Здравето натежа над въглищната енергетика: какво променя едно съдебно решение?

Климатека 04 June 2026

След седемгодишна съдебна битка за ТЕЦ „Марица-изток 2“ здравето и чистият въздух за първи път стават водещ аргумент при оценката на големи индустриални замърсители

Как (не)работи зоната за ограничаване на отоплението с дърва и въглища в София

Ивайло Хлебаров 10 February 2026

Сегашната забрана има минимален обхват и слаб контрол, но комбинация от правила и подкрепа може да даде резултат

Поправката на стоки като гражданско право: за ползата от удължения живот на вещите ни

Елица Капушева 06 January 2026

Как нови европейски правила ни дават повече избор и намаляват разходите ни

Пазаруваме, следователно празнуваме: скритата цена на Коледната еуфория

Елица Капушева 16 December 2025

Декември е време за равносметка и близост — но и за лавина от покупки. Как празничната консумация влияе на поведението ни, бюджета, околната среда и климата?

Зона с ниски емисии в София: първата година, в която броим нарушенията, но все още не дишаме спокойно

Ивайло Хлебаров 02 December 2025

Бавно и мъчно, но в правилната посока: Нарушителите намаляват, азотният диоксид спада, но нормите не са покрити

От преливащи кофи до справедлива система: време ли е да плащаме, колкото изхвърляме?

Данита Заричинова 25 November 2025

Над десетилетие отлагаме въвеждането на принципа „замърсителят плаща“. Как работи, защо буксува у нас и кои са работещите примери

Автомобилният пулс на София: Кога и къде градът се задъхва от трафик?

Лидия Витанова 07 May 2025

• Почти всеки втори работещ софиянец използва автомобил за придвижване до работа, като средно прекарва около 81 часа годишно в задръствания, а при маршрут през центъра – до 104 часа. Това е и показателно за високата автомобилна зависимост в града – 663 автомобила на 1000 души през 2020 г.
• Първият транспортен атлас на София, изготвен в Института GATE под ръководството на д-р инж. Лидия Витанова, представя разпределението и натоварването на автомобилния трафик в града и дава картина за пиковите часове и най-натоварените зони, като служи за основа за по-устойчивопланиране и управление на трафика.
• Най-големите задръствания в София се наблюдават в делнични дни между 8–9 ч. и 17–18 ч., като броят на леките автомобили не пада под 75 000 между 8 и 18 ч.; през уикендите трафикът е по-равномерен, с пик между 12–14 ч.
• Критичните точки с най-висока интензивност на трафика са Околовръстният път, бул. „Цариградско шосе“, бул. „Черни връх“, Самоковско шосе и районът около Ботаническата градина – основни входно-изходни артерии и зони с търговски и логистичен трафик.
• Устойчиви решения, свързани с мобилността, като разширяване на транспортната свързаност чрез метрото, използване на електробуси, буферни паркинги, велосипедна инфраструктура и интелигентни системи за управление на трафика. Всичко това може да доведе до по-бързо придвижване, по-чист въздух и по-безопасна градска среда, както и спестяване на транспортни разходи.

Какви са рисковете за новия живот в новата климатична реалност?

Зорница Спасова 28 April 2025

• Високите температури ускоряват репродуктивното стареене при жените и понижават качеството на сперматозоидите при мъжете.
• Горещите вълни, пожарите и наводненията увеличават риска от спонтанни аборти, преждевременни раждания и ниско тегло на новородените. Четири или повече последователни дни на екстремни горещини са свързани с 2% по-висок риск от преждевременни раждания и 3% по-висок риск за ранни раждания.
• Бременните жени са особено уязвими към горещините поради физиологичните промени през бременността и често поемат допълнителен риск, ако работят на открито – проучване в Индия показва, че при жените, работещи при високи температури, рискът от мъртво раждане или спонтанен аборт е 2 пъти по-висок.
• Векторно-преносимите заболявания като малария и зика, стимулирани от глобалното затопляне, представляват сериозна заплаха за бременните жени – маларията е причина за 25% от майчината смъртност в Субсахарска Африка, а вирусът Zika води до тежки увреждания на плода.
• Все повече хора преразглеждат желанието си да имат деца – близо 30–38% от младите американци смятат, че климатичните промени трябва да се вземат предвид при семейното планиране.

Мръсният въздух е втори фактор за смъртност

Зорница Спасова 29 March 2025

Зорница Спасова от екипа ни в интервю за БНР – София относно връзката между замърсяването на въздуха и репродуктивното здраве.

Мръсният въздух: Невидимата заплаха за репродуктивното здраве

Зорница Спасова 24 March 2025

• Жените са изправени пред по-високи рискове от замърсяването на въздуха от мъжете поради социални и биологични фактори.
• Мръсният въздух е отговорен за 18% от преждевременните раждания в света.
• Жени, които живеят в райони със замърсен въздух, имат по-ниски нива на Антимюлеровия хормон, което се свързва с намален яйчников резерв.
• Високите нива на ФПЧ2.5 са свързани с намалена подвижност на сперматозоидите 2 – 3 месеца след излагането на силно замърсен въздух.
• Близостта до главните пътища (под 50 м) е свързана с по-ниска успеваемост при инвитро оплождане (33% срещу 46%) в сравнение с жени, които живеят на разстояние над 400 м.
• Близо 70 000 двойки в България страдат от репродуктивни проблеми, което допринася за демографската криза в страната.
• България е на 89-то място по замърсен въздух сред 128, според доклад за 2024 г. А всички 10 най-големи града в страната са регистрирали годишни нива на замърсяване с ФПЧ2,5 над препоръчителните пределно-допустими стойности (по данни на СЗО от 2018 г.).

За нас

Бързи връзки

Тагове