Контролът върху водата – ползи и вреди за околната среда и климата (част 1)

Премахването и модернизирането на стари язовири е една от новите тенденции и стратегии за проактивно и устойчиво управление на водите, които се наблюдават в Северна Америка и Европа. Проактивните усилия за управление на водите и влажните зони ще сведат до минимум рисковете за екосистемите и хората. Те също така ще спестят много разходи в сравнение с реактивните усилия, предприети само след като възникнат природни бедствия и като резултат от променящ се климат. Природно-базираните решения като например опазването и възстановяване на екосистемите, могат да допринесат с 37% към адаптационните мерки в борбата с климатичните промени, необходими да задържат глобалното затопляне в рамките на 2℃ до 2030 г. – това е и целта, която си поставя Парижкото споразумение.

Промените в климата и микробиологичните хранителни опасности

Храната може да служи като среда за растежа на бактериите, ако не се обработва, приготвя или съхранява правилно. Една от причините е промяна в климатичните фактори, като температура, влажност, валежи и интензивност на екстремното време. Съобщава се, че средната глобална температура се е увеличила с 0,8°C и може да се повиши с 2 до 5°C в края на века. Тези климатични промени ще доведат до изменение в сезонните и географски прояви на микроорганизмите в храната. Това може да увеличи честотата на заболявания, пренасяни с храната, особено стомашно-чревни заболявания. Обичайните патогени, пренасяни с храната, като салмонела, ешерихия коли и кампилобактер, които процъфтяват в топли и влажни условия, драстично увеличават популацията си в храната, което води до появата на заболявания. Тъй като жизнеспособността и предаването на тези патогени в околната среда са повлияни от промените в климатичните фактори, много от болестите се появяват през лятото, по-ранна пролет и по-топли зими.

Водата – да пазим този ценен ресурс

Доцент Емил Гачев от екипа ни в интервю за радио “Видин” относно очакваните въздействия от климатичните промени върху водите в България.

Климатичното влияние на океанските и морските течения и защо ги наричаме “двигатели на климата”?

Водите в Световния океан се намират в непрестанно движение посредством вълнението, приливите, отливите и теченията. Теченията са най-широкомащабните и най-значимите движения на морската вода. Повърхностните течения се формират под въздействието на преобладаващите ветрове в приземния атмосферен слой (обща атмосферна циркулация) и осъществяват активно преразпределяне на топлината по земната повърхност. Тези движения формират обща циркулация, която обхваща всички океани и морета. Повърхностните течения имат изключително значение за климата на крайбрежията, но тяхното влияние се простира и на стотици километри навътре в сушата. В светлината на климатичните колебания и промени, океанската циркулация играе ролята на посредник между измененията в температурния баланс на планетарно ниво и характеристиките на регионалните климати.

Мит: Увеличаването на емисиите на въглероден диоксид не оказва влияние върху океаните

Окисляването на океана става все по-бързо и по-бързо. Киселинността на океаните се е увеличила с 30% от началото на 20-и век. Ако изгорим всички изкопаеми горива и така прехвърлим въглерода, затворен в тях, в атмосферата и по-нататък към океаните, ще предизвикаме 5-кратно увеличение на тяхната киселинност до нива, които не са регистрирани през последните 300 милиона години. Това ще означава унищожаването на кораловите рифове и фитопланктона, който е в основата на океанската хранителна верига.

Мит: Дори ако се стопи всичкият лед на Земята, няма да се покачи нивото на океаните

Топенето на плаващи ледове не променя нивото на водата значително. Изчезването на ледници и ледени покривки обаче, почиващи на сушата или на морското дъно – да. Водата, която тече от тях, повишава нивото на океаните. Топенето на всички сухоземни ледени покривки, особено на Антарктида и Гренландия, би повишило средното морско ниво с около 70 метра.