Ratio podcast, EP284 – топлинни вълни

Зорница Спасова от екипа ни гостува в подкаста на Ratio, където говори за връзката между климатичните промени и човешкото здраве….

Промените в климата и микробиологичните хранителни опасности

Храната може да служи като среда за растежа на бактериите, ако не се обработва, приготвя или съхранява правилно. Една от причините е промяна в климатичните фактори, като температура, влажност, валежи и интензивност на екстремното време. Съобщава се, че средната глобална температура се е увеличила с 0,8°C и може да се повиши с 2 до 5°C в края на века. Тези климатични промени ще доведат до изменение в сезонните и географски прояви на микроорганизмите в храната. Това може да увеличи честотата на заболявания, пренасяни с храната, особено стомашно-чревни заболявания. Обичайните патогени, пренасяни с храната, като салмонела, ешерихия коли и кампилобактер, които процъфтяват в топли и влажни условия, драстично увеличават популацията си в храната, което води до появата на заболявания. Тъй като жизнеспособността и предаването на тези патогени в околната среда са повлияни от промените в климатичните фактори, много от болестите се появяват през лятото, по-ранна пролет и по-топли зими.

Има ли връзка между промените на климата и пандемията и в какво се изразява тя?

Много автори свързват затоплянето на климата с разширеното разпространение на инфекциозните и паразитни заболявания. Проучванията сочат, че промените в климата са допринесли и за пандемията от новия коронавирус SARS-CoV-2, който вече втора година блокира живота в целия свят. Повишението на температурите, на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са променили състава на растителността и свързаното с нея естествено местообитание на животните в много региони по света. Мащабно екологично проучване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива значителни промени във вида на растителността през последния век, което всъщност е създало благоприятна среда за живот на прилепите там и е способствало за приближаването им към хората. Избухването на пандемията от COVID-19 се отрази и на емисиите на парникови газове в световен мащаб и донякъде забави темповете на глобалното затопляне. Отражението му върху хода на средната глобална температура към 2050 г. обаче се очаква да бъде незначително. Не на последно място, климатичните условия имат значение и при предаването на вируса и са един от факторите, обуславящи хода на пандемията.

Николай Петков: Все повече намалява времето за приспособяване към климатичните промени

Николай Петков от екипа ни участва в интервю по БНР Благоевград, за да представи ключовите изводи от новия доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени – IPCC.

Жените са по-уязвими от измененията на климата

Д-р Зорница Спасова от нашия екип в интервю за предаването “Цветовете на деня” с Йорданка Петрова по Радио Видин за въздействията от измененията на климата, като засушавания и горещи вълни, върху жените.

Младите с име – Битките на човека за природни ресурси

Д-р Зорница Спасова от екипа ни гостува в подкаста на БНР “Младите с име” за нейната работа, свързана с климатичните промени и човешкото здраве.

Kлиматичните промени и здравето на жените

Постигане на равенство между половете и борба с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, приети от ООН за периода 2016 – 2030 г. На пръв поглед различни, те всъщност тясно се преплитат, защото изменението на климата задълбочава съществуващото от векове социално и икономическо неравенство между двата пола. Климатичните промени са и двигател на здравните неравенства. Женският пол е по-уязвим към измененията на климата заради по-крехката физиология, по-ниския среден доход, зависимото положение в обществото, специфичните активности при изпълняване на семейните задължения и т.н. В световен мащаб природните бедствия като суша, горещи вълни, наводнения и бури убиват повече жени, отколкото мъже, особено засегнати са жените в по-млада възраст. Тези последици зависят, освен от естеството на събитието, и от социалния статус – ефектите на разликата между половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в региони и държави, в които социално-икономическият статус на жените е особено нисък.

Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.

Климатичните промени и здравето на жените

Чуйте д-р Зорница Спасова от екипа ни по БНР за проекта „Климатичните промени и здравето на жените“, чийто инициатор е тя. В него са разкриват рисковете, които са пряко свързани с промените в климата и неравенствата между половете.

Климатични промени и инфекциозни болести

Нашият автор д-р Зорница Спасова гостува в БНР “Христо Ботев”, където говори за увеличената в следствие от климатичните промени опасност от инфекциозни и паразитни заболявания.

  • 1
  • 2