Геотермалната енергия: България има ресурс и нужда. Ще се възползваме ли?

В условия на нестабилни енергийни пазари вътрешният ресурс може да осигури конкурентни цени и стратегическа автономия

Скритите бодли на цветната индустрия

Красивият букет е продукт на глобализиран пазар с високи въглеродни емисии и интензивна употреба на ресурси

41 килограма на човек: как и защо изхвърляме храната си?

Разхищението в България има висока цена – за домакинствата, икономиката и климата

Мащабният климатичен отпечатък на AI

Изкуственият интелект има реален физически и климатичен отпечатък, макар да изглежда само „виртуален“.
Зад всяко запитване стои енергоемка инфраструктура от центрове за данни, работещи денонощно.
Една отделна заявка има минимален ефект, но милиардите ежедневни запитвания превръщат AI в сериозен енергиен фактор.
Само ChatGPT обработва над 2,5 млрд. запитвания дневно – ръст от 2,5 пъти за по-малко от година, което се равнява на близо 1 трилион запитвания годишно.
AI може да бъде част от климатичното решение, но без прозрачност и мерки днес той е и част от проблема.

Защо мъжете и жените имат различен въглероден отпечатък?

Ежедневните избори като храната и транспорта, както и социалните роли, оформят неравенствата в емисиите

Въглеродни емисии от ТЕЦ: накъде отива българската енергетика?

Рязък спад на емисиите от ТЕЦ в България – тенденция, движена не от политика, а от икономика

Невидимият гигант: защо обновяването на българските къщи буксува

1,2 млн. къщи се нуждаят от обновяване. При „дълбока“ реновация спестяванията на енергийно потребление могат да достигнат до 75%

Въглищният ток се свива: 2024 г. с исторически минимум

Производството на електроенергия от въглища в България намалява устойчиво. Пикът през 2022 г. се оказа изключение, предизвикано от войната и кризата с природния газ. С днешна дата обаче въглищните ТЕЦ са на исторически минимум. Защо се случва и какви са възможните сценарии за енергийната сигурност на страната ни? Климатека потърси коментар на тази тенденция от енергийния експерт Симеон Белорешки. 

Цялостното обновяване на жилищните сгради е желано от мнозина, но е достъпно за малцина

• В България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор, остава загадка повече от 15 години след началото му в България.
• С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава. 

Каква е екологичната цена на Интернет?

Румяна Мишонова от авторския ни екип в интервю за БНР – Хоризонт относно екологичния отпечатък на информационните технологии

  • 1
  • 2