Идва ли краят на грийнуошинга?
Нови европейски правила ще ограничат недоказаните зелени послания и грийнуошинга. Те залагат по-добра защита за потребителите, но истинският тест ще бъде прилагането им от бизнеса и контролиращите органи в България
Нови европейски правила ще ограничат недоказаните зелени послания и грийнуошинга. Те залагат по-добра защита за потребителите, но истинският тест ще бъде прилагането им от бизнеса и контролиращите органи в България
След 20 години преговори, споразумение между държавите по света ще превърне океана от ничия територия в общо световно наследство – с правила, отговорност и шанс за възстановяване
Бетон вместо гори, строежи в заливаеми зони и закъсняла превенция — комбинацията, която превръща дъжда в катастрофа
Съвещателното становище на Международния съд на ООН поставя историческа основа за климатичното правосъдие – и предизвиква България да действа
• Секторът „Отопление и охлаждане“ (2О) задоволява ежедневните нужди на хората от енергия в домовете им. В по-широк смисъл той обхваща и всички останали сгради: административни, обществени, производствени и др.
• Близо 2 милиарда климатици работят по целия свят – 70% са в жилищния фонд, охлаждането е един от водещите двигатели на нарастващото търсене на електроенергия.
• Секторът има голям потенциал за развитието на чисти и достъпни решения. До 2030 г. България планира 44% от енергията за отопление и охлаждане да идва от ВЕИ, а до 2050 г. този дял да нарасне до ¾ от сектора.
• В България липсват официални статистически данни за енергийните потоци за отопление и охлаждане, и свързаните с тях разходи.
• Цялостната ситуация в момента е притеснителна: остарял сграден фонд, инвестиции в енергийна ефективност без видими резултати и липса на данни и прогнози за отоплението и охлаждането. Това води до по-ниско качество на живот и високи сметки за гражданите.
• Проблемите са решими, но трябват политическа воля, прилагане на най-добрите практики и ефективно използване на ограничените финансови ресурси, включително привличане на лични финанси от гражданите и фирмите.
• Администрацията на Тръмп ограничава обхвата, съкращава щата на учени, орязва федералното финансиране и спира оповестяването на проучвания и данни, свързани с антропогенното изменение на климата.
• Активното потискане на климатичната наука е част от по-широк подход на администрацията, чийто приоритет е да бъдат възпрепятствани научни изследвания, които тя счита за идеологически насочени.
• Засегнати са ключови административни звена и научни институции. Стотици климатични учени и метеоролози са освободени или заставени да спрат работата си. Европейски учени се въздържат от пътувания до конференции в САЩ. Започва и “изтичане на мозъци”, а Европа опитва да привлече американски учени.
• Застрашени са базови изследвания на атмосферата като пускането на метеорологични балони и полетите в сърцето на урагани, мониторинга на наводнения и суши, както и на причинените от тях многомилиардни щети.
• Спряно е финансирането на важни проучвания на ефекти от промените в климата, включително здравни ефекти върху най-уязвимите хора, както и общите въздействия върху всички сектори на икономиката.
• Случващото се в САЩ доказва нуждата от силна подкрепа за свободата на научните изследвания, включително в България. Въпреки че науката за климата често попада в епицентъра на идеологически дебати за развитието на икономиката, тя не трябва да става тяхна жертва.
• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години.
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората.
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.
• Според Европейската комисия, приемането на Пътна карта за климатична неутралност от Народното събрание е неотменимо изискване.
• Продължаващото забавяне на приемането ѝ спира инвестиции за гражданите, бизнеса и публичните сектори.
• Справедливият преход на въглищните региони също е в опасност.
• Парите са блокирани в три финансови инструмента — Механизмът за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход и REPowerEU.
• Поне 30% процента от хората в страната ни са засегнати от енергийната бедност, което я прави сериозно предизвикателство за България.
• Дефиницията за домакинства в условия на енергийна бедност и финансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (за саниране на многофамилни сгради и подкрепа за домакинствата в областта на източници на възобновяема енергия), не се прилага.
• Липсва политическа воля, цялостна нормативна уредба с отговорна институция и ясно разписани правила, мерки и административен механизъм за прилагане на дефиницията за енергийна бедност.
• Политическото бездействие може да задълбочи кризата за най-уязвимите групи, защото липсва фонд за финансиране на мерки за преодоляване на енергийната бедност, както и достатъчно и разнообразни инструменти за подкрепа, вкл. данъчни облекчения, безлихвени или нисколихвени кредити и др.
Енергийните общности придобиват все по-голяма популярност, но тепърва прохождат у нас. В Западна Европа те се развиват от повече от десетилетие, докато у нас това се случва едва сега. Отчасти причината е в забавянето на внасяне на промени в законодателството, които легитимират енергийните общности, които бяха нанесени едва през октомври 2023 г. Другата причина е свързана с липсата на конкретни подзаконови актове, които да определят ясно правилата за тяхното функциониране.. Въпреки това у нас вече има няколко активни енергийни общности, като някои от тях дори са инициирани от общински ръководства. Енергийната общност в Габрово вече функционира и се разраства, а в Бургас нова общност набира все повече участници до края на октомври.