Жадното земеделие: как да отключим потенциала на напояването?
България разполага с достатъчен воден ресурс за разширяване на напояването, но остарялата инфраструктура и неефективното управление пречат този ресурс да достигне до земеделците.
България разполага с достатъчен воден ресурс за разширяване на напояването, но остарялата инфраструктура и неефективното управление пречат този ресурс да достигне до земеделците.
Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение. Тези системи са важен компонент от стратегиите за адаптация към климатичните промени и управлението на риска от бедствия. За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. В статията се анализира ролята на технологиите, които предоставят важна информация за бърза реакция и защита срещу наводнения. Отчитат се предимствата и ограниченията на такива системи. Подчертава се тясната връзка между космическите и наземни ресурси за осъществяване на своевременно предупреждение на гражданите при наводнения.
Радина Калдамукова от авторския ни екип в интервю за БНР Благоевград относно проблемите, свързани с нуждата от по-добро управление на водите.
Синьо-зелена инфраструктура и опазване на естествените влажни зони са част от решенията за адапция към наводненията и по-дългите периоди на…
Радина Калдамукова от авторския ни екип гостува в предаването “Социална мрежа” по Novanews. Темата е язовирите и климатичните промени.
Премахването и модернизирането на стари язовири е една от новите тенденции и стратегии за проактивно и устойчиво управление на водите, които се наблюдават в Северна Америка и Европа. Проактивните усилия за управление на водите и влажните зони ще сведат до минимум рисковете за екосистемите и хората. Те също така ще спестят много разходи в сравнение с реактивните усилия, предприети само след като възникнат природни бедствия и като резултат от променящ се климат. Природно-базираните решения като например опазването и възстановяване на екосистемите, могат да допринесат с 37% към адаптационните мерки в борбата с климатичните промени, необходими да задържат глобалното затопляне в рамките на 2℃ до 2030 г. – това е и целта, която си поставя Парижкото споразумение.
Климатека e отворена платформа за знание, която има за цел да направи науката за климата достъпна за всички. Авторите в Климатека са учени, специалисти в областта на климата, а основната ни цел, е чрез техните знания и аналитични умения да обясним климатичните промени по лесен и разбираем начин.
Ако искаш да се свържеш с нас, пиши ни на info@climateka.bg
Този уеб-сайт използва „бисквитки“, за да предостави по-добро потребителско изживяване.