Защо мъжете и жените имат различен въглероден отпечатък?
Ежедневните избори като храната и транспорта, както и социалните роли, оформят неравенствата в емисиите
Ежедневните избори като храната и транспорта, както и социалните роли, оформят неравенствата в емисиите
Бавно и мъчно, но в правилната посока: Нарушителите намаляват, азотният диоксид спада, но нормите не са покрити
Новата схема за търговия с емисии ще засегне домакинствата, които се отопляват на газ и въглища и шофьорите на ДВГ автомобили, докато токът, дървата и пелетите остават извън обхвата.
Проектът цели да подпомогне уязвими групи, но има голям риск мерките да не стигнат до тях, предупреждават експерти • Проектът…
• Почти всеки втори работещ софиянец използва автомобил за придвижване до работа, като средно прекарва около 81 часа годишно в задръствания, а при маршрут през центъра – до 104 часа. Това е и показателно за високата автомобилна зависимост в града – 663 автомобила на 1000 души през 2020 г.
• Първият транспортен атлас на София, изготвен в Института GATE под ръководството на д-р инж. Лидия Витанова, представя разпределението и натоварването на автомобилния трафик в града и дава картина за пиковите часове и най-натоварените зони, като служи за основа за по-устойчивопланиране и управление на трафика.
• Най-големите задръствания в София се наблюдават в делнични дни между 8–9 ч. и 17–18 ч., като броят на леките автомобили не пада под 75 000 между 8 и 18 ч.; през уикендите трафикът е по-равномерен, с пик между 12–14 ч.
• Критичните точки с най-висока интензивност на трафика са Околовръстният път, бул. „Цариградско шосе“, бул. „Черни връх“, Самоковско шосе и районът около Ботаническата градина – основни входно-изходни артерии и зони с търговски и логистичен трафик.
• Устойчиви решения, свързани с мобилността, като разширяване на транспортната свързаност чрез метрото, използване на електробуси, буферни паркинги, велосипедна инфраструктура и интелигентни системи за управление на трафика. Всичко това може да доведе до по-бързо придвижване, по-чист въздух и по-безопасна градска среда, както и спестяване на транспортни разходи.
През зимата, темата за въздуха, който дишаме, излиза на преден план, а броят на засегнатите хора от замърсяването рязко се покачва. Това има своето обяснение, като данните в статията разкриват връзката между качеството на въздуха и здравето. По време на отоплителния период, вследствие на увеличеното потребление на горива, качеството на въздуха се влошава и се наблюдава покачване на процента на хоспитализация на хора, които страдат от белодробни или сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора и деца. Само за град София изчисленията показват, че ежегодно около 1000 човека умират вследствие на замърсяването с ФПЧ2,5 и азотен диоксид.. Съгласно първия принцип на устойчивостта, към която се стремим, „грижата за хората е в основата на устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата“. Да дишаме чист въздух е основна човешка потребност и наше право.
През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.
Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни, производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, отглеждани заради психоактивните си вещества. През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много вода, особено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата.
Д-р Зорница Спасова от авторския ни екип гостува в предаването “България сутрин” по Bulgaria on Air, където говоро относно опасностите от горещото време при автобмобилния транспорт.
Какво е умен транспорт и кои големи градове по света използват новите тенденции и иновации в обществения транспорт, за да подобрят функционирането си? Дали има умни транспортни технологии и в България? Статията разкрива връзката между умния транспорт и климатичните промени и разглежда какви са предизвикателствата пред умния транспорт и навлизащите технологии по света и у нас. Според данни на община София и “Информационно обслужване”, регистрираните автомобили през последните години в столицата са около 1 милион. Ако включим и другите моторни превозни средства, като микробуси, мотори, мотопеди и автобуси, броят им ще е еквивалентен с този на жителите на София (над 1,2 млн.). Увеличеният трафик, задръстванията и лошата инфраструктура водят до увеличени емисии, замърсяване на въздуха, градски топлинен остров, влошаване на човешкото здраве и цялостен дискомфорт на жителите. За тази цел е необходимо постоянно да се изграждат, развиват и прилагат стратегии за посрещане на предизвикателствата на градската мобилност и решаване на проблемите, свързани с нея, като част от всеки един уникален и умен град.