Как се отразяват климатичните промени на българското земеделие

Съвместен материал на Роман Рачков и Александра Гинева от Дарик Радио, разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Прецизното земеделие- устойчивост в условията на климатични промени

Съвместен материал на Надежда Шопова и Йорданка Герасимова от БНР – Радио Видин, разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата

Прецизното земеделие – устойчивост в условията на климатични промени

Съвместен материал на Надежда Шопова и Йорданка Герасимова от БНР Видин. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Индустриалният коноп като източник на възобновяема енергия

Радина Калдамукова от екипа ни в интервю за БНР “Радио София” относно възможностите, които предоставя индустриалният коноп.

Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение

Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни, производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, отглеждани заради психоактивните си вещества. През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много  вода, особено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата.

Каква би могла да бъде екологичната алтернатива на синтетичните пестициди?

Приблизително 99% от всички синтетични химикали – включително пестицидите, се извличат от изкопаеми горива. Но пестицидите получават много по-малко внимание от азотните торове – друг ключов селскостопански химикал, който създава опасни нива на емисии на парникови газове. Изследванията показват, че производството на 1 кг пестицид изисква средно около 10 пъти повече енергия от 1 кг азотен тор. Търсенето и прилагането на техни алтернативи е начин да допринесем за изпълнението на целите за климата. Такава алтернатива в земеделието са ентомопатогенните нематоди. Устойчивостта на много съвременни пестициди и липсата на патогенен ефект върху растенията, земните червеи и гръбначните животни позволява използването на тези паразити в програми за борба с вредителите от насекоми. С еднократно приложение на нематоди, растенията са защитени от вредители през вегетационния период.

Как фермерите се борят с климатичните промени?

Д-р Симеон Матев от авторския ни екип в интервю за Agri.bg със съвети за земеделците относно въздействията на климатичните промени в България върху сектора.

Видеокаст със Симеон Матев: Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг

Участие на д-р Симеон Матев от екипа ни във видеоподкаста “Капитал Green” относно климатичните промени в България и влиянието им върху бизнеса и обществото.

Как промените в климата влияят на розопроизводството у нас?

Интервю на Надежда Шопова от екипа ни за БНР – Радио София относно влиянието на климатичните промени върху розопроизводството в България.

Полуестественото отглеждане на пчелите зидарки – стратегия за запазване на популацията в условията на променящ се климат

Дивите пчели могат да са основни опрашители в природни, селскостопански и градски екосистеми. Въпреки че пчелите зидарки не са медоносни пчели, те се считат за най-добрите опрашители на растения, особено на градински дървета, като череши, сливи, ябълки, круши и др. За съжаление, популациите на много от тях са намалели през последните години. Една от причините за това, наред с използването на пестициди и загубата на естествени местообитания, е глобалната промяна на климата. Възможна стратегия за обръщане на тази тенденция е възможността част от дивите опрашители да бъдат отглеждани при полуестествени условия. По този начин бихме могли да им помогнем да се адаптират по-лесно към климатичните промени.