Преживяхме втората най-топла зима в света и в Европа

• Изминалата зима е втората най-топла в световен мащаб, непосредствено след поставения рекорд миналата зима. Отбелязахме и втората най-топла зима в Европа, заедно с 2016 г.
• Февруари е третият най-топъл месец в света, с 1,59 °C с 1,59°C над прединдустриалните нива, което го направи 19-ия от последните 20, в които средната температура на въздуха е над 1,5 °C.
• Средната температура на сушата в Европа през февруари е 0,44°C, с 0,40°C над средното за периода 1991-2020 г.
• Арктическият морски лед достигна най-ниската си месечна площ за февруари, като е с 8% под средната стойност.
• У нас отбелязахме най-студения февруари от 2013 г. насам.

Когато фактите изчезват: Дезинформацията като новата реалност в социалните медии

• Две от най-големите дигитални платформи – X и Мета – заменят проверката на факти с практики като „бележки от общността“.
• Между юли и декември 2023 г. над 68 млн. материала в Мета, гледани в ЕС, са били означени като неверни. В резултат 95% от хората не кликват върху тях.
• В България фалшивите твърдения се разпространяват активно – страната е с най-ниската медийна грамотност в ЕС според данни от 2023 г. 
• Повишаването на медийната грамотност ограничава дезинформацията и подобрява разпознаването на манипулативно съдържание.
• Повишаването на медийната грамотност ограничава дезинформацията и подобрява разпознаването на манипулативно съдържание.

ЕК представи амбициозен План за достъпна енергия: какво означава това за България?

• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години. 
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората. 
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.

Зимна жега: Януари е най-топлият в света и вторият в Европа

• Това е 18-ият месец от последните 19, за който средната световна температура е с повече от 1,5°C над прединдустриалното ниво.
• В Европа месецът е вторият най-топъл, с най-големи отклонения от нормата над Европейска Русия.
• С особено оскъдни валежи в Северна България, първият месец от годината се оказа и най-сухият в страната ни от 2021 г. насам. 
• Площта на морския лед в Арктика бележи рекордно ниско равнище, като изравни предишната стойност от 2018 г.

Климатологът Николай Петков пред ФАКТИ: Районът на България е сред по-засегнатите от климатичните промени в Европа

Николай Петков от авторския ни екип в интервю за fakti.bg, където говори за актуалните климатични аномалии и промените в България.

Какво е антропоцен и станаха ли хората геоложка сила?

Антропоценът е изцяло нов етап от историята на планетата, в който хората са движещата сила, която изменя околната среда – необратимо.
Въпреки отхвърлянето му като официална единица в геоложката скала на времето, антропоценът ще продължи да се използва като безценно описание на човешкото въздействие върху земната система.
„Голямото ускорение“ започнало от 50-те години на миналия век е период на резки изменения на множество планетарни фактори, които са от критично значение за нас и климата.
Антропоценът все повече влияе върху психичното ни състояние, особено на по-младите.
Една от проявите на това влияние е соласталгията, „тъгата по дома, която изпитваме, докато все още сме у дома“.

Данните никога не спят: каква е екологичната цена на Интернет?

Интернет и цифровите технологии генерират 4% от световните парникови емисии и изразходват 10% от произведената електрическа енергия.
„Цифровото замърсяване“ включва – химическо замърсяване, ерозия на биоразнообразието, изразходване на суровини и невъзобновяеми ресурси, производство на електронни отпадъци.
Негативните ефекти върху околната среда са мащабни и тревожни.
Растежът на сектора и внедряването на изкуствен интелект и свързани обекти могат да увеличат цифровото замърсяване.
Това може да затрудни усилията за справяне с екологичните и климатични предизвикателства.

2024 г. е първата година, която премина прага от 1,5 °C

• 2024 г. е най-горещата в историята на метеорологичните наблюдения, като надминава предишния максимум от 2023 г. и е с 1,6 °C по-топла от средното за края на 19 век.
• Рекорди бяха отчетени и за температурата на морската вода, количеството топлина в океаните, водната пара в атмосферата и др.
• Дългосрочната тенденция на затопляне се дължи основно на човешкия фактор, но явлението Ел Ниньо временно допълнително повиши температурите.
• 2024 г. е и най-топлата в Европа, с 1,47 °C над климатичните норми и с 0,28 °C по-гореща от предишния рекорд от 2020 г.
• В България 2024 г. също е най-топлата от поне 1930 г. насам със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми. Зимата и лятото също са рекордно топли.

Кои са 10-те най-екстремни метеорологични явления от 2024 г.? 

• Екстремните събития през изминалата година са подсилени от промените в климата и явлението Ел Ниньо.
• „Хелийн“ е най-смъртносоният ураган в Атлантическия океан от 2017 г. до сега и дори надминава Катрина от 2005 г.
• Екстремните събития не подминават и нашия континент, като най-сериозни са наводненията в Централна Европа и Валенсия от есента.
• Горещите вълни са вече новото нормално, а най-сериозните от тях са в Северна Америка и Южна Азия.
• Икономическите щети от екстремни явления са нараснали с 19% за последните 2 години спрямо предходните 8 .

Николай Петков: Изпращаме най-горещата година и първата над прага от 1.5 °C

Николай Петков от екипа ни в интервю за БНР – Благоевград са метеорологична равносметка на 2024 г.