Проф. Емил Гачев от БАН: “Има риск от воден дефицит в Югоизточна и Източна България”

Емил Гачев 22 March 2024

Интервю на проф. Емил Гачев по “BTV radio” относно рисковете върху водните ресурси в страната ни.

Д-р Валентин Симеонов: Трябва да се научим да ценим и пестим водата

Валентин Симеонов 21 March 2024

Д-р Валентин Симеонов от авторския ни екип в ефира на БНР – Радио Видин относно рискoвете за водните ресурси в България.

Учени: Водният запас на България намалява неизбежно

Емил Гачев 13 March 2024

Интервю на проф. Емил Гачев за БНР относно водните ресурси на България по повод пресклуба “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?”

Проф. Емил Гачев: Най-застрашени от безводие са Югоизточна България и Североизтокът

Емил Гачев 12 March 2024

Интервю на проф. Емил Гачев за БНР по темата за водните ресурси на България.

Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?

Климатека 12 March 2024

“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити”, до този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха днес пред журналисти анализ за състоянието на водните ресурси в България. Организатор на събитието “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?” е научнопопулярната платформа Климатека, която представя пред обществото изследвания на български учени по темите климатични промени, биоразнообразие, зелени политики и др. На събитието днес проф. Гачев и д-р Симеонов разгледаха как влияят промените в климата върху водния баланс в страната.

България е богата на водни ресурси, но климатичните промени могат да обострят риска от воден дефицит в уязвимите райони, според учени

Климатека 12 March 2024

Материал на БТА на база пресклуб “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?”, организиран от Климатека, с участието на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов.

Пластмасата замърсява и има висок въглероден отпечатък още преди да е стигнала до боклука

Надежда Ангелова 15 January 2024

Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.

Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме

Роман Рачков 22 November 2023

Климатичните промени благоприятстват и улесняват проникването на чужди и инвазивни видове на нови територии. Тук идва въпросът как да се справим с тях? Дали използвайки методите на химичната и биологична растителна защита или търсейки, нов и иновативен подход, който, от една страна, да ограничава тяхното разпространение, а от друга – да носи икономически и екологични ползи. Такъв е случаят с инвазивното водно растение Азола (Azolla filiculoides), което произхождаща от тропическите райони на Северна Америка, но днес е широкоразпространено по света, включително и в България. Както много инвазивни видове, така и този носи много проблеми, защото азолата има бърз темп на растеж и за кратък период водната папрат може да покрие цялата водна повърхност, като лиши от слънчева светлина и нормален достъп до кислород другите растения и животните, които обитават водоемите. В този случай британските учени съветват да се унищожат заразените с азола реки и езера, но в Азия подходът към този вид растение е съвсем друг – там азолата се отглежда за получаване на органични торове за подхранване на оризовите полета.

Системи, които спасяват живот

Атанас Кръстанов 14 September 2023

Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение. Тези системи са важен компонент от стратегиите за адаптация към климатичните промени и управлението на риска от бедствия. За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. В статията се анализира ролята на технологиите, които предоставят важна информация за бърза реакция и защита срещу наводнения. Отчитат се предимствата и ограниченията на такива системи. Подчертава се тясната връзка между космическите и наземни ресурси за осъществяване на своевременно предупреждение на гражданите при наводнения.

Защо океанът действа като гигантски буфер, който забавя ефектите на глобалното затопляне и каква е цената на това

Емил Гачев 27 July 2023

Океанът е огромен природен буфер, който смекчава ефекта, оказван върху атмосферата от въглеродните емисии. Чрез механизмите на карбонатната система, той успява да абсорбира до 60% от отделяния от човека въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличаване на киселинността на водата, като само за последните 30 години средната величина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което съответства на нарастване на киселинността с 30%. Освен че тази промяна е заплаха за морските организми, в дългосрочен план проблемът е, че ако нивото на киселинност се повиши твърде много, капацитетът на океанската вода да поема въглероден диоксид рязко ще се понижи.

За нас

Бързи връзки

Тагове