В условия на глобално затопляне, възможно ли е Земята да става по-зелена?

Някои райони на Земята многократно увеличават площите си с листна маса

В условията на променящ се климат и засушавания, но и на по-големи валежни количества, се оказва, че зеленото покритие на Земята се увеличава. Това се случва в определени участъци, но те са достатъчно големи, че да дават отражение на цялостното земно покритие. За голяма част от това раззеленяване вина има човекът, чрез различни дейности в земеделието. По-зелена Земя обаче не означава по-малко емисии на СО2, но все пак е глътка въздух за нашата планета.

Гледана от Космоса, Земята има различни нюанси, но най-вече сини и зелени. В средата и в края на миналия век, заради увеличаващата се сеч на горска растителност, се заговори за увеличаване на т.н. кафяви площи – площи, които доскоро са били зелени, постепенно изжълтяват и покафеняват. 

В  проучване за установяване на степента на изменение на зелените растения по Земята (Чен и др, 2019), с изненада установяват обратна тенденция. За да постигнат своите резултати, те са анализирали сателитни данни предоставени от НАСА от края на миналия век и са ги сравнили с данни за периода 2000-2017 г. 

Резултатите са представени на карта, (фиг.1.) изобразяваща тенденцията в разпространението на листната маса. Участниците в това изследване са локализирали 7 района на нашата планета, които се открояват с особено голям растеж на листната маса (червените кръгове). Това са: Северна Америка (1), Южна Бразилия (2), Европа (3), Централна Африка (4), Индия (5) и Китай (6) ) и Южна Австралия (7). Колкото по-наситен е зеленият цвят, толкова по-голяма е тенденцията в озеленяване на ландшафта. Цветовете жълт, червен и лилав илюстрират райони, в които доминира покафеняването (тенденция към намаляване). Белите  петна означават гола почва, вечна замръзналост, лед, влажни или градски зони.

Фиг. 1. Тенденции в промяната на озеленяването. Източник: Chen et al. 2019г.

Учените са имали доста предположения за причините за това озеленяване, като глобалното затопляне, увеличения въглероден диоксид или по-влажния климат. Ако това бяха истинските причини обаче, увеличената зелена маса би имала по-хаотично разпространение, докато на представената фигура добре се вижда, че с най-голяма стойност на нарастване на озеленяването са райони, съсредоточени в Китай и Индия. 

Основната причина се оказва човешката дейност свързана със земеделието. За конкретизиране на причините в същото изследване е направено и класиране на 12 страни по света с най-голяма площ, покрита с растения. В таблица 1 и 2 са представени промяната на площите с растения и с листна маса. И на двете места личи водещата роля на Китай и Индия. Тези две развиващите се страни са с най-голямото население в света. Те се оказват и лидери в озеленяването на заобикалящата ни природна среда. Най-важните дейности, водещи до по-голямото озеленяване, са засаждането на дървета и интензивното отглеждане на земеделски култури. Засадените дървета обаче са бързорастящи технически дървесни култури, с цел производство на дървесина. 

Таблица 1. Промени в площите с озеленяване или покафеняване за периода 2000–2017 г.

И Китай, и Индия са страни, преминали през фази на интензивно обезлесяване през 70-те и 80-те години на миналия век, изчиствайки горските площи за развитието на градовете, земеделието и селското стопанство. И в двете държави през последните години обаче в ход има амбициозни проекти за възстановяване на растителната покривка, включващи както залесяване на нови видове, така и увеличаване на земеделските площи. Успехите на тези проекти вече дава своите „зелени“ резултати.

На другия „полюс“ са страни като Бразилия, Индонезия и Аржентина, които имат между 7 и 12% площи, заети с растения, на които листната маса безвъзвратно намалява, и протича процес на покафеняване. Най-голяма роля за тези процеси има отнемането на площи от влажните екваториални и тропични гори, с цел отглеждане на добитък и засаждането на технически култури. 

Таблица 2. Класиране на 12-те най-големи страни по площ на листата и нейната промяна през 2000-2017 г.

Тенденцията в увеличение на листната маса на Земята е положителна нотка, но от друга страна, не трябва да се успокояваме заради причините, които го пораждат. Това увеличение по никакъв начин не може да компенсира емисиите на СО2, загубите на естествени гори (вследствие на изсичане и пожари),  изсушаването на естествените влажни зони, както и намаляването на биологичното разнообразие, свързано с тях. 

Нещо повече –  в известен смисъл озеленяването дори може да има и негативен ефект върху качеството на въздуха. Както става ясно по-горе, голяма част от раззеленените площи са части от земеделска земя. В земеделието се използват много изкуствени торове, съдържащи азотни съединения, които постъпват в атмосферата и влошават качеството на въздуха. Понякога при прилагането на азотните торове се отделя и неголямо количество N2O (диазотен оксид или “райски газ”). Това обаче е парников газ, който има 300 пъти по-голямо влияние за парниковия ефект от СО2

За по-ефективно и рационално използване на земята в районите с интензивно земеделие би могло да се подходи към някои добри практики, като например въвеждането на бързорастящи хибридни сортове, многократна сеитба през годината, напояване, използване на по-малко изкуствени торове, контрол на вредителите, по-добро качество на семената, механизация на селското стопанство и други.

Въпреки някои негативни последици, все пак е по-добре нашата планета да се озеленява, а не да покафенява. Дори е хубаво всеки от нас да засади поне по едно дърво. Но нека дървото, което ще посадим, да бъде от дървесен вид, който добре ще се приспособи на мястото, на което ще бъде засадено, за да се чувства добре при съответния климат и почви. 

За допълнителна референция по темата, може да прочетете публикациите ни за Климатичните промени и горите в България и Съвременни и бъдещи агроклиматични условия в България.


Каним ви на уебинара ни Рискови явления в условия на климатични промени: валежи и пожари този четвъртък (03.09.20) от 17:30 ч., в който ще поговорим за лято 2020 г. и валежите и пожарите в България.


В публикацията са използвани материали от: 

  1. Chen, C., Park, T., Wang, X. et al. China and India lead in greening of the world through land-use management. Nat Sustain 2122–129 (2019).
  2. https://doi.org/10.1038/s41893-019-0220-7 
  3. https://www.nature.com/articles/s41893-019-0220-7