Съвместен материал на арх. Веселин Веселинов с Евгения Чаушева от Actualno.com, разработена в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Каква е връзката между архитектурата и екологията? Връзката между архитектурата и екологията включва знание и интегрирано приложение на принципите за „устойчиво развитие“, отговорност към околната среда и познание за екологията при проектиране, строителство и експлоатация на сгради и градска среда. Връзката е все по-важна, заради екологичните предизвикателства, пред които е изправен светът: изменението на климата, влошените здравословни и комфортни условия за човешки живот, изчерпването на природните ресурси, унищожаването на животински местообитания и т.н.

Кога исторически се създават първите норми и правила в архитектурата, свързани с екологичното строителство? Идеята за „устойчива архитектура“ и „екологично строителство“ се развива с течение на времето и традиционните архитектурни практики включват природосъобразни принципи, използване на местни естествени, екологични строителни материали и техники, адаптирани към условията на живота и околната среда.

Съвременното движение за опазване на околната среда възниква в края на 20 век и включва следните етапи:

• 1970 г.: Екологично съзнание и осведомяване: природосъобразното движение от 70-те години на миналия век изиграва решаваща роля в повишаването на осведомеността за екологичните и климатични проблеми на планетата. Архитектите започват да взимат под внимание въздействието на сградите върху околната среда, поставяйки фундаментите на съвременната „устойчива архитектура“. ‘
• 1980 г.: Слънчева „пасивна“ архитектура и енергийна-ефективност: 80-те години на миналия век бележат акцент върху „пасивния“ соларен дизайн на сградите, с цел максимално използване на естествената слънчева светлина за отопление. Енергийната ефективност се превръща в ключов фокус чрез разработването на строителни норми и стандарти, насочени към намаляване потреблението на енергия.
• 1990 г.: Движението за „зелено“ строителство формализира практиките в сферата на екологичната архитектура чрез създаване на организации за „устойчиво“ строителство като например Съвета за зелено строителство на САЩ (USGBC) , създаването на програми като LEED (Лидерство в енергийния и екологичен дизайн), с цел създаване на норми и сертифициране на „устойчиви“ строителни практики.
• Началото на XXI век бележи разработването на международни стандарти за устойчиво строителство като BREEAM (Building Research Establishment Environmental Assessment Method) във Великобритания, PH (Passive House) в Германия, като глобалната информираност за изменението на климата и проблемите на околната среда нараства, отразявайки се и върху архитектурните практики и тенденции.
• Днес „устойчивата архитектура“ е основен ключов фактор във съвременното строителство и много компании включват принципите на „устойчивия“ дизайн като основна част от своята практика. Строителните кодове и нормативи в различните страни се разработват спрямо изискванията за енергийна-ефективност и екология.

Пълния текст от интервюто прочети тук.