Международни политически стратегии за справяне с климатичните промени: еволюция на Протокола от Киото

Въпреки редица политически, социални и икономически предизвикателства, през последния четвърт век се правят политически усилия в насока формулиране на работещи международни стратегии за справяне с климатичните промени. Като такава стратегия може да се разглежда и Протоколът от Киото. След като ключови страни по протокола не спазват своите ангажименти, се стига до формулирането на Парижкото споразумение относно изменението в климата. Негова цел е ефективно да замени Протокола от Киото. Парижкото споразумение се стреми да разпределя открито и справедливо ангажиментите между развити и развиващи се страни, а България – като страна-членка на Европейския съюз, трябва да допринася за постигането на общите цели, заявени от съюза.

Март 2021 г. – отново по-топъл от обичайното, но най-студен за последните 6 години

Тази година месец март има най-големи аномалии на едни и същи континенти – в централните части на Азия са отбелязани големи положителни отклонения, а в същото време в Северен Сибир са отчетени големи отрицателни аномалии. Подобни различия има и от двете страни на Антарктическия полуостров – западно е значително по-студено от нормите, източно е чувствително по-топло.

Икономическо‌ ‌развитие‌ ‌и‌ ‌климатични‌ ‌промени‌ ‌

Защо климатичните политики са най-вече икономически политики Румяна Мишонова е доктор по социология и експерт в областта на кръговата икономика…

За климата, пчелите и хората

В настоящият момент много учени алармират, че измененията и колебанията на климата се отразяват и ще продължат и в бъдеще да влияят съществено върху всички сфери на човешката дейност. Опазването на видовото разнообразие и пчелите се превръща в сериозен проблем, а екологията като начин на мислене става необходимост. Тази статия разказва накратко за пчелите, тяхната роля в устойчивото земеделско производство и влиянието на метеорологичните условия и промените в климата върху дейността и разпространението им.

Февруари 2021 г. – в глобален аспект отново е над нормите, но с малка положителна аномалия

Впечатление правят големите температурни аномалии, както в положителна, така и в отрицателна посока, които затвърждават наличието на по-големи екстремности Тази…

История и причини за засилването на парниковия ефект

През 70-те години учените установяват разрушителното действие на хлорофлуоровъглеродите (CFC, HFC, HCFC) върху озоновия слой на Земята. Естеството на формулата им допринася за изключително дългото им съществуване в атмосферата. Окачествени са и като част от парниковите газове, които влияят на изменението на климата ни със сила 10 000 пъти от тази на въглеродния диоксид.

Междуправителственият панел по климатичните промени – IPCC

Това е първата част от поредица, която е въведението в темата за Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) към ООН. В тази статия са разгледани накратко историята, целите и начина на работа на IPCC.

Януари 2021 г. е шестият най-топъл месец в глобален мащаб

Тази година януари е с най-големи положителни аномалии в северната част на Северна Америка, докато в Северна Европа и Сибир е по-студено от нормалното, като на места отрицателните аномалии достигат 10 °C. Морският лед и в Арктика, и в Антарктика продължава да бъде под средните нива. В България януари 2021 г. е значително по-топъл в равнините, докато по най-високите части е по-студен от обичайното.

Каква е връзката между въглеродния диоксид и работата на мозъка ни?

Настоящата публикация разглежда взаимоотношението между увеличаването на количествата въглероден диоксид в атмосферата и правилното функциониране на мозъка ни. Когнитивните ни способности се влияят отрицателно от по-високите стойности на въглероден диоксид и това се потвърждава от редица изследвания.

Има ли връзка между опазването на природата и пандемията

Учените предупреждават, че в бъдеще се очаква пандемиите да се разпростират все по-бързо и да бъдат все по-чести, но освен това ще оказват все по-голямо влияние върху сигурността, здравето и икономиката. Съответно ако не бъдат наложени редица промени, насочени към методологията, с която досега сме се справяли с инфекциозните болести, има голяма вероятност това предупреждение да се осъществи.