Европейският съд за правата на човека призна отговорността на държавите за опазването на климата

На 9-ти април 2024 г. Европейският съд по правата на човека постанови решения по група знакови дела, свързани с изменението на климата, които имат за цел да накарат националните правителства, да изпълнят договорните си задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. Повратното решение на Съда по правата на човека по делото срещу Швейцария означава, че близо 50 правителства, представляващи почти 700 милиона души, ще трябва да се справят в новата ера на съдебни спорове от страна на засегнати от климата граждани и общности, които твърдят, че публичните власти са бездействали по отношение на мерките за справяне с климатичните промени.

Суровините от критично значение не са само ресурс, те са новото политическо и дипломатическо оръжие

От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на смартфони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всякакви други предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение. Едновременно с това, темата за критичните суровини осветява няколко проблематични страни на т.нар. зелен преход и поставя фронтално въпроса за необходимата радикална промяна на настоящия икономически модел. 

Мисия (не)възможна: Стимулира ли се създаването на независими енергийни общности и ВЕИ за собствено потребление?

Децентрализираното производство на електроенергия е във фокуса на обсъжданията за развитие на сектора за възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) в Европа. Огромният напредък на ВЕИ технологиите подтиква гражданите и бизнеса все по-често да търсят път към поне частична енергийна независимост. Успехът на енергийния преход ще зависи именно от по-активната роля и овластяването на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес, които ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в активни инвеститори и производители. В България този процес на демократизация и децентрализация на ВЕИ сектора се сблъсква със сериозни трудности, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури, съпътстващи екологичните и строителните разрешителни за ВЕИ проектите.

Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи?

През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни. По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства. Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Европейската регулаторна рамка на устойчивите финанси или защо устойчивото финансиране на зелени технологии и иновации е толкова важно?

Във връзка с поетите ангажименти за постигане на въглеродна неутралност, Европейският съюз допълва регулирането в областта на околната среда с рамка за финансиране на устойчиво развитие. Основната цел на рамката е да насочи частни инвестиции към устойчиви икономически дейности, като предлага общо понятие за устойчивост, изисква от определени компании ежегодно оповестяване на конкретна информация по екологични, социални и управленски въпроси и въвежда допълнителни бенчмаркове и стандарти за финансовия сектор. Много компании от различни икономически сектори са пряко засегнати от новите правила за докладване, а целият пазар в Евросъюза и извън него ще бъде косвено повлиян в значителна степен. 

От опасност към отговорност: Защо климатичните промени изискват нов поглед върху човешките права?

Климатичните промени носят висок риск за нарушаване на човешките права в глобален аспект. И ако досега сме свикнали да търсим защита от правителството, вече е време да зададем въпросите си към тези предприятия, които замърсяват и остават ненаказани за щетите върху околната среда и върху качеството на живот на хората. Въпросът е дали можем да направим нещо и как да се справим с проблемите със замърсяването и покачването на температурите? Правото на чиста околна среда е уникално в това, че е колективно право, което цели да сплотява всички ни под една кауза – човешките права и бъдещото на планетата.

Начини за постигане на енергийна ефективност в новото европейско законодателство

Има два регламентирани подхода за насърчаване и увеличаване на енергийната ефективност – схема за индивидуални задължения на енергийни предприятия, които трябва да постигат енергийни спестявания при клиентите си; и алтернативни мерки. Почти всички държави в ЕС се опитват да намерят баланс между двата подхода, който да работи без непропорционална икономическа и социална тежест. В България от 2017 г. насам основната тежест беше поставена върху първия начин, но не беше постигнат практически резултат. Алтернативните мерки означават всякакви други възможни политически, финансови, икономически, нормативни и социални инструменти, които могат да стимулират и увеличат енергийната ефективност. 

Геотермалната енергия е ценна възможност в прехода към енергийна независимост, която България не използва

Геотермалната енергия е местен ресурс, който има потенциала да осигури базова електрическа и топлинна / охладителна енергия при ефективни оперативни разходи. Тя представлява възобновяем ресурс, който може да бъде експлоатиран с нулеви парникови емисии. Тези основни характеристики поставят геотермалната енергия в центъра на съвременната визия на Европейския съюз за чиста икономика. Както и при останалите системи за производство на енергия от възобновяеми източници, експлоатацията на геотермална енергия трябваше да достигне определено технологично ниво в годините, за да се осигури икономическа и енергийна ефективност на производството. Този прогрес компенсира рисковете и разходите за проучване и развитие на проектите. Въпреки това, при геотермалната енергия винаги съществува геоложки риск – инвестициите в проучвания невинаги имат за резултат работещ проект. Затова въвеждането ѝ в енергийния микс на държавите и ежедневието на хората се нуждае от специфична нормативна рамка и подкрепа. Инвеститорите винаги биха се доверили на ясна управленска воля, конкретен план за действие и определени законови гаранции.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.