Рискът от сърдечни и белодробни болести нараства с промените в климата

Бързото нарастване на неинфекциозните заболявания в повечето страни по света поставя големи предизвикателства пред здравните и социални системи и пред развитието на човечеството като цяло. С повишаването на температурите, заради антропогенната промяна на климата, случаите на горещи вълни, суши, бури и наводнения ще се увеличат. Тези промени ще доведат до повишени рискове за човешкото оцеляване и вероятно ще увеличат честотата на някои незаразни заболявания, като сърдечно-съдови, респираторни, някои видове рак, психични разстройства, наранявания и недохранване. Тези две големи и неотложни предизвикателства – да се подобри глобалното здраве, особено контролът на незаразните болести, и да се защитят хората от последиците от изменението на климата – биха спечелили от привеждането в действие на политически програми, които предлагат синергични възможности за подобряване на здравето на населението и планетата.

Умната енергия намалява разходите за електроенергия и помага на градовете да използват ресурсите си по-ефективно

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.

Каква е здравната цена на мръсния въздух?

През зимата, темата за въздуха, който дишаме, излиза на преден план, а броят на засегнатите хора от замърсяването рязко се покачва. Това има своето обяснение, като данните в статията разкриват връзката между качеството на въздуха и здравето. По време на отоплителния период, вследствие на увеличеното потребление на горива, качеството на въздуха се влошава и се наблюдава покачване на процента на хоспитализация на хора, които страдат от белодробни или сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора и деца. Само за град София изчисленията показват, че ежегодно около 1000 човека умират вследствие на замърсяването с ФПЧ2,5 и азотен диоксид.. Съгласно първия принцип на устойчивостта, към която се стремим, „грижата за хората е в основата на устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата“. Да дишаме чист въздух е основна човешка потребност и наше право.

“Аз, потребителят”: Ще бъдат ли глобявани шофьорите на стари коли, които влизат в центъра на София

Калина Цолова в интервю по “Преди обед” по BTV относно нискоемисионната зона в София.

Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?

През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.

Чистият въздух – отговорност на всички

Христо Панчев от авторския ни екип в интервю за БНР относно проблемите, свързани със замърсяването на въдуха и мерките, които могат да се предприемат.

Предотвратяването на смога е лична отговорност

Христо Панчев от нашия екип гостува в предаването „Събуди се София“ по БНР „Радио София“, където говори за замърсяването на въздуха в градовете.

От смъртоносно замърсяване на въздуха до въглеродна неутралност

Промяната в климата представлява екзистенциален риск за човечеството, който обаче трудно мотивира насрещни действия. Екологичните катастрофи, от друга страна, са непосредствена заплаха и често се превръщат в повратната точка за реформи и радикална смяна на посоката. Тук ще разгледаме последствията от един смъртоносен инцидент в Лондон, промените за Пекин, настъпващи с безпрецедентното замърсяване в китайските градове, и ще се опитаме да намерим мястото на София по отношение на чистия въздух и въглеродната неутралност. Фокусираме се върху замърсяването на въздуха и отпадъците, защото те са сред най-близките и осезаеми екологични проблеми около нас. Повод за текста е годишнината от Големия лондонски смог, както и “сезонът на мъглите”, който настъпва в София по това време на годината.

Каква е връзката между въглеродния диоксид и работата на мозъка ни?

Настоящата публикация разглежда взаимоотношението между увеличаването на количествата въглероден диоксид в атмосферата и правилното функциониране на мозъка ни. Когнитивните ни способности се влияят отрицателно от по-високите стойности на въглероден диоксид и това се потвърждава от редица изследвания.

Основни вещества, постъпващи в атмосферата на България вследствие на човешката дейност

Настоящата статия представя анализ на официални данни за емисии на вредни вещества в атмосферата. Анализът показва количествено основните замърсяващи икономически дейстости в България, които допринасят за отделянето на парникови газове в атмосферата.