Батерии, енергийно ефективни центрове за данни и интелигентни енергийни решения вече се разработват от български компании. Те показват, че страната има потенциал да бъде не само потребител, но и създател на технологии за зеления преход.
Системи за мъгла понижават температурата в централни части на градовете. Могат ли да заработят и у нас?
Европа ускорява инвестициите. България има потенциал да се включи, но все още изостава в координацията, финансирането и внедряването на иновации
Изкуственият интелект има реален физически и климатичен отпечатък, макар да изглежда само „виртуален“.
Зад всяко запитване стои енергоемка инфраструктура от центрове за данни, работещи денонощно.
Една отделна заявка има минимален ефект, но милиардите ежедневни запитвания превръщат AI в сериозен енергиен фактор.
Само ChatGPT обработва над 2,5 млрд. запитвания дневно – ръст от 2,5 пъти за по-малко от година, което се равнява на близо 1 трилион запитвания годишно.
AI може да бъде част от климатичното решение, но без прозрачност и мерки днес той е и част от проблема.
Акценти:
Центърът на София е с 3–6°C по-горещ – измервания от август 2018 г. показват, че в летните вечери (21 ч.) в центъра на столицата е с 3–6°C по-горещо от периферните квартали като Бояна, Драгалевци и Симеоново. Това е ярък пример за ефекта на градския топлинен остров.
Защо София „гори“ – липсата на зелени площи на определени места, както и гъстото застрояване, асфалтът и бетонът, в комбинация с отделяната топлина от сградите и транспорта влошават топлинния ефект.
Най-много топлина се натрупва в централни улици с малко зеленина, стари фасади и тесни пространства. Индустриалните зони и моловете с големи бетонни покриви също са сред „горещите точки“.
София вече разполага с уникален градски цифров двойник, разработен от Института GATE. Това е 3D дигитален модел, който обединява физическата и цифровата реалност като използва данни за сградите и симулирани температури, за да даде реалистична картина на микроклимата и да подпомага по-доброто планиране.
Двойникът е важен инструмент за адаптация, но засега остава слабо използван от институциите. Науката и технологиите дават решения, но отговорността за тяхното прилагане е на градските власти.
Цифровият двойник е потенциална споделена среда за иновации, в която институции и бизнеси работят заедно за по-подготвени и устойчиви градове. Инструментът е полезен за различни сектори: така енергийните компании ще оптимизират потреблението, здравните институции – ще идентифицират рискови зони, строителните фирми – ще проектират по-устойчиви сгради, а търговските оператори – ще подобрят логистиката.
София е първият град с цифров двойник, но подобни инструменти могат да се създадат и за други големи населени места в България – за по-добре планиран, устойчив и безопасен начин на живот на гражданите.
Колко енергия харчат умните системи и как да намалим екологичния им отпечатък? • Едно ChatGPT търсене използва около 10 пъти…
• Почти всеки втори работещ софиянец използва автомобил за придвижване до работа, като средно прекарва около 81 часа годишно в задръствания, а при маршрут през центъра – до 104 часа. Това е и показателно за високата автомобилна зависимост в града – 663 автомобила на 1000 души през 2020 г.
• Първият транспортен атлас на София, изготвен в Института GATE под ръководството на д-р инж. Лидия Витанова, представя разпределението и натоварването на автомобилния трафик в града и дава картина за пиковите часове и най-натоварените зони, като служи за основа за по-устойчивопланиране и управление на трафика.
• Най-големите задръствания в София се наблюдават в делнични дни между 8–9 ч. и 17–18 ч., като броят на леките автомобили не пада под 75 000 между 8 и 18 ч.; през уикендите трафикът е по-равномерен, с пик между 12–14 ч.
• Критичните точки с най-висока интензивност на трафика са Околовръстният път, бул. „Цариградско шосе“, бул. „Черни връх“, Самоковско шосе и районът около Ботаническата градина – основни входно-изходни артерии и зони с търговски и логистичен трафик.
• Устойчиви решения, свързани с мобилността, като разширяване на транспортната свързаност чрез метрото, използване на електробуси, буферни паркинги, велосипедна инфраструктура и интелигентни системи за управление на трафика. Всичко това може да доведе до по-бързо придвижване, по-чист въздух и по-безопасна градска среда, както и спестяване на транспортни разходи.
• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години.
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората.
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.
Румяна Мишонова от авторския ни екип в интервю за БНР – Хоризонт относно екологичния отпечатък на информационните технологии
Интернет и цифровите технологии генерират 4% от световните парникови емисии и изразходват 10% от произведената електрическа енергия.
„Цифровото замърсяване“ включва – химическо замърсяване, ерозия на биоразнообразието, изразходване на суровини и невъзобновяеми ресурси, производство на електронни отпадъци.
Негативните ефекти върху околната среда са мащабни и тревожни.
Растежът на сектора и внедряването на изкуствен интелект и свързани обекти могат да увеличат цифровото замърсяване.
Това може да затрудни усилията за справяне с екологичните и климатични предизвикателства.
