Идеалният, желателният и реалният ефект на модната индустрия върху климата

Търсенето на щастие води до шокиращо огромно количество синтетични отпадъци и превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на планетата. Импулсивните и неефективни покупки на нови дрехи, стимулирани от все по-ниските цени и качество на нарастващото производство, са най-честите причини за свръхпотребление в областта на модата. Зад интензивните покупки на дрехи обаче се крият дълбоки психологически фактори, сред които е стремежът към изграждане на идентичност. Комплексната природа на този процес затруднява намаляването на потреблението. Ключът към него е в осъзнатия и качествен подход към покупките, който може да прекъсне омагьосания кръг на неудовлетвореност, която води до генерирането на нови и нови покупки.

Пластмасата – тихият убиец, който унищожава нашата планета (подкаст)

Д-р Надежда Ангелова от авторския ни екип в подкаста на Обекти – “Ти и науката”, където разказва относно проблема със замърсяването с пластмаса.

Суровините от критично значение не са само ресурс, те са новото политическо и дипломатическо оръжие

От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на смартфони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всякакви други предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение. Едновременно с това, темата за критичните суровини осветява няколко проблематични страни на т.нар. зелен преход и поставя фронтално въпроса за необходимата радикална промяна на настоящия икономически модел. 

Пластмасата замърсява и има висок въглероден отпечатък още преди да е стигнала до боклука

Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.

Как умните сгради помагат да подобрим енергийната ефективност и сметките ни за енергия?

Статията представя умните сгради, технологиите свързани с тях, начина на използване и връзките им с климатичните промени, както и умните енергийни решения, свързани с домовете и дава яснота какво трябва да се направи, за да се постигне енергийно ефективен дом и как може да се постигне намаляване на разходите на гражданите. В допълнение се фокусира върху темата как и защо умните сгради помагат за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве.

Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?

През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.

Ролята на строителните материали върху климата и околната среда

Строителната индустрия в момента е отговорна за около 40% от глобалните емисии на парникови газове. С цел смекчаване на климатичните промени и отрицателното им въздействие върху природата и здравето на хората, е необходим преход от използването на конвенционални, енергоемки материални с екологични и социални ефекти, които да имат отрицателен въглероден отпечатък. Съществуват два вида строителни материали, които са щадящи за климата – въглеродно неутрални и материали с отрицателен въглероден отпечатък.

Умният транспорт помага на градовете да използват ресурсите си по-ефикасно и отговорно, като щадят природата и климата

Какво е умен транспорт и кои големи градове по света използват новите тенденции и иновации в обществения транспорт, за да подобрят функционирането си? Дали има умни транспортни технологии и в България? Статията разкрива връзката между умния транспорт и климатичните промени и разглежда какви са предизвикателствата пред умния транспорт и навлизащите технологии по света и у нас. Според данни на община София и “Информационно обслужване”, регистрираните автомобили през последните години в столицата са около 1 милион. Ако включим и другите моторни превозни средства, като микробуси, мотори, мотопеди и автобуси, броят им ще е еквивалентен с този на жителите на София (над 1,2 млн.). Увеличеният трафик, задръстванията и лошата инфраструктура водят до увеличени емисии, замърсяване на въздуха, градски топлинен остров, влошаване на човешкото здраве и цялостен дискомфорт на жителите. За тази цел е необходимо постоянно да се изграждат, развиват и прилагат стратегии за посрещане на предизвикателствата на градската мобилност и решаване на проблемите, свързани с нея, като част от всеки един уникален и умен град.

Топлинен остров в България и какво е влиянието му върху градската среда и хората?

По последни данни, за последните 145 г. температурата в централните части на София се е повишила с приблизително 4 °C, поради нарастващата урбанизация, потреблението на енергия и вследствие на климатичните промени. В Пловдив и Варна се наблюдава умерена интензивност на острова на топлина от около 1 °C до 2 °C разлика между централните части и покрайнините. Важно е гражданите да бъдат добре информирани и да участват активно в акции за подобряване на климата. Държавното и местно управление носят отговорност да работят по въвеждането на финансови стимули за зелени покриви и фасади, използване на електромобили, умни технологии и правилното усвояване на незастроени и публични пространства.

Трите кризи или защо са важни връзките между климатичните промени, загубата на биоразнообразие и замърсяването?

Нашата планета в момента е изправена пред три взаимосвързани кризи: климатични промени, загуба на биоразнообразие и замърсяване, известни също като тройна планетарна криза. Всяка криза засилва другата, а всички те имат една и съща основна причина: неустойчиви модели на производство и потребление. Но има и добри новини, съществуват решения, които са насочени и към трите кризи, които имат много ползи и са икономически изгодни и ефективни. Примери за това са решения, основани на природата, и регенеративни бизнес модели, които са особено подходящи за България. Те подпомагат напредъка в постигането на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., осигуряват множество екосистемни услуги, възстановяват почвите, почистват въздуха и водните басейни, помагат на общностите и секторите да се адаптират и подпомагат социално-икономическото развитие.