Кръговата икономика навлиза и в българския бизнес: кой печели от промяната?

Български компании вече прилагат принципите на кръговата икономика и доказват, че устойчивото развитие не е европейска директива, а реална възможност за растеж и конкурентоспособност на местния пазар.
„Зиро Уейв“ (био крекери от остатъчен малц), „Насекомо“ (протеинов фураж от органични отпадъци чрез насекоми) и „Йеттел България“ (рециклиране на електронни отпадъци) демонстрират различни подходи към устойчивостта – от стартъпи до утвърдени корпорации.
Устойчивите бизнес модели не само намаляват отпадъците и въглеродните емисии, но и подобряват икономическата ефективност, увеличават пазарния дял и създават нови работни места.
Финансовият сектор играе ключова роля, като зелени кредити и ипотечни продукти насърчават инвестиции в енергийно ефективни решения и устойчиви технологии.
Най-бърз растеж у нас отбелязват стартъпите, изцяло изградени върху кръгови принципи, утвърдените компании постепенно адаптират процеси към устойчиви практики, а това гарантира дългосрочна стабилност.
България все още изостава в сравнение с водещи европейски държави по данъчни стимули, зелени финансови инструменти и регулаторни рамки, но нарастващият интерес на потребителите и предприемаческата активност създават благоприятна среда за устойчив преход.

ЕК представи амбициозен План за достъпна енергия: какво означава това за България?

• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години. 
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората. 
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.

Зелените политики между мит и реалност

Асен Ненов от авторския ни екип и от Институт Кръгова Икономика в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно дезинформацията за зелените политики на фона на изминалата предизборната кампания.

Има ли място темата за климата и енергетиката в изборите “2 в 1”?

Европейските избори ще имат ключово значение, като ще определят правилата и дневния ред на цяло едно поколение. Темата за климата и енергетиката е една от основните линии в окото на предизборна кампания. Зелената сделка и различното разбиране за живота, климата, енергетиката и бъдещето остават на дневен ред, но по всяка вероятност темпът на прилагането им ще бъде различен, особено в държавите от Източна Европа. Зелените партии вече не са единствените, които отстояват екологични и климатични приоритети. От друга страна, в цяла Европа се наблюдава възход на крайнодесните популисти, който се очаква да бъде затвърден, като в резултат в ЕП може да се появи популистка дясна коалиция с мнозинство за първи път, което вероятно ще се противопостави на амбициозните действия на ЕС за справяне с изменението на климата. Най-големите политически последици от изборите за Европейски парламент през 2024 г. вероятно ще се отнасят до екологичната политика. “Европа на две скорости” – концепцията за различни нива на интеграция между държавите членки на ЕС, изглежда все по-възможен сценарий. За България залогът е 2 в 1 – европейски и парламентарни избори на 9-ти юни, но темите за климата и енергетиката липсват като приоритетни сред българските избиратели. 

Европейската регулаторна рамка на устойчивите финанси или защо устойчивото финансиране на зелени технологии и иновации е толкова важно?

Във връзка с поетите ангажименти за постигане на въглеродна неутралност, Европейският съюз допълва регулирането в областта на околната среда с рамка за финансиране на устойчиво развитие. Основната цел на рамката е да насочи частни инвестиции към устойчиви икономически дейности, като предлага общо понятие за устойчивост, изисква от определени компании ежегодно оповестяване на конкретна информация по екологични, социални и управленски въпроси и въвежда допълнителни бенчмаркове и стандарти за финансовия сектор. Много компании от различни икономически сектори са пряко засегнати от новите правила за докладване, а целият пазар в Евросъюза и извън него ще бъде косвено повлиян в значителна степен. 

Какво представлява зеленият преход и възможен ли е той у нас? 

Светът поетапно осъзнава необходимостта от бърза промяна към устойчиво развитие и зелен преход на цялата своя икономика. Нашата страна ясно заявява своята позиция и ангажираност по темата, като следва да се подчертае, че без активната подкрепа на бизнеса, тази трансформация не би могла да бъде осъществена. На практика най-замърсяващите и енергоемки отрасли биха дали най-мащабни резултати в борбата с климатичните промени. Настоящата статия разглежда два примера на компании у нас, които поетапно и успешно внедряват устойчиви практики, чрез които намаляват въглеродния си отпечатък. Целта е до 2050 г. производствата да станат въглеродно неутрални. 

Младите у нас все повече възприемат зелена идентичност, ключова за зеления преход

Д-р Михаела Александрова от екипа ни гостува в предаването Made in green по Bloomberg TV Bulgaria, относно разпространението на зелените идеи сред младите хора в България.

Идентичността като фактор при формирането и изпълнението на климатични политики

Дълго време преобладаващото допускане в политическите науки е, че концепции като идентичност, емоции, чувства, ценности следва да се приемат за ефимерни и са единствено ефект (а не причина) на наблюдаеми и измерими факти от социалния и политически живот. Подобно допускане носи риска от несъответстващ на реалните проблеми невалиден анализ на определени процеси в международните отношения. Така, през последните 20 години все повече автори отчитат значението на идентичността в своите анализи, като тази тенденция се пренася и в анализа на климатичните политики. Някои автори предлагат разделението на два типа идентичност – космополити и ориентирани към общността, а целта на подобни концепции е да внесат по-добро разбиране на обществените настроения по климатични политики като Зелената сделка. В светлината на протестите на енергетици и миньори в България, статията прилага концепцията за идентичността и дава препоръки за формиране на по-ефективни политически стратегии – както на държавно, така и на международно ниво. Тук спадат: регулярно проучване на общественото мнение и мнението на конкретни групи; целенасочени и последователни информационни кампании към групи, които споделят различни разбирания за национален интерес; активна комуникация между управляващи и общество, с цел сближаване на разбиранията за споделена идентичност; предоставяне на данни на изследователите, с цел проучване нагласите към политиката в областта на климата и енергетиката.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Има ли България ефективна национална политика за реагиране на климатичните промени?

В настоящата статия е направен кратък преглед на действията за реагиране на промени в климата – в международни и европейски мащаби, и се анализира дали националната климатична политика на България е ефективна. Основание за това дава един повтарящ се в редица анализи извод, че в България политиката и действия за реагиране на промените в климата не са от първите точки в дневния ред на политиците и обществото. В същото време данни от специализирани наблюдения и резултати от научни изследвания свидетелстват за все повече неблагоприятни ефекти и увеличаващи се рискове от тези промени по целия свят. У нас, както националното законодателство, така и предприеманите действия, не осигуряват ефективно в достатъчна степен реагиране на промените в климата с отчитане на специфичните за страната рискове, свързани с тези промени.

  • 1
  • 2