Проф. Емил Гачев от БАН: “Има риск от воден дефицит в Югоизточна и Източна България”

Интервю на проф. Емил Гачев по “BTV radio” относно рисковете върху водните ресурси в страната ни.

Д-р Валентин Симеонов: Трябва да се научим да ценим и пестим водата

Д-р Валентин Симеонов от авторския ни екип в ефира на БНР – Радио Видин относно рискoвете за водните ресурси в България.

Учени: Водният запас на България намалява неизбежно

Интервю на проф. Емил Гачев за БНР относно водните ресурси на България по повод пресклуба “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?”

Проф. Емил Гачев: Най-застрашени от безводие са Югоизточна България и Североизтокът

Интервю на проф. Емил Гачев за БНР по темата за водните ресурси на България.

Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?

“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити”, до този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха днес пред журналисти анализ за състоянието на водните ресурси в България. Организатор на събитието “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?” е научнопопулярната платформа Климатека, която представя пред обществото изследвания на български учени по темите климатични промени, биоразнообразие, зелени политики и др. На събитието днес проф. Гачев и д-р Симеонов разгледаха как влияят промените в климата върху водния баланс в страната. 

България е богата на водни ресурси, но климатичните промени могат да обострят риска от воден дефицит в уязвимите райони, според учени

Материал на БТА на база пресклуб “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?”, организиран от Климатека, с участието на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов.

Пластмасата замърсява и има висок въглероден отпечатък още преди да е стигнала до боклука

Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.

Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме

Климатичните промени благоприятстват и улесняват проникването на чужди и инвазивни видове на нови територии. Тук идва въпросът как да се справим с тях? Дали използвайки методите на химичната и биологична растителна защита или търсейки, нов и иновативен подход, който, от една страна, да ограничава тяхното разпространение, а от друга – да носи икономически и екологични ползи. Такъв е случаят с инвазивното водно растение Азола (Azolla filiculoides), което произхождаща от тропическите райони на Северна Америка, но днес е широкоразпространено по света, включително и в България. Както много инвазивни видове, така и този носи много проблеми, защото азолата има бърз темп на растеж и за кратък период водната папрат може да покрие цялата водна повърхност, като лиши от слънчева светлина и нормален достъп до кислород другите растения и животните, които обитават водоемите. В този случай британските учени съветват да се унищожат заразените с азола реки и езера, но в Азия подходът към този вид растение е съвсем друг – там азолата се отглежда за получаване на органични торове за подхранване на оризовите полета. 

Системи, които спасяват живот

Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение. Тези системи са важен компонент от стратегиите за адаптация към климатичните промени и управлението на риска от бедствия. За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. В статията се анализира ролята на технологиите, които предоставят важна информация за бърза реакция и защита срещу наводнения. Отчитат се предимствата и ограниченията на такива системи. Подчертава се тясната връзка между космическите и наземни ресурси за осъществяване на своевременно предупреждение на гражданите при наводнения.

Защо океанът действа като гигантски буфер, който забавя ефектите на глобалното затопляне и каква е цената на това

Океанът е огромен природен буфер, който смекчава ефекта, оказван върху атмосферата от въглеродните емисии. Чрез механизмите на карбонатната система, той успява да абсорбира до 60% от отделяния от човека въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличаване на киселинността на водата, като само за последните 30 години средната величина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което съответства на нарастване на киселинността с 30%. Освен че тази промяна е заплаха за морските организми, в дългосрочен план проблемът е, че ако нивото на киселинност се повиши твърде много, капацитетът на океанската вода да поема въглероден диоксид рязко ще се понижи.