Геотермалната енергия: България има ресурс и нужда. Ще се възползваме ли?
В условия на нестабилни енергийни пазари вътрешният ресурс може да осигури конкурентни цени и стратегическа автономия
В условия на нестабилни енергийни пазари вътрешният ресурс може да осигури конкурентни цени и стратегическа автономия
Красивият букет е продукт на глобализиран пазар с високи въглеродни емисии и интензивна употреба на ресурси
Разхищението в България има висока цена – за домакинствата, икономиката и климата
Изкуственият интелект има реален физически и климатичен отпечатък, макар да изглежда само „виртуален“.
Зад всяко запитване стои енергоемка инфраструктура от центрове за данни, работещи денонощно.
Една отделна заявка има минимален ефект, но милиардите ежедневни запитвания превръщат AI в сериозен енергиен фактор.
Само ChatGPT обработва над 2,5 млрд. запитвания дневно – ръст от 2,5 пъти за по-малко от година, което се равнява на близо 1 трилион запитвания годишно.
AI може да бъде част от климатичното решение, но без прозрачност и мерки днес той е и част от проблема.
Ежедневните избори като храната и транспорта, както и социалните роли, оформят неравенствата в емисиите
Рязък спад на емисиите от ТЕЦ в България – тенденция, движена не от политика, а от икономика
1,2 млн. къщи се нуждаят от обновяване. При „дълбока“ реновация спестяванията на енергийно потребление могат да достигнат до 75%
Производството на електроенергия от въглища в България намалява устойчиво. Пикът през 2022 г. се оказа изключение, предизвикано от войната и кризата с природния газ. С днешна дата обаче въглищните ТЕЦ са на исторически минимум. Защо се случва и какви са възможните сценарии за енергийната сигурност на страната ни? Климатека потърси коментар на тази тенденция от енергийния експерт Симеон Белорешки.
• В България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор, остава загадка повече от 15 години след началото му в България.
• С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава.
Румяна Мишонова от авторския ни екип в интервю за БНР – Хоризонт относно екологичния отпечатък на информационните технологии
Климатека e отворена платформа за знание, която има за цел да направи науката за климата достъпна за всички. Авторите в Климатека са учени, специалисти в областта на климата, а основната ни цел, е чрез техните знания и аналитични умения да обясним климатичните промени по лесен и разбираем начин.
Ако искаш да се свържеш с нас, пиши ни на info@climateka.bg
Този уеб-сайт използва „бисквитки“, за да предостави по-добро потребителско изживяване.