Нашият автор Тери Врабчева с интервю пред “24 часа”, в което говори за рисковете от изменението на климата върху храните и земеделието.
Изменението на климата излага на риск производството на храни
Ръстът на добива на пшеница, царевица и други култури намалява в много страни поради екстремните горещини, тежкото време и сушите, обясни доц. д-р Тери Врабчева, която се занимава с влиянието на климатичните промени върху храните и храненето.
Според някои оценки, при липса на ефективна адаптация, глобалните добиви могат да спаднат с до 30% до 2050 г. Страните, които вече се борят с конфликти, замърсяване, обезлесяване и други предизвикателства, вероятно ще понесат тежестта на тези въздействия. Най-тежко ще бъдат засегнати онези 2 милиарда души, които вече нямат достъп до достатъчно храна, включително дребните фермери и други хора, живеещи в бедност.
Въпреки десетилетия глобален ангажимент, гладът и несигурността на храните продължават да са зашеметяващи, отчете авторката на Климатека бг. Според Доклада за състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света през 2019 г., близо 750 милиона души са имали тежка продоволствена несигурност и броят на недохранените или продоволствено неосигурените хора нараства, като климатичните шокове допринасят значително.
Ако не се предприемат спешни действия, изменението на климата ще увеличи цените на храните, ще намали наличността на храна и ще изостри нестабилността и конфликта поради конкуренцията за водата и плодородната земя, призова доцент доктор Тери Врабчева.
Тя обясни, че в момента 1/3 от храната, която произвеждаме, или се губи, или се изхвърля.
Какво означава затоплящият се свят за земеделието и изхранването на планетата?
Съществуват 10 факта за това как променящият се климат влияе върху способността ни да отглеждаме храна и да се храним, според Организацията за прехрана и земеделие (FAO).
Освен, че е засегнато от въздействието на изменението на климата, селското стопанство има основен принос, но е и потенциално решение за изменението на климата.
В неотдавнашен доклад Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) установи, че повече от 1/3 от глобалните емисии на парникови газове идват от производството, разпространението и консумацията на храни. Що се отнася до производството на храни, по-голямата част от селскостопанските емисии са свързани с отглеждане на добитък, последвано от отглеждане на ориз и производство на синтетични торове. Освен това, тъй като горите и тревните площи се превръщат в земеделски площи, светът губи жизненоважни екосистеми, които премахват парниковите газове от атмосферата.
За да избегнем най-опустошителното въздействие на изменението на климата и да постигнем целите на Парижкото споразумение, трябва радикално да трансформираме нашите земеделски системи. Добрата новина е, че редица устойчиви практики предлагат значителни възможности за смекчаване на климата, някои от които също ще помогнат на фермерите да изградят устойчивост срещу бъдещи екологични и икономически шокове.
Намаляване на загубите на храна и отпадъци, които представляват 8% от емисиите на парникови газове в световен мащаб, може да бъде постигнато чрез приемането на по-устойчиви диети, по-специално отклоняване от консумацията на месо, макар и трудно по социални и културни причини, което ще доведе до 80% намаляване на емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор.
Виж оригиналната публикация на “24 часа” тук, a статията на Тери Врабчева по темата в Климатека – тук.