Защо е важно да пазим почвите?

– Здравите почви са основата на живота, екосистемната стабилност и ефективната борба с климатичните промени.
– Почвите съхраняват около два пъти повече въглерод от атмосферата, което ги прави ключов природен буфер. Неустойчивите земеделски практики обаче водят до освобождаване на този въглерод и засилват климатичните промени.
– Устойчиви практики като регенеративно земеделие, оптимално сеитбообращение и енергоспестяващи технологии са ключови за опазването на почвеното здраве.
– Липсата на целенасочена стратегия и държавна политика за опазване на почвите в България остава сериозен проблем, който изисква спешни действия.

Соргото – древната култура, която предлага решения за земеделието

Прекалено дълго време политиците, учените и веригите за доставки са се фокусирали върху култури, които изискват големи количества вода и изтощават почвите, оставяйки фермерите уязвими на климатични кризи и хронично недохранване. Въпреки това, съществуват алтернативи. Соргото и други древни, издръжливи зърнени култури могат не само да задоволят глобалното търсене на храна и хранителни вещества по рентабилен начин, но и да подобрят поминъка на фермерите, като същевременно защитават жизнените екосистеми на нашата планета. Сред всички зърнени култури, соргото е най-топлолюбивото и устойчиво на суша растение. То е способно да оцелее при екстремни условия, като температури над 30°C и продължителни засушавания, адаптирайки растежа си в отговор на неблагоприятната среда. Дори без напояване, соргото дава задоволителни добиви в полупустинни райони, което го прави ключов ресурс за земеделие в условията на променящия се климат.

Чуфата е древна суперхрана, устойчива на климатичните промени

За бъдещото развитие на растениевъдството е от съществено значение да се получат нови, високопродуктивни сортове, които да отговорят на предизвикателствата на климатичните промени. Чуфата, известна също като земен или тигров бадем, има редица предимства за отглеждане в България, особено в контекста на променящите се климатични условия. Тази култура се отличава със своята устойчивост и адаптивност, което я прави жизнеспособна алтернатива на традиционните култури, въпреки че в момента все още е рядко срещана в страната. Чуфата може да замести фъстъците, бадемите и соевите зърна, като предлага отлични диетични качества. Отглеждането на чуфа в България може не само да осигури значителни икономически ползи, но и да допринесе за развитието на селските райони. Високата хранителна стойност на плодовете, потенциалът за добив и разнообразните пазарни възможности я превръщат в привлекателна алтернатива в условията на климатичните промени. 

Инж. Надежда Шопова: Едва 2% от земеделието в България е биологично

Надежда Шопова от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно ползите от органичното земеделие.

Какво е бъдещето на кафето в новата климатична реалност?

Средната продължителност на живота на една кафеена плантация е около 30 години, но може да достигне и около 50 години. Поради тази причина съществуващите плантации за кафе ще бъдат свидетели на изменението на климата. Широко разпространените и предпочитани сортове като Arabica имат малка генетична база, което ги прави по-малко адаптивни към различни климатични условия. Повишаването на температурите в районите, където се отглежда кафе, както и по-продължителните засушавания и екстремни метеорологични събития водят до намаляване на добивите, влошаване на качеството и по-честа поява на вредители и болести. Очакванията са, че ако търсенето на кафе продължи да нараства в съчетание с намалени обработваеми площи и производителност, ще се сблъскаме с умерен до сериозен недостиг на любимата напитка и то още в рамките на няколко десетилетия.

Роман Рачков: Заради климатичните промени сейте алтернативни култури

Роман Рачков от авторския ни екип в интервю за Agro.bg относно изпозлването на алтернативни устойчиви и адаптивни практики в земеделието.

Време ли е да отглеждаме нови топлолюбиви култури?

Роман Рачков от екипа ни в ефира на Bulgaria On Air относно възможностите за отглеждане на алтернативни култури в страната ни в отговор на климатичните промени.

Защо “африканската краставица” може да предизвика интереса на българските фермери?

За да се справят с предизвикателствата, породени от изменението на климата, и да осигурят доставките на храна, дребните земеделци и домашни производители трябва да възприемат устойчиви и адаптивни практики. Една от тези практики е да разширят разнообразието от култури, като включат нови сортове, които са устойчиви на високи температури и суши. Има многобройни култури, които могат да се отглеждат в България и съчетават устойчивост с кулинарна привлекателност. Някои ще бъдат издръжливи навън, други може да са нежни и да се нуждаят от защита, но е време да разширим хоризонтите си. Една такава култура е и Африканската краставица, позната още като мелотрия и мини диня.

Копривата и нейните възможности за справяне с парниковите газове

Текстилната промишленост, особено производството на облекло, има значителен принос за глобалните емисии от парникови газове – всеки тон дрехи генерира приблизително около 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид. Въпреки множеството познати приложения на копривата, е малко известен факт, че тя може да се използва и в текстилната индустрия. Изследванията доказват, че съществуват високопродуктивни клонове на влакнеста коприва, които фиксират значително количество въглерод от надземна биомаса, като по този начин могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове. Копривата е универсален материал и може да се смесва с други влакна, за да се получат различни смеси, освен това е с най-висока якост на опън, спрямо останалите естествени влакна. Копривата се отглежда в България и е сравнително лесна за култивиране, като за разлика от конопените влакна, няма правен проблем с отглеждането ѝ.

Калцият в почвата – ново средство за борба с климатичните промени

Без калций почвата и растенията не биха могли да съществуват толкова хармонично. Използването на калций в селското стопанство може да донесе редица ползи и за климата. Фермери и градинари традиционно добавят калций към почвата по много причини, свързани с подобряване на здравето на почвата, намаляване на почвената ерозия и подобряване на усвояването на хранителните вещества. От друга страна, в глобален план, почвите съдържат значителни количества въглерод, повече от растенията и атмосферата взети заедно, така че задържането на въглерода в почвите може да помогне за справяне с изменението на климата. Последните научни открития разкриват и нови ползи при употреба на калций в почвите – оказва се, че той може да е и инструмент за поддържане и подобряване на органичната материя в обработваемите почви, а с това и фиксирането на въглероден диоксид от атмосферата. Изводът до който стигат учените е, че ако можем да увеличим въглерода в почвата, вероятно можем да намалим увеличението на атмосферния въглероден диоксид. Това откритие може да се превърни във важен елемент в борбата с климатичните промени.