Здравето натежа над въглищната енергетика: какво променя едно съдебно решение?

След седемгодишна съдебна битка за ТЕЦ „Марица-изток 2“ здравето и чистият въздух за първи път стават водещ аргумент при оценката на големи индустриални замърсители 

Как (не)работи зоната за ограничаване на отоплението с дърва и въглища в София

Сегашната забрана има минимален обхват и слаб контрол, но комбинация от правила и подкрепа може да даде резултат

Зона с ниски емисии в София: първата година, в която броим нарушенията, но все още не дишаме спокойно

Бавно и мъчно, но в правилната посока: Нарушителите намаляват, азотният диоксид спада, но нормите не са покрити

Какви са рисковете за новия живот в новата климатична реалност?

• Високите температури ускоряват репродуктивното стареене при жените и понижават качеството на сперматозоидите при мъжете.
• Горещите вълни, пожарите и наводненията увеличават риска от спонтанни аборти, преждевременни раждания и ниско тегло на новородените. Четири или повече последователни дни на екстремни горещини са свързани с 2% по-висок риск от преждевременни раждания и 3% по-висок риск за ранни раждания.
• Бременните жени са особено уязвими към горещините поради физиологичните промени през бременността и често поемат допълнителен риск, ако работят на открито – проучване в Индия показва, че при жените, работещи при високи температури, рискът от мъртво раждане или спонтанен аборт е 2 пъти по-висок.
• Векторно-преносимите заболявания като малария и зика, стимулирани от глобалното затопляне, представляват сериозна заплаха за бременните жени – маларията е причина за 25% от майчината смъртност в Субсахарска Африка, а вирусът Zika води до тежки увреждания на плода.
• Все повече хора преразглеждат желанието си да имат деца – близо 30–38% от младите американци смятат, че климатичните промени трябва да се вземат предвид при семейното планиране.

Какво да очакваме от зоната с ниски емисии за битово отопление в София?

– През януари 2025 г. Столична община ще въведе първата зона с ниски емисии за битово отопление в България, но контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. 
– Зоната ще бъде разработена като всеобхватен и междусекторен инструмент, който цели да увеличи максимално положителното въздействие върху околната среда и хората, качеството на градското развитие и начините за отопление.
– Проучванията показват, че българите, които използват твърди горива, страдат от коронарна болест на сърцето с 68% повече от тези, които се отопляват по друг начин.
– При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, особено живеещите в нея, зоната има потенциала да се превърне в един от най-амбициозните инструменти за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София.

Рискът от сърдечни и белодробни болести нараства с промените в климата

Бързото нарастване на неинфекциозните заболявания в повечето страни по света поставя големи предизвикателства пред здравните и социални системи и пред развитието на човечеството като цяло. С повишаването на температурите, заради антропогенната промяна на климата, случаите на горещи вълни, суши, бури и наводнения ще се увеличат. Тези промени ще доведат до повишени рискове за човешкото оцеляване и вероятно ще увеличат честотата на някои незаразни заболявания, като сърдечно-съдови, респираторни, някои видове рак, психични разстройства, наранявания и недохранване. Тези две големи и неотложни предизвикателства – да се подобри глобалното здраве, особено контролът на незаразните болести, и да се защитят хората от последиците от изменението на климата – биха спечелили от привеждането в действие на политически програми, които предлагат синергични възможности за подобряване на здравето на населението и планетата.

Умната енергия намалява разходите за електроенергия и помага на градовете да използват ресурсите си по-ефективно

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.

Каква е здравната цена на мръсния въздух?

През зимата, темата за въздуха, който дишаме, излиза на преден план, а броят на засегнатите хора от замърсяването рязко се покачва. Това има своето обяснение, като данните в статията разкриват връзката между качеството на въздуха и здравето. По време на отоплителния период, вследствие на увеличеното потребление на горива, качеството на въздуха се влошава и се наблюдава покачване на процента на хоспитализация на хора, които страдат от белодробни или сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора и деца. Само за град София изчисленията показват, че ежегодно около 1000 човека умират вследствие на замърсяването с ФПЧ2,5 и азотен диоксид.. Съгласно първия принцип на устойчивостта, към която се стремим, „грижата за хората е в основата на устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата“. Да дишаме чист въздух е основна човешка потребност и наше право.

“Аз, потребителят”: Ще бъдат ли глобявани шофьорите на стари коли, които влизат в центъра на София

Калина Цолова в интервю по “Преди обед” по BTV относно нискоемисионната зона в София.

Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?

През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.

  • 1
  • 2