Създател или наблюдател: България в надпреварата за чисти технологии
Европа ускорява инвестициите. България има потенциал да се включи, но все още изостава в координацията, финансирането и внедряването на иновации
Европа ускорява инвестициите. България има потенциал да се включи, но все още изостава в координацията, финансирането и внедряването на иновации
Четирима експерти анализират: какво реално реши парламентът, каква е цената за България, защо ЕСТЕ е ключова за икономиката и защо…
В условия на нестабилни енергийни пазари вътрешният ресурс може да осигури конкурентни цени и стратегическа автономия
Рязък спад на емисиите от ТЕЦ в България – тенденция, движена не от политика, а от икономика
Производството на електроенергия от въглища в България намалява устойчиво. Пикът през 2022 г. се оказа изключение, предизвикано от войната и кризата с природния газ. С днешна дата обаче въглищните ТЕЦ са на исторически минимум. Защо се случва и какви са възможните сценарии за енергийната сигурност на страната ни? Климатека потърси коментар на тази тенденция от енергийния експерт Симеон Белорешки.
Български компании вече прилагат принципите на кръговата икономика и доказват, че устойчивото развитие не е европейска директива, а реална възможност за растеж и конкурентоспособност на местния пазар.
„Зиро Уейв“ (био крекери от остатъчен малц), „Насекомо“ (протеинов фураж от органични отпадъци чрез насекоми) и „Йеттел България“ (рециклиране на електронни отпадъци) демонстрират различни подходи към устойчивостта – от стартъпи до утвърдени корпорации.
Устойчивите бизнес модели не само намаляват отпадъците и въглеродните емисии, но и подобряват икономическата ефективност, увеличават пазарния дял и създават нови работни места.
Финансовият сектор играе ключова роля, като зелени кредити и ипотечни продукти насърчават инвестиции в енергийно ефективни решения и устойчиви технологии.
Най-бърз растеж у нас отбелязват стартъпите, изцяло изградени върху кръгови принципи, утвърдените компании постепенно адаптират процеси към устойчиви практики, а това гарантира дългосрочна стабилност.
България все още изостава в сравнение с водещи европейски държави по данъчни стимули, зелени финансови инструменти и регулаторни рамки, но нарастващият интерес на потребителите и предприемаческата активност създават благоприятна среда за устойчив преход.
Новата схема за търговия с емисии ще засегне домакинствата, които се отопляват на газ и въглища и шофьорите на ДВГ автомобили, докато токът, дървата и пелетите остават извън обхвата.
Между 2022 и 2024 г. България преживя соларен бум – само през 2023 г. бяха въведени над 1300 МВт нови мощности, а в определени часове слънцето вече покрива до 80% от потреблението. Това води до по-ниски разходи, по-ниски емисии и по-чист въздух. Съществуват и рискове от дисбаланс в енергийната система поради доминиращото участие на соларни мощности, което подчертава необходимостта от по-балансиран микс с включване на други видове ВЕИ, както и от по-активно гражданско участие в енергийния преход. Климатека поиска коментар за анализ на данните и тенденциите от експерта д-р Мария Трифонова.
Въпреки че България е генерирала на 4,36 млрд. евро от продажба на въглеродни квоти за 5 години, няма яснота дали…
• Открития от поведенческата икономика и вземането на решения могат да бъдат приложени за справяне с климатичните промени под формата на „зелени побутвания“, които подтикват хората да взимат по-екологични решения.
• Оптимизирането на потреблението на енергия е едно от най-важните решения в постигането на климатичните цели.
• За да вземем устойчиво решение е нужна среда, която дава добра възможност, мотивация да предприемем действие и достатъчно информация и умения, за да се чувстваме способни.
• Няколко стъпки към ефективни политики са: премахване на административните и информационните бариери, фокус върху дългосрочните ползи и управление на достоверни източници на информация.