Може ли икономиката да се вмести в границите на планетата?

Oт икономиката на поничката до кръговия модел – какви алтернативи има на идеята за безкраен икономически растеж и могат ли те да помогнат срещу климатичната криза?

Идва ли краят на грийнуошинга?

Нови европейски правила ще ограничат недоказаните зелени послания и грийнуошинга. Те залагат по-добра защита за потребителите, но истинският тест ще бъде прилагането им от бизнеса и контролиращите органи в България

Доматът, който не се плаши от сушата. Може ли да вирее и в България?

Отглеждан от векове по склоновете на Везувий, сортът Пиеноло впечатлява с наситен вкус, дълго съхранение и качества, които могат да го превърнат в добър избор и за все по-горещите лета у нас 

По какво ще познаем добрия фестивал през 2026 г.?

От безплатната вода до обществения транспорт – най-добрите решения едновременно подобряват преживяването на посетителите и намаляват екологичния отпечатък  Данита Заричинова…

В баланс с природата: как устойчивият туризъм да замени модела на презастрояване

Наводнението в Елените, възможностите по Дунав и успешните европейски практики показват защо климатичната адаптация, по-доброто планиране и повече инвестиции в природата и местните общности ще са ключови за бъдещето на туризма

Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена

Храна, фураж и биоетанол в едно – с ниски изисквания за отглеждане и с внимание към инвазивността

Кръговата икономика навлиза и в българския бизнес: кой печели от промяната?

Български компании вече прилагат принципите на кръговата икономика и доказват, че устойчивото развитие не е европейска директива, а реална възможност за растеж и конкурентоспособност на местния пазар.
„Зиро Уейв“ (био крекери от остатъчен малц), „Насекомо“ (протеинов фураж от органични отпадъци чрез насекоми) и „Йеттел България“ (рециклиране на електронни отпадъци) демонстрират различни подходи към устойчивостта – от стартъпи до утвърдени корпорации.
Устойчивите бизнес модели не само намаляват отпадъците и въглеродните емисии, но и подобряват икономическата ефективност, увеличават пазарния дял и създават нови работни места.
Финансовият сектор играе ключова роля, като зелени кредити и ипотечни продукти насърчават инвестиции в енергийно ефективни решения и устойчиви технологии.
Най-бърз растеж у нас отбелязват стартъпите, изцяло изградени върху кръгови принципи, утвърдените компании постепенно адаптират процеси към устойчиви практики, а това гарантира дългосрочна стабилност.
България все още изостава в сравнение с водещи европейски държави по данъчни стимули, зелени финансови инструменти и регулаторни рамки, но нарастващият интерес на потребителите и предприемаческата активност създават благоприятна среда за устойчив преход.

Слънцезащита за растенията: ролята на каолиновата глина

Акценти:
• Силните летни жеги са способни да предизвикат слънчеви изгаряния и при растенията, като най-податливи са доматите, чушките, гроздето и ябълковите дървета.
• Все по-често земеделците търпят и ще търпят сериозни икономически загуби вследствие на това.
• Каолиновата глина действа като „крем с висок фактор“ за растенията, отразява UV лъчите и намалява риска от изгаряния по листата и плодовете. Както белите дрехи пазят човека в жегата, така и каолинът намалява температурата на растенията и забавя загубата на влага.
• Освен срещу изгаряния, каолинът пази от вредители, забавя развитието на болести и подобрява фотосинтезата. Освен това третираните растения дават по-едри, по-цветни и по-здрави плодове, дори при горещи и сухи условия.
• В България тази практика все още е почти непозната, въпреки че разполагаме с големи запаси от каолин – около 200 милиона тона.
• Използван от векове в Азия, този метод се утвърждава и днес като част от устойчивото земеделие. Каолинът е решение което е достъпно, природно, лесно за прилагане и на добра цена.

Планът за климата и хората: силен старт, но без ясно „как“

Проектът цели да подпомогне уязвими групи, но има голям риск мерките да не стигнат до тях, предупреждават експерти • Проектът…

ЕК представи амбициозен План за достъпна енергия: какво означава това за България?

• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години. 
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората. 
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.