Д-р Валентин Симеонов в интервю за БТА относно възможностите за смекчаване и адаптация към климатичните промени в България.

Една от особено важните задачи на приспособяването към климатичните промени трябва да е опазването на горите в България. Горите намаляват локалното затопляне, защото поглъщат частично и разсейват към космоса друга голяма част от слънчевото излъчване, което иначе би загряло земната повърхност. Това заяви в интервю за БТА физикът Валентин Симеонов. Той е завършил докторантура в Софийския университет „Св.Климент Охридски“, специалност “Квантова електроника”, с дисертация “Оптимизация и използване на лидар с диференциално поглъщане за измерване на озон в тропосферата“. От 1995 г. работи във Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария. По съвместен проект с Швейцарската метеорологична служба, разработва специализиран Раманов лидар, който измерва непрекъснато вертикални профили на атмосферните влажност, температура и аерозоли. Симеонов е част от авторския екип на платформата „Климатека“.

Горите охлаждат себе си и околното пространство чрез активно изпарение на вода, поясни още Симеонов. Той е категоричен, че горите имат важна роля и в поддържането на водния баланс, като намаляват последиците от интензивни валежи и вероятността за засушаване, защото спомагат за проникването и задържането на дъждовната вода в почвата.

„Климатичните промени са факт и се изразяват не само в по-видимите екстремни явления“, коментира климатологът.

„Климатичният механизъм на Земята е дълбоко разстроен и е време да престанем да се държим като шопа, който пред клетката на жирафа възкликнал: „Е, те такова животно нема“, предупреди той.

Следва пълния текст на интервюто:

Г-н Симеонов, какво показват научните изчисления по отношение на температурните стойности, очакват ли ни екстремални горещини и през следващите години?

Климатичните модели предвиждат увеличаване на екстремните явления като горещи вълни, суши, проливни дъждове, гръмотевични бури и градушки, горски пожари, но и силен снеговалеж, слани и др. Статистиката на горещите вълни потвърждава тези тенденции и показва удължаване на сезона, в който те се случват, т.е. има увеличаване на продължителността. Трябва да се подготвим за по-дълги и по-сериозни горещи вълни, а също и за по-сериозни и чести други екстремни явления.  

Климатичните промени са факт и се изразяват не само в по-видимите екстремни явления. В световен мащаб освен повишаването на средните за Земята температури на приземния въздух, за което се говори повече, има общо затопляне на по-високата атмосфера, на океаните, както и бързо намаляване на площите, заети със сняг и лед, повишаване на морското ниво, намаляване на биоразнообразието и много други. С две думи – климатичният механизъм на Земята е дълбоко разстроен и е време да престанем да се държим като шопа, който пред клетката на жирафа възкликнал: „Е, те такова животно нема“.

Климатът в България също ли ще се измени трайно?

България не е изолирана от световните тенденции на преместване на климатичните зони към полюсите и у нас се очаква постепенно климатът да стане по-горещ и сух. 

Кое беше първото нещо, което си помислихте, когато разбрахте за наводненията в Царево, а и за тези в Гърция?

Следих развитието на метеорологичната обстановка от самото начало заради горещата вълна в Западна Европа и първоначалните наводнения в Гърция. Очаквах бурята, която започна в Гърция да засегне и България. Това, което ме изненада, е ефектът от тези валежи у нас, защото дъждове с такава интензивност не са голяма рядкост за района на Югоизточна България. 

А в случая каква беше причината за тези интензивни валежи?

Интензивните валежи се дължат на бурята „Даниел“, която е средиземноморски тип ураган-медикан (от англ. ез. Mediterranean hurricane). Причините за образуването му са две: т.нар. Омега блок и рекордно високите температури на водата в Средиземно и Черно море. Омега блокът е тип задържане на нормалното придвижване от запад на изток на зони с високо и ниско атмосферно налягане, при което промените на времето на дадено място се забавят или спират. В конкретния случай над Централна Европа се установи зона с високо налягане, което доведе до горещи вълни с температури до 40 градуса. Тази зона беше оградена от две зони с ниско налягане – едната на югоизток – над Йонийско море, а другата на югозапад – над Атлантическия океан.

В зоните с ниско налягане се развиха циклони, предизвикващи интензивни валежи. Циклонът над Йонийско море получи допълнителна енергия и влага от изпарението на топлата вода от Средиземно море и прерасна в медикана „Даниел“, който предизвика катастрофалните наводнения на Балканите и в Либия. Омега блокът се предизвиква от въздушно течение, което е на височина между 9 и 15 км, известно като струйно течение. То се движи от запад на изток със скорост до 300 км/ч. и се задвижва от разликите в температурите на областите, лежащи на север и юг от него. Когато тези разлики са големи, движението е почти кръгово, а когато те намаляват – скоростта на струйното течение също спада, следва нагъване, като в гънките му се захващат споменати вече зони.

Глобалните климатични промени водят до значително по-бързо увеличаване на температурите в полярните области на Северното полукълбо и така до намаляване на температурните разлики, задвижващи струйното течение, което увеличава вероятността от нагъването му. Нагъването напомня гръцката буква Омега, откъдето идва и наименованието Омега блок.

По какъв начин може да променим ситуацията и можем ли да се приспособим към климатичните изменения?

Краткият отговор на въпроса как да забавим климатичните промени е драстично намаление емисиите на парникови газове в световен мащаб. Това е трудна, както от техническа, така и социална гледна точка. Усилията на правителствата досега са крайно недостатъчни. Поради това има постоянно нарастване на емисиите.

В България може да се разработят няколко дългосрочни стратегии за сериозно намаляване на емисиите, имайки предвид, че основните източници на парникови газове у нас са енергетиката и транспортът. Например, да има бърз преход на въглищните и газови електроцентрали на работа с водород, произведен от ВЕИ. Това не само ще спре емисиите, но и ще осигури надеждно и ефективно съхранение на енергията от възобновяеми източници и ще намали замърсяването на въздуха. Другото е модернизиране и развитие на железопътната мрежа, което да позволи бърз и ефективен транспорт на товари и хора. Ефектите, освен намаляване на емисиите, ще са и разтоварване на пътищата и намаляване на замърсяването. И двете стратегии са печеливши в политически и икономически план.

Приспособяването към и подготвянето за последствията от климатичните промени също е сложна задача, най-малкото защото не знаем какви точно ще са те. При екстремните явления е трудно да се предвиди точно кога и къде ще се случи и колко силно ще е явлението. Въпреки това тенденциите са за по-чести, по-силни и по-продължителни екстремни явления. Относно наводненията, съществуват добре известни мерки, които могат да се приложат, за да се предотвратят или намалят щетите от обилни валежи. Това са: почистване на коритата на реките, поддържане на язовирите, на канализацията, намаляване на пространствата, покрити с асфалт и бетон в градовете и заместването им с растителност.

Дори и това да се направи обаче, не можем да предотвратим наводнения, когато валежите за 24 часа надвишават тези за една година, както се случи в Гърция. Горещите вълни, особено в градовете, също са сериозен проблем, за който няма лесно решение. Частично намаляване на ефекта може да се постигне с градско озеленяване, ограничаване на презастрояването и др. 

Една от особено важните задачи на приспособяването трябва да е опазването на горите в България. Горите намаляват локалното затопляне, защото поглъщат частично и разсейват към космоса друга голяма част от слънчевото излъчване, което иначе би загряло земната повърхност. Освен това те охлаждат себе си и околното пространство чрез активно изпарение на вода. Горите играят важна роля и в поддържането на водния баланс, намаляват последиците от интензивни валежи и вероятността  за засушаване, защото спомагат за проникването и задържането на дъждовната вода в почвата. Първата и по-лесна стъпка към опазване на горите е драстично намаляване на дърводобива. Замяната на дървата за огрев с въглища субсидирани от държавата е оправдано дори от климатична гледна точка. Опазването на горите от пожари обаче е значително по-трудно и представлява по-сериозна опасност.

Продължителните периоди без валежи и дългите горещи вълни създават условия за масови горски пожари, с голям обхват. Гасенето на такива горски пожари се оказва предизвикателство дори и за държави като САЩ, Канада, Франция. Информирането и подготовката на населението, ранното откриване на пожари с дронове и бърза реакция за потушаването им, може да компенсира донякъде недостига на съвременна противопожарна техника у нас и би намалило щетите от пожари.

Пълния текст от интервюто прочети тук.