Когато жегата не спи: защо тропичните нощи стават все по-чести у нас?

Зорница Спасова 27 July 2026

Все по-честите тропични нощи не позволяват на организма да се възстанови и се превръщат във все по-сериозен здравен риск

Здравето натежа над въглищната енергетика: какво променя едно съдебно решение?

Климатека 04 June 2026

След седемгодишна съдебна битка за ТЕЦ „Марица-изток 2“ здравето и чистият въздух за първи път стават водещ аргумент при оценката на големи индустриални замърсители

Как Япония охлажда градовете си и може ли това да се случи в България?

Лидия Витанова 04 May 2026

Системи за мъгла понижават температурата в централни части на градовете. Могат ли да заработят и у нас?

Засушаването: от климатичен до здравен проблем

Зорница Спасова 18 February 2026

Как сушата увеличава риска от инфекции, топлинен стрес и социална несигурност Зорница Спасова е автор в Климатека. Има докторска степен…

Как климатът засяга здравето на мъжете?

Зорница Спасова 28 January 2026

Горещите вълни, замърсеният въздух и работата на открито застрашават здравето на мъжете в България Зорница Спасова е автор в Климатека….

Пресечните точки между климата и миграцията в България – отвъд статистиките

Климатека 04 December 2025

Лозунгът “всички сме мигранти” придобива нов заряд в резултат от многопосочното взаимодействие между климатичната криза и глобалните миграционни процеси

София в затоплящи се цветове

Лидия Витанова 16 September 2025

От прохладните сини години към горещите червени: инфографика за това как климатът променя лицето на столицата

София прегрява: 6°C по-горещо в центъра спрямо периферията

Лидия Витанова 20 August 2025

Акценти:
Центърът на София е с 3–6°C по-горещ – измервания от август 2018 г. показват, че в летните вечери (21 ч.) в центъра на столицата е с 3–6°C по-горещо от периферните квартали като Бояна, Драгалевци и Симеоново. Това е ярък пример за ефекта на градския топлинен остров.
Защо София „гори“ – липсата на зелени площи на определени места, както и гъстото застрояване, асфалтът и бетонът, в комбинация с отделяната топлина от сградите и транспорта влошават топлинния ефект.
Най-много топлина се натрупва в централни улици с малко зеленина, стари фасади и тесни пространства. Индустриалните зони и моловете с големи бетонни покриви също са сред „горещите точки“.
София вече разполага с уникален градски цифров двойник, разработен от Института GATE. Това е 3D дигитален модел, който обединява физическата и цифровата реалност като използва данни за сградите и симулирани температури, за да даде реалистична картина на микроклимата и да подпомага по-доброто планиране.
Двойникът е важен инструмент за адаптация, но засега остава слабо използван от институциите. Науката и технологиите дават решения, но отговорността за тяхното прилагане е на градските власти.
Цифровият двойник е потенциална споделена среда за иновации, в която институции и бизнеси работят заедно за по-подготвени и устойчиви градове. Инструментът е полезен за различни сектори: така енергийните компании ще оптимизират потреблението, здравните институции – ще идентифицират рискови зони, строителните фирми – ще проектират по-устойчиви сгради, а търговските оператори – ще подобрят логистиката.
София е първият град с цифров двойник, но подобни инструменти могат да се създадат и за други големи населени места в България – за по-добре планиран, устойчив и безопасен начин на живот на гражданите.

Юли на рекордите: От третия най-топъл в света до 50,5 °C в Турция

Николай Петков 08 August 2025

Софиянци преживяха с почти 2 °C по-горещ юли, столицата е в топ 6 по температурно отклонение в Европа Акценти:• Юли…

Оцеляване в жегите: Кога физическата активност става опасна?

Зорница Спасова 23 July 2025

Балканите, включително България, са обхванати от интензивна гореща вълна – на места температурите ще стигнат 41–44°C.
При стойности над 30°C физическата активност на открито става рискова, като часовете между 11 и 16 ч. са силно противопоказни.
Опасните за спорт часове са се увеличили драстично – с 382% в Северна и 107% в Източна Европа, в сравнение с прединдустриалната епоха.
Уязвими към топлината са възрастните хора, лицата с хронични заболявания, както и всички, които работят на открито – например в строителството и земеделието.
В България 33,3% от мъжете и 27,3% от жените извършват физическа активност с умерена интензивност по време на работа, а 4,7% – тежка. В селските райони тези дялове са още по-високи.
Регулярната физическа активност и спорт през целия живот укрепват организма и го правят устойчив на горещини в дългосрочен план.
Добре е да се търсят алтернативи за движение дори и в горещите дни – най-подходящи са ранните сутрешни или късните вечерни часове, както и водните спортове и заниманията на закрито.

За нас

Бързи връзки

Тагове