Как да използваме водораслите като ценен ресурс?
Натрупванията от водорасли по бреговете се възприемат като проблем. Но същата тази биомаса може да се превърне в ценен ресурс – от храни и биогорива до устойчиви строителни материали
Натрупванията от водорасли по бреговете се възприемат като проблем. Но същата тази биомаса може да се превърне в ценен ресурс – от храни и биогорива до устойчиви строителни материали
Проектът цели да подпомогне уязвими групи, но има голям риск мерките да не стигнат до тях, предупреждават експерти • Проектът…
• Традиционната българска архитектура е използвала естествени и местни материали, които днес се завръщат като модерни, устойчиви и здравословни.
• Прогнозите са, че пазарът на екологично чисти мебели ще има годишен ръст от 8,6% до 2030 г.
• Овчата вълна и кокосовите влакна притежават забележителни акустични свойства и са особено подходящи за изолация. Клетъчната структура на корка осигурява добра звукоизолация и поглъщане.
• Автомобилната индустрия вече използва материали – например ананасови влакна и овча вълна – за намаляване на шума в интериора на купетата.
• Много от масово използваните интериорни материали у нас – като стиропор и формалдехид – са много опасни за здравето, замърсяват и отделят вредни емисии. Те са доказано токсични, а често са и нерециркулируеми.
• Съществуват безвредни, екологични и функционални алтернативи – естествени влакна, глина, мицел, линолеум, рециклирани материали.
• Реалната промяна изисква не само екологични решения, а трансформация в нагласите и разбирането, насърчаване на местното производство и дългосрочна визия в строителството и дизайна.
Апостол Дянков в интервю за stroiteli.bg относно зеления преход в строителството.
Арх. Веселин Веселинов от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно стандарта “Пасивна сграда” и въвеждането му у нас.
Д-р Божидар Иванов от авторския ни екип в интервю по “Made in green” с Роселина Петкова по Bloomberg TV Bulgaria относно ползите на и възможностите за стимулиране на зеленото строителство.
Д-р Божидар Иванов от авторския ни кръг с интервю по БНР – Радио София относно въздействието на строителната индустрия върху климата.
Строителството е една от индустриите с най-голям негативен ефект върху околната среда от гледна точка на материалите, които се използват, както и от гледна точка на начина, по който сградите функционират. От една страна, използването на материали създава по-голямо търсене и потребление на повече ресурси, обвързани в глобална мрежа за доставки. От друга страна, климатичният отпечатък на строителната индустрия продължава да расте. Според последните данни на ООН, през 2021 г. строителният сектор е бил отговорен за над 34% от търсенето на енергия, както и за около 37% от замърсяването с въглероден диоксид, в резултат на енергоемкостта и управлението на строителството на сгради. В допълнение, последващият ефект от една сграда идва от начина, по който тя ще функционира. Какви са възможните решения за балансиране между пазарните ползи, достъпността и екологично съобразните решения в строителството? Комплексните подходи в сертифицирането на сгради с международно установени стандарти, които имат и пазарна функция, могат да окуражат инвеститорите да строят сгради и комплекси с добри екологични показатели. Цялостният подход към сертифицирането, който обхваща както материалите, така и функционирането на сградата води до по-висококачествено строителство и до сграден фонд, който има по-малки негативни ефекти върху околната среда.
Енергийно ефективното реновиране на жилищния фонд в България е приоритет, целящ намалено потребление на енергия и оптимизиране на финансовите разходи, а по този начин ограничава и енергийната бедност, поощрявайки енергийната автономност. Този тип реновиране също така допринася за значителното подобряване на здравето, комфорта, благоденствието и условията на живот за хората. В същото време подпомага и опазването на околната среда и спомага за намаляване на климатичните промени.
Градовете и урбанизираните територии са сред най-големите консуматори на енергия поради концентрацията на население и икономическа активност. В резултат, урбанизираните територии потребяват значително количество енергия и в по-честия случай са единствено ползватели на енергия, дори ако част от нея се произвежда в рамките на града. В същото време климатичните промени силно засягат градските територии и често водят до още по-голямо търсене на енергия. Амбициите за постигане на справедлив енергиен преход и климатична неутралност в Европейския съюз и несигурността на доставките на газ в резултат на войната на Русия в Украйна изискват търсенето на иновативни решения за доставка и производство на енергия и активна политика на национални и местно ниво в тази посока. Позитивно енергийните квартали са амбициозна идея в градското планиране, която в момента е в процес на развитие и се тества с пилотни проекти в различни градове. Концепцията може да е водеща в разработването на нови жилищни комплекси или обновяването на съществуващи такива, въвеждайки технологични, планировъчни и общностни решения за производство, трансфер и потребление на енергия, произведена в малки мащаби от енергийни общности или сгради и комплекси, които са изградени с технологии, които позволяват производство, съхранение и пренос на енергия.