Възможен ли е справедлив преход в завладяната енергетика на България?

Следващите години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход в България, който да осигури преминаването към нисковъглеродна икономика, високотехнологични решения и към демократизация на енергийната система. Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство пред осъществяването му, тъй като формират голям дял от общото производство на електроенергия. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, поетапното затваряне на въглищните ТЕЦ може да се случи без рискове за сигурността на електроенергийните доставки и ще понижи цената на електроенергията с поне 25% до 2030 г. За да отговори ефективно на предизвикателствата пред въглищните региони, България трябва да възприеме по-всеобхватен подход, основан на активното включване на гражданите в процеса, анализ на данни и системни политики в редица сфери.

В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните региони

Извеждането от експлоатация на минните комплекси и ТЕЦ в България е част от цялостната дългосрочна политика на ЕС за постигане на климатична неутралност с цел намаляване на негативните ефекти от човешката дейност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на ЕС за провеждане на справедлив преход – цялостна трансформация на регионите, с цел подпомагане на местните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии понякога затварят внезапно и непланирано. Преходът в ЕС е подсигурен със значителни ресурси и дълъг период. Добри практики от Германия и Люксембург показват, че е възможно минно-зависими територии да бъдат трансформирани успешно като част от цялостен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на гражданите и останалите заинтересовани страни в тези процеси е изключително важно и необходимо, за да могат те да припознаят и създадат дългосрочната визия.

Милена Статева: Няма “зелен преход” без климатична справедливост

Интервю на д-р Милена Статева за БНР – Радио Благоевград относно справедливостта на зеления преход.

Милена Статева: Хората се страхуват от зеления преход

Интервю на Милена Статева за ESG News относно страха на хората от зеления преход и необходимостта от справедлив преход.

Повишение на цените на енергията или как могат да бъдат овластени крайните потребители

Високите стандарти за намаляване на въглеродните емисии, зададени от Европейския зелен пакт, водят до провеждането на политики във връзка с климата и енергетиката. Успешният преход към чиста енергия изисква гражданите да се ангажират в процеса, да се възползват от иновативните технологии и да вземат активно участие в пазара на енергия. С цел приобщаването на потребителите на енергия към енергийния преход биват разработвани голям брой проекти и инициативи, които предлагат информация и подкрепа както на гражданите, така и на обществените организации, които работят със социално уязвими групи. Един от настоящите примери в тази посока е проект TRECE – Обучение за овластяване на потребителите на енергия. Това е европейска инициатива, насочена към облекчаване на енергийната бедност чрез повишаване на компетентността по отношение на енергийната ефективност, на производството и разходите на енергия. Проектът предлага програма за специализирано обучение под формата на отворен онлайн курс на обучение, разпределена по тематични модули. По-долу е представена структурата на тази програма, както и съдържанието на всеки един модул.

Расте поколение с нови приоритети – идва ли краят на консуматорското общество

Авторът ни д-р Милена Статева гостува в предаването “В развитие” по телевизия Bloomberg TV Bulgaria, където тя говори по темата за социално-екологическия подход.

Зелената сделка и усилията на ЕС за декарбонизация на икономиката през последните десетилетия

„Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и приложението на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот за гражданите на ЕС през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще доведе до коренно преобразуване не само на всички икономически сектори, но и на ежедневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на промените в климата на ЕС, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови предизвикателства. Последователното и прецизно планиране е надежден инструмент по пътя към осъществяването на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.