Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?

През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.

Чистият въздух – отговорност на всички

Христо Панчев от авторския ни екип в интервю за БНР относно проблемите, свързани със замърсяването на въдуха и мерките, които могат да се предприемат.

Предотвратяването на смога е лична отговорност

Христо Панчев от нашия екип гостува в предаването „Събуди се София“ по БНР „Радио София“, където говори за замърсяването на въздуха в градовете.

От смъртоносно замърсяване на въздуха до въглеродна неутралност

Промяната в климата представлява екзистенциален риск за човечеството, който обаче трудно мотивира насрещни действия. Екологичните катастрофи, от друга страна, са непосредствена заплаха и често се превръщат в повратната точка за реформи и радикална смяна на посоката. Тук ще разгледаме последствията от един смъртоносен инцидент в Лондон, промените за Пекин, настъпващи с безпрецедентното замърсяване в китайските градове, и ще се опитаме да намерим мястото на София по отношение на чистия въздух и въглеродната неутралност. Фокусираме се върху замърсяването на въздуха и отпадъците, защото те са сред най-близките и осезаеми екологични проблеми около нас. Повод за текста е годишнината от Големия лондонски смог, както и “сезонът на мъглите”, който настъпва в София по това време на годината.

Каква е връзката между въглеродния диоксид и работата на мозъка ни?

Настоящата публикация разглежда взаимоотношението между увеличаването на количествата въглероден диоксид в атмосферата и правилното функциониране на мозъка ни. Когнитивните ни способности се влияят отрицателно от по-високите стойности на въглероден диоксид и това се потвърждава от редица изследвания.

Основни вещества, постъпващи в атмосферата на България вследствие на човешката дейност

Настоящата статия представя анализ на официални данни за емисии на вредни вещества в атмосферата. Анализът показва количествено основните замърсяващи икономически дейстости в България, които допринасят за отделянето на парникови газове в атмосферата.

Сухите и горещи лета повишават риска от опасно високи концентрации на приземен озон

Промените на климата обуславящи по-топли и сухи периоди ще увеличат образуването и задържането на летен смог. Той съдържа големи количества приземен озон, чиито нива над допустимите са вредни за човешкото здраве. Причината е, че увеличеното засушаване, следствие на по-високи температури и по-малко валежи стресира растителността и тя поема със 70% по-малко озон в естествения си цикъл за производство на биомаса.

Основни замърсители на въздуха

Източниците на замърсяване на въздуха могат да бъдат природни и антропогенни. Замърсителите на въздуха са широк спектър от вещества. Чрез икономическата ни активност увеличаваме концентрацията им в атмосферата, което води от една страна до замърсяване на въздуха, а от друга до ускоряване на глобалното затопляне.

Ролята на вулканите за промените в климата

Вулканичната дейност има осезаем ефект върху земната атмосфера. В резултат на вулканичните изригвания в ниските слоеве на атмосферата се отделят значителни количества аерозоли и парникови газове. Докато аерозолите водят до намаляване на постъпващата радиация върху земната повърхност и глобално понижават температурата на Земята за определен период от време, то парниковите газове водят до затопляне. Въпреки това климатичните промени не могат да се обяснят с вулканизма, тъй като количеството парникови газове, отделени от антропогенната дейност, значително превишава вулканичните емисии на въглероден диоксид.