Чистият въздух – отговорност на всички
Христо Панчев от авторския ни екип в интервю за БНР относно проблемите, свързани със замърсяването на въдуха и мерките, които могат да се предприемат.
Христо Панчев от авторския ни екип в интервю за БНР относно проблемите, свързани със замърсяването на въдуха и мерките, които могат да се предприемат.
Христо Панчев от нашия екип гостува в предаването „Събуди се София“ по БНР „Радио София“, където говори за замърсяването на въздуха в градовете.
Промяната в климата представлява екзистенциален риск за човечеството, който обаче трудно мотивира насрещни действия. Екологичните катастрофи, от друга страна, са непосредствена заплаха и често се превръщат в повратната точка за реформи и радикална смяна на посоката. Тук ще разгледаме последствията от един смъртоносен инцидент в Лондон, промените за Пекин, настъпващи с безпрецедентното замърсяване в китайските градове, и ще се опитаме да намерим мястото на София по отношение на чистия въздух и въглеродната неутралност. Фокусираме се върху замърсяването на въздуха и отпадъците, защото те са сред най-близките и осезаеми екологични проблеми около нас. Повод за текста е годишнината от Големия лондонски смог, както и “сезонът на мъглите”, който настъпва в София по това време на годината.
Настоящата публикация разглежда взаимоотношението между увеличаването на количествата въглероден диоксид в атмосферата и правилното функциониране на мозъка ни. Когнитивните ни способности се влияят отрицателно от по-високите стойности на въглероден диоксид и това се потвърждава от редица изследвания.
Настоящата статия представя анализ на официални данни за емисии на вредни вещества в атмосферата. Анализът показва количествено основните замърсяващи икономически дейстости в България, които допринасят за отделянето на парникови газове в атмосферата.
Промените на климата обуславящи по-топли и сухи периоди ще увеличат образуването и задържането на летен смог. Той съдържа големи количества приземен озон, чиито нива над допустимите са вредни за човешкото здраве. Причината е, че увеличеното засушаване, следствие на по-високи температури и по-малко валежи стресира растителността и тя поема със 70% по-малко озон в естествения си цикъл за производство на биомаса.
Източниците на замърсяване на въздуха могат да бъдат природни и антропогенни. Замърсителите на въздуха са широк спектър от вещества. Чрез икономическата ни активност увеличаваме концентрацията им в атмосферата, което води от една страна до замърсяване на въздуха, а от друга до ускоряване на глобалното затопляне.
Вулканичната дейност има осезаем ефект върху земната атмосфера. В резултат на вулканичните изригвания в ниските слоеве на атмосферата се отделят значителни количества аерозоли и парникови газове. Докато аерозолите водят до намаляване на постъпващата радиация върху земната повърхност и глобално понижават температурата на Земята за определен период от време, то парниковите газове водят до затопляне. Въпреки това климатичните промени не могат да се обяснят с вулканизма, тъй като количеството парникови газове, отделени от антропогенната дейност, значително превишава вулканичните емисии на въглероден диоксид.