Кои са най-важните и спешни промени нужни в Закона за ограничаване на изменението на климата?

В настоящата статия разглеждаме 4 основни аспекта, върху които може да се заложи спешна и цялостна актуализация на настоящия Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Първият аспект е въвеждане на цел и срок за постигане за климатична неутралност в ЗОИК. Вторият е подобряване на институционалната рамка на България за разработване, изпълнение, мониторинг и контрол на политиките в областта на изменението в климата. Третият аспект е подобряване на взаимодействието със заинтересованите страни и осигуряване на публичност и прозрачност. И последният е значително укрепване на политиката за адаптация към последиците от изменението на климата.

Как трябва да се осъществява климатичната политика в България?

Фокус на настоящата статия е необходимостта от рамков закон за осъществяване на политика за климата в България. Представени са състоянието на законодателната и институционалната рамка на тази политика, и предизвикателствата пред осъществяването на ефективна климатична политика. Няма съгласуване на хоризонтална политика за изменение на климата. Законодателната рамка по отношение на изменение на климата е непълна – липсва цел за климатична неутралност и национална политика за адаптация. Необходимо е да се подобри институционалната рамка в посока на механизми за отчетност, мониторинг и контрол.

Планът за възстановяване и развитие отвъд конкретните проекти

Плановете за възстановяване и развитие (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са създадени, за да обслужат просто едни проекти. По-скоро проектите трябва да бъдат подбрани и изпълнени така, че да постигнат “големите” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда” (Урсула фон дер Лайен, цитирана в предговора към Българския план). Настоящата статия ще погледне към основополагащите принципи зад механизма за възстановяване и развитие, защото конкретните инвестиционни обекти, както наблюдаваме, може да се менят, отлагат и отпадат. Но ако не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дългосрочните цели, ще сме се провалили, дори и някое ново строителство или софтуер да светнат и заработят.

Световната метеорологична организация: Вървим в грешната посока

В последния доклад на Световната метеорологична организация – “Обединени в науката”, се предупреждава, че концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да нараства, а нивата на емисиите отново са рекордни, по-високи от нивата преди пандемията от Covid-19. Макар и да има прогрес в пътя към климатична неутралност, мерките, които се предприемат в момента, не са достатъчно ефективни за осъществяване на целите от Парижкото споразумение. В същото време, изминалите 7 години са най-топлите в историята, а има много голяма вероятност още през следващите 5 години да се премине прагът от 1,5 °C. А както знаем, това е предпоставка за необратими последствия върху климатичната система, екосистемите и обществата.

Възможности и приложение на въглеродното градинарство

Въглеродното градинарство е практическо решение, което цели да увеличи улавянето (или съхранението) на въглерод в почвата и градинската растителност. Подобно на по-мащабните усилия за улавяне на въглерод – като много обсъждания метод за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, въглеродното градинарство може да намали количеството CO2 в атмосферата чрез увеличаване на количеството CO2, съхранявано в земята. Това от своя страна помага за смекчаване на ефектите от изменението на климата. Практикувайки го в домашната си градина, ние доказваме как чрез силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, всеки от нас може да допринесе за намаляване на ефекта от промените в климата.: част от СО2 от въздуха да се “улови” и премести в почвата, където е полезен и желан. Много добър начин всеки един, индивидуално чрез своята дейност и производство да допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък и да се включи в борбата с климатичните промени.

Не можем да постигнем въглеродна неутралност, ако не променим нашите модели на потребление

Интервю на д-р Мария Трифонова от нашия екип относно енергийния преход, неговите особености у нас и темата за личната отговорност.

Включи се в събитието ни „Парников (д)ефект“ на 28 април

Включи се в съвместното събитие на Ratio и Климатека – Парников (д)ефект на 28 април от 20 ч. В дискусията ще участват климатологът д-р Симеон Матев и икономистите д-р Мария Трифонова и д-р Мария Манолова от екипа на Климатека. С тях ще дискутираме защо е важно да се постигне въглеродна неутралност и каква е ролята на човешките емисии върху климата? Какво може и следва да се случи, за да намалим емисиите и да овладеем най-тежките сценарии за климатичната криза. Късно ли е и има ли оптимистичен сценарий?

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Има ли място водородното гориво в борбата с климатичните промени и какво е то?

Климатичните промени в последните години се дължат основно на антропогенна дейност, свързана с отделяне на парникови газове. Най-голям дял има енергетиката, която използва изкопаеми горива. Освен че задълбочават климатичните промени, тези горива са и изчерпаем енергиен източник, което прави много примамлива възможността за възобновяемо гориво, отделящо нула вредни емисии. Водородът има потенциал да бъде такова гориво и от десетилетия тази тема вълнува учени и предприемачи. Но пред тази утопична мечта все още има редица предизвикателства за преодоляване, които са обект на дискусии и печелят привърженици и противници на водорода като гориво на бъдещето.

Енергийните планове подпомагат пътя за постигането на въглеродната неутралност

По-голямата част от съществуващите проблеми, свързани с околната среда и дълготрайното намаляване на ресурсите, са резултат от допускането, че икономическият растеж трябва неизменно и постоянно да се умножава, за да е налице развитие. Тази парадигма на развитието, с нейните индивидуалистични, материалистични и консуматорски характеристики има пряко влияние върху поведението ни и начина, по който третираме природата и нейните богатства. Тя има и директно отражение върху климата, такъв какъвто го виждаме днес. Ето защо, планирайки рационално и в синхрон на национално, локално и дори индивидуално равнище имаме голям шанс за по-добър резултат.