Проф. Емил Гачев: Най-застрашени от безводие са Югоизточна България и Североизтокът

Интервю на проф. Емил Гачев за БНР по темата за водните ресурси на България.

Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?

“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити”, до този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха днес пред журналисти анализ за състоянието на водните ресурси в България. Организатор на събитието “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?” е научнопопулярната платформа Климатека, която представя пред обществото изследвания на български учени по темите климатични промени, биоразнообразие, зелени политики и др. На събитието днес проф. Гачев и д-р Симеонов разгледаха как влияят промените в климата върху водния баланс в страната. 

Пластмасата замърсява и има висок въглероден отпечатък още преди да е стигнала до боклука

Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.

Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме

Климатичните промени благоприятстват и улесняват проникването на чужди и инвазивни видове на нови територии. Тук идва въпросът как да се справим с тях? Дали използвайки методите на химичната и биологична растителна защита или търсейки, нов и иновативен подход, който, от една страна, да ограничава тяхното разпространение, а от друга – да носи икономически и екологични ползи. Такъв е случаят с инвазивното водно растение Азола (Azolla filiculoides), което произхождаща от тропическите райони на Северна Америка, но днес е широкоразпространено по света, включително и в България. Както много инвазивни видове, така и този носи много проблеми, защото азолата има бърз темп на растеж и за кратък период водната папрат може да покрие цялата водна повърхност, като лиши от слънчева светлина и нормален достъп до кислород другите растения и животните, които обитават водоемите. В този случай британските учени съветват да се унищожат заразените с азола реки и езера, но в Азия подходът към този вид растение е съвсем друг – там азолата се отглежда за получаване на органични торове за подхранване на оризовите полета. 

Системи, които спасяват живот

Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение. Тези системи са важен компонент от стратегиите за адаптация към климатичните промени и управлението на риска от бедствия. За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. В статията се анализира ролята на технологиите, които предоставят важна информация за бърза реакция и защита срещу наводнения. Отчитат се предимствата и ограниченията на такива системи. Подчертава се тясната връзка между космическите и наземни ресурси за осъществяване на своевременно предупреждение на гражданите при наводнения.

Защо океанът действа като гигантски буфер, който забавя ефектите на глобалното затопляне и каква е цената на това

Океанът е огромен природен буфер, който смекчава ефекта, оказван върху атмосферата от въглеродните емисии. Чрез механизмите на карбонатната система, той успява да абсорбира до 60% от отделяния от човека въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличаване на киселинността на водата, като само за последните 30 години средната величина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което съответства на нарастване на киселинността с 30%. Освен че тази промяна е заплаха за морските организми, в дългосрочен план проблемът е, че ако нивото на киселинност се повиши твърде много, капацитетът на океанската вода да поема въглероден диоксид рязко ще се понижи.

Климатичните аномалии по света – какво се случва?

През последните седмици бяха регистрирани масови метеорологични аномалии и рекорди по целия свят. За няколко дена в началото на месец юни глобалната средна температура беше с повече от 1,5°C над средното ниво отпреди Индустриалната революция, a в началото на юли беше отчетена най-горещата седмица на Земята в историята на метеорологичните наблюдения, а вероятно и за последните сто хиляди години, със средна температура около 17,24°C. Според учените сред причините за това са явлението Ел Ниньо, съчетани с все по-засилващите се проявления на климатичните промени. Публикацията обобщава най-важното по темата – относно прекрачването на прага от 1,5°C, рекордно високите температури на океанските води, топенето на ледовете и др.

Климатичното затопляне повишава риска от наводнения

Наводненията са природни процеси, които най-често се превръщат в бедствия, свързани с човешки жертви и материални щети. Причините за това са както с природен, така и с антропогенен характер. В последните десетилетия в България наводненията са често явление. Климатичните промени могат да променят характеристиките на наводненията – чрез промените в количеството и интензивността на валежите, чрез нарастването на относителния дял на дъждовете за сметка на снеговалежите, както и чрез промените в овлажнението на почвата. След средата на 90-те години на ХХ век в повечето части на страната е установено известно повишение на годишните валежни суми, но по-същественото е, че се променя характерът на разпределение на валежите: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, но по-интензивни извалявания, което силно увеличава риска от наводнения при еднакви други условия. Освен това затоплянето на климата, поне по отношение на умерените ширини, води от една страна до преобладаване в продължителни периоди от годината на определен тип време, а от друга – до засилване на чертите на това време и изостряне на изявата на характерните за него процеси.

Видеокаст със Симеон Матев: Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг

Участие на д-р Симеон Матев от екипа ни във видеоподкаста “Капитал Green” относно климатичните промени в България и влиянието им върху бизнеса и обществото.

Как климатичните промени оказват влияние на защитените зони у нас?

Всеизвестен факт е, че защитените зони у нас не се стопанисват устойчиво. Такъв е и случая със защитена зона “Долни Богров-Казичене”, която е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, обявена за защитена през 2007 г. по Директивата за птиците. Понастоящем районът е подложен на активна антропогенна дейност, което поставя редица сериозни предизвикателства пред пълноценното съществуване на зоната в бъдеще: борба със замърсяване от битови и строителни отпадъци, поява на инвазивни видове и засушаване на растителността, последици от климатичните изменения и най-вече липса на достатъчно обществено внимание.