Чистата енергия среща реалния живот: една история от Хасковско

Четири стъпки за успешен диалог: как местните общности и инвеститор във ВЕИ парк стигат до работещо решение за двете страни

Въглищният ток се свива: 2024 г. с исторически минимум

Производството на електроенергия от въглища в България намалява устойчиво. Пикът през 2022 г. се оказа изключение, предизвикано от войната и кризата с природния газ. С днешна дата обаче въглищните ТЕЦ са на исторически минимум. Защо се случва и какви са възможните сценарии за енергийната сигурност на страната ни? Климатека потърси коментар на тази тенденция от енергийния експерт Симеон Белорешки. 

Соларна революция: България удвои фотоволтаичните си мощности за две години

Между 2022 и 2024 г. България преживя соларен бум – само през 2023 г. бяха въведени над 1300 МВт нови мощности, а в определени часове слънцето вече покрива до 80% от потреблението. Това води до по-ниски разходи, по-ниски емисии и по-чист въздух. Съществуват и рискове от дисбаланс в енергийната система поради доминиращото участие на соларни мощности, което подчертава необходимостта от по-балансиран микс с включване на други видове ВЕИ, както и от по-активно гражданско участие в енергийния преход. Климатека поиска коментар за анализ на данните и тенденциите от експерта д-р Мария Трифонова. 

Интегрираният план за енергетика и климат: Подводните камъни заложени в политиките за отопление и охлаждане

• Секторът „Отопление и охлаждане“ (2О) задоволява ежедневните нужди на хората от енергия в домовете им. В по-широк смисъл той обхваща и всички останали сгради: административни, обществени, производствени и др.

• Близо 2 милиарда климатици работят по целия свят – 70% са в жилищния фонд, охлаждането е един от водещите двигатели на нарастващото търсене на електроенергия. 

• Секторът има голям потенциал за развитието на чисти и достъпни решения. До 2030 г. България планира 44% от енергията за отопление и охлаждане да идва от ВЕИ, а до 2050 г. този дял да нарасне до ¾ от сектора. 

• В България липсват официални статистически данни за енергийните потоци за отопление и охлаждане, и свързаните с тях разходи.

• Цялостната ситуация в момента е притеснителна: остарял сграден фонд, инвестиции в енергийна ефективност без видими резултати и липса на данни и прогнози за отоплението и охлаждането. Това води до по-ниско качество на живот и високи сметки за гражданите.

• Проблемите са решими, но трябват политическа воля, прилагане на най-добрите практики и ефективно използване на ограничените финансови ресурси, включително привличане на лични финанси от гражданите и фирмите.

ЕК представи амбициозен План за достъпна енергия: какво означава това за България?

• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години. 
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората. 
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.

Пътната карта за климатична неутралност: малкото камъче, което е на път да обърне милиарди евро за климатични решения

• Според Европейската комисия, приемането на Пътна карта за климатична неутралност от Народното събрание е неотменимо изискване.
• Продължаващото забавяне на приемането ѝ спира инвестиции за гражданите, бизнеса и публичните сектори.
• Справедливият преход на въглищните региони също е в опасност.
• Парите са блокирани в три финансови инструмента — Механизмът за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход и REPowerEU.

COP29 постигна цел за финансиране в размер на 300 млрд. долара, но попарва надеждите на най-бедните

– Постигнато беше съгласие за увеличение на парите за мерки по климатичните промени за развиващите се страни до 300 милиарда долара на година до 2035 г., но те са значително по-малко от изискваната сума от 1,3 трилиона долара.
– Представителите на развиващите се държави и гражданския сектор определиха резултата като разочароващ и дори като предателство. 
– Беше решено поставяне на начало на пазарите за въглеродни кредити. 
– За трета поредна година липсва прогрес по ограничаване на затоплянето на планетата.
– За разлика от миналата година, никъде в приетите текстове не се споменава историческата цел от COP28 за „преход извън изкопаемите горива” и изобщо терминът „изкопаеми горива” не присъства никъде. 

COP29: борба за пари за климата

В Баку, Азербайджан се провежда най-голямата годишна конференция за климатичните промени – COP29. Централна тема е актуализацията на финансирането на мерки за смекчаване и адаптация към климатичните промени за развиващите се държави – цел заложена в Парижкото споразумение. През първите 3 дена на COP29 се проведе среща на върха на световните лидери, като до този момент се постигна съгласие за правилата за въглеродните кредити. Фактът, че форумът отново е под домакинството на петролна държава с авторитарно управление, остава проблемен. За втора поредна година България има собствен павилион и участва с официална делегация от 72-ма души, водена от президента Румен Радев

Зелена светлина липсва, но първите енергийни общности в България са факт

Енергийните общности придобиват все по-голяма популярност, но тепърва прохождат у нас. В Западна Европа те се развиват от повече от десетилетие, докато у нас това се случва едва сега. Отчасти причината е в забавянето на внасяне на промени в законодателството, които легитимират енергийните общности, които бяха нанесени едва през октомври 2023 г. Другата причина е свързана с липсата на конкретни подзаконови актове, които да определят ясно правилата за тяхното функциониране.. Въпреки това у нас вече има няколко активни енергийни общности, като някои от тях дори са инициирани от общински ръководства. Енергийната общност в Габрово вече функционира и се разраства, а в Бургас нова общност набира все повече участници до края на октомври.

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Мария Манолова от авторския ни екип в интервю за БНР – Видин относно възможностите на новите фотоволтаични системи, по-специално т.нар. балконски фотоволтаици.