голяма степен е разчитала на собствени ресурси, да внася сол. Навлизането на солена вода в земеделските земи, почвата и източниците на питейна вода също е сериозен проблем за земеделските производители.

Друг пример е засушаването в Северна Италия през 2022 г., което се оценява като най-сериозното за последните 70 години. В комбинация с горещото време през лятото, то доведе до съществено намаление на земеделските добиви, което за царевицата и пшеницата възлиза на 30%. Към юли 2022 г. общите земеделски загуби се оценяват на 3 млрд. евро. Последствие от засушаването също е и спадът на нивото на реките, което доведе до режим на водата, а в някои планински райони – до спад или дори до временно спиране на производството а електроенергия от ВЕЦ. Нивото на реката По – най-дългата в Италия, спадна до рекордно ниско равнище (Фиг. 2) . Стигна се до ситуация, при която морската вода се засмуква обратно в реката, застрашавайки биоразнообразието в района. В началото на месец юли италианското правителство обяви извънредно положение в 5 региона. 

Фигура 2. Горещото време и сушата доведоха до рекорден спад на нивото на реката По в Италия през юни 2022 г. Източник.

Съществуват загуби и щети, които трудно могат да се оценят 

Примери за това са загуби на членове на семейството, промяна в начина на живот, принудителната миграция и дори изчезване на културата и традициите.

В микронезийските общности на остров Кошрай например все повече места за погребения са застрашени от крайбрежна ерозия поради покачването на морското равнище, което е заплаха за досегашните традиции. Не само това, но 

някои от малките тихоокеански островни държави са застрашени от изчезване при бъдещо покачване на морското равнище.

А намаляването и изчезването на морския лед в Арктика се отразява на културната идентичност и ловните практики на инуитските общности.

В планината Аусангате в Перу, част от Андите, има ледник, чието постепенно изчезване се свързва с отпътуването на боговете. Хората от племето Кечуа вярват, че планината Аусангате е могъщ бог на пейзажа и че намаляването на ледника на върха е знак за “гнева на божеството”. Отдръпването на ледника е сложило край и на вековната практика на местните жители да събират малки ледени късове по време на ежегодното си поклонение, вярвайки, че яденето им има лечебни свойства.

Ледникът “Ок” е първият в Исландия, който губи статуса си на ледник през 2014 г. (Фиг. 3), поради свиването си, причинено от затоплянето на климата. През 2019 г. на мястото на изчезващия ледник е поставена мемориална плоча, която гласи “Писмо до бъдещето: “Ок” е първият исландски ледник, който загуби своя статус. Това може да се случи с всички ледници през следващите 200 години. Този мемориал е признание, че знаем какво се случва и какво трябва да се направи. Само вие ще видите дали го направихме”. 

Покачването на морското равнище обаче застрашава и много обекти на световното наследство (напр. Венеция), а изострянето на екстремните метеорологични явления също е тежко емоционално бреме за засегнатите, както показват оценки на катастрофалните последици от горските пожари в Австралия през 2019 г. и 2020 г. и тропическия циклон Наргис в Мианмар през 2010 г.

Фигура 3. Ледникът “Ок” е първият в Шотландия, който губи статуса си на ледник. На снимките (от горе надолу): Сателитни изображения на НАСА, направени на 14 септември 1986 г. и 1 август 2019 г., снимка на мемориалната плоча, която отбелязва разтопяването му.

Как можем да управляваме загубите и щетите?

В Парижкото споразумение за климата държавите признават значението на “предотвратяването, свеждането до минимум и управлението” на загубите и щетите. Чрез намаляването на емисиите и подпомагане на общностите да се адаптират, които по същество са двата основни стълба на борбата с измененията на климата, голяма част от тези проблеми наистина могат да бъдат ограничени.

Същевременно, със засилването на измененията, целенасоченото управление на неизбежните щети и загуби, става все по-необходимо, тъй като все повече се надхвърлят границите на адаптацията.

Колкото по-дълго отлагаме намаляването на емисиите, толкова повече ще трябва да похарчим за адаптиране, а колкото по-малко похарчим за адаптиране, толкова повече ще струват щетите и загубите.

Съществуват 2 вида граници на адаптация меки и твърди. 

Според IPCC “меките” граници на адаптация означават, че общностите не разполагат с финансови ресурси за адаптиране, но все пак такива са възможни. Докато “твърдите” граници означават, че няма перспектива за избягване на опасни рискове (например има само ограничен капацитет за справяне с покачването на морското равнище).

Има 3 основни начина за справяне със загубите и щетите, при наличие на необходимите ресурси:

  1. Спешна помощ и рехабилитация.
  2. Възстановяване и реконструкция.
  3. Намаляване на риска от бедствия.

Те включват развитие на управлението на бедствията (като например системи за ранно предупреждение), създаване на алтернативни начини на препитание (например когато вече не е възможно да се отглеждат култури на наводнена земя), спешно финансово и социално подпомагане, подпомагане на хората да мигрират и да се преселват безопасно, както и психологическа подкрепа и изграждане на капацитет за възстановяване на живота и препитанието на хората.

Финансиране на масата за преговори

Въпреки че въпросът за загубите и щетите е предмет на дебати от повече от 30 години – от началото на преговорите за климата,

все още не е взето решение по същество относно финансирането му.

В Парижкото споразумение се споменава за “загуби и щети”, но в придружаващия го заключителен документ не се посочва, че това следва да води до правно задължение за изплащане на обезщетение. Тази клауза бе прокарана от развитите страни, които се опасяваха от лавина от съдебни спорове и искове за обезщетение.

Позицията на развитите страни е, че компенсирането и управлението на загубите и щетите следва да се осигури от съществуващи източници, като например финансиране за адаптация и хуманитарна помощ, и че не е необходимо да се създава нов финансов механизъм. Проблемът обаче е, че, от една страна, обещаното финансиране за борба с измененията на климата (100 млрд. щатски долара годишно от 2020 г. нататък) няма да е достатъчно, за да се посрещнат нуждите от адаптация, а от друга страна, развитите страни дори не са изпълнили това обещание.

Ето защо по време на преговорите за климата на COP26 през 2021 г. най-голямата преговорна група, съставена предимно от развиващи се страни, които представляват шест от всеки седем души по света, призова развитите страни да поемат ангажимент за покриване на загубите и щетите. Този призив обаче продължи да среща съпротива от страна на големи икономики като САЩ и ЕС.

Все пак стъпка напред е фактът, че някои развити държави, сред които Канада, Дания, Германия, Нова Зеландия, Шотландия и белгийската провинция Валония, са заявили, че ще подкрепят финансирането на “загуби и щети”. По време на COP26 Шотландия и Валония обещаха около 3 милиона долара, следвани от Дания, която обеща 13 милиона долара. По време на предварителните преговори в началото на октомври тази година ЕС очерта и как ще подпомага жертвите на измененията на климата.

Тъй като сегашното финансиране е далеч по-ниско от очакваните разходи за бъдещи щети, през последните години изследователите и групите на гражданското общество предложиха редица иновативни източници на финансиране. Предложенията им включват например данъци или такси за компаниите за изкопаеми горива, полетите и горивата за морски транспорт, както и глобална схема за определяне на цените на въглеродните емисии, като приходите от тях се използват за компенсирането на загуби и щети.

Chart, box and whisker chart

Description automatically generated
Фигура 4. Настоящите финансови ресурси (червено и синьо) и потенциалните иновационни ресурси (розово, сиво, оранжево, лилаво, зелено) далеч не са достатъчни за справяне със загубите и щетите през 2030 г., които ще се увеличат почти три пъти между 2030 и 2050 г (бледо розово). (Източник)

Обсъжда се и пренасочването на субсидиите за изкопаеми горива, които възлизат на милиарди или дори трилиони евро годишно, в зависимост от начина на оценка. Според изявление на Генералния секретар на ООН Антониу Гутериш,

следва да се наложи данък върху големите печалби на петролните и газовите компании по време на енергийната криза, част от който да се използва за покриване на загубите и щетите.

В момента има и засилен обществен натиск по въпроса. През септември т.г. над 400 неправителствени организации по света подписват писмо, адресирано към оглавяващите на делегациите по време на предстоящата конференция. Писмото призовава финансирането на загуби и щети да бъде официално разгледано по време на COP27. Подобни призиви се чуват и от множество активисти и политици, сред които бившия държавен секретар и специален пратеник на САЩ за климата Джон Кери и шотландския премиер Никола Стърджън.

Въпросите за това кой, какво и как продължава да се обсъжда във връзка с финансирането на щетите и загубите. В същото време развиващите се страни, за които тези загуби и щети стават все по-сериозен проблем, призовават за решение, а не за още десетилетия отлагане. Поради всички тези причини се очаква този въпрос да бъде централна тема на COP27, а следващият кръг от преговорите на ООН за климата ще се проведе в Шарм ел Шейх в Египет в началото на ноември т.г.


Публикацията е първа част от поредица на Климатека, която проследява развитието около предстоящата среща на страните – COP27, в Египет по въпросите на климата. 


*Публикацията е частично адаптирана от Masfel Fok


Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)


В публикацията са използвани материали от:

  1. https://masfelfok.hu/2022/10/25/karok-es-vesztesegek-finanszirozas-klimavaltozas-ensz-cop-egyiptom/
  2. https://www.aa.com.tr/en/environment/drought-bringing-italian-agriculture-to-its-knees/2637971
  3. https://www.euronews.com/green/2022/05/14/the-longest-river-in-italy-is-drying-up-what-does-this-mean-for-those-who-rely-on-it-for-f#
  4. https://scitechdaily.com/po-river-the-longest-river-in-italy-dries-up/
  5. https://climatenetwork.org/2022/09/06/over-400-organisations-demand-that-loss-and-damage-is-on-the-agenda-for-cop27/
  6. https://www.carbonbrief.org/cop27-why-is-addressing-loss-and-damage-crucial-for-climate-justice/