Климатичните промени и здравето са двете лица на една криза

– COP29 е втората конференция на ООН, която поставя на сцената на преговорите въпроса за здравето. Под мотото на СЗО „Здравето като аргумент за климатични действия“ форумът подчертава как екстремното време застрашава живота, поминъка и бъдещето на поколения. 
– Миналата година Южна Европа беше по-засегната от свързани с горещината заболявания, горски пожари, суша, хранителна несигурност и лайшманиоза (паразитно заболяване, разпространявано чрез ухапване от заразени пясъчни мухи), а Северна Европа беше по-засегната от увеличаването на хранителните разстройства и броя на кърлежите. 
– Населението на Субсахарска Африка и Южна Азия вероятно ще понесе основната тежест – там ежегодно се очаква да има над 10 млн. жертви на изменението на климата до 2050 г., а икономическата цена на въздействието върху здравето ще достигне между 8,6-20,8 трилиона щатски долара, според различните сценарии на затопляне.
– Науката постави България на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите за изминалата година. 

Рискът от сърдечни и белодробни болести нараства с промените в климата

Бързото нарастване на неинфекциозните заболявания в повечето страни по света поставя големи предизвикателства пред здравните и социални системи и пред развитието на човечеството като цяло. С повишаването на температурите, заради антропогенната промяна на климата, случаите на горещи вълни, суши, бури и наводнения ще се увеличат. Тези промени ще доведат до повишени рискове за човешкото оцеляване и вероятно ще увеличат честотата на някои незаразни заболявания, като сърдечно-съдови, респираторни, някои видове рак, психични разстройства, наранявания и недохранване. Тези две големи и неотложни предизвикателства – да се подобри глобалното здраве, особено контролът на незаразните болести, и да се защитят хората от последиците от изменението на климата – биха спечелили от привеждането в действие на политически програми, които предлагат синергични възможности за подобряване на здравето на населението и планетата.

Горещите вълни са сериозно изпитание за здравните, социалните и природните системи в целия свят

Световната здравна организация (СЗО) определя изменението на климата като най-голямата заплаха за общественото здраве през 21-ви век. Най-многобройни са жертвите на горещите вълни, в сравнение с тези при други екстремни метеорологични явления, които вкупом зачестяват с променящия се климат. Според различни оценки в Европа, горещините са причина за между 91 и 99% от всички свързани с времето смъртни случаи. Според СЗО горещите вълни са се оказали 30 пъти по-смъртоносно явление, отколкото е смятано първоначално. В 74% от държавите към здравните служби се подава метеорологична информация, но едва 23% от тях я използват с цел опазване на общественото здраве при горещо време. 

Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

Европейският съд за правата на човека призна отговорността на държавите за опазването на климата

На 9-ти април 2024 г. Европейският съд по правата на човека постанови решения по група знакови дела, свързани с изменението на климата, които имат за цел да накарат националните правителства, да изпълнят договорните си задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. Повратното решение на Съда по правата на човека по делото срещу Швейцария означава, че близо 50 правителства, представляващи почти 700 милиона души, ще трябва да се справят в новата ера на съдебни спорове от страна на засегнати от климата граждани и общности, които твърдят, че публичните власти са бездействали по отношение на мерките за справяне с климатичните промени.

От опасност към отговорност: Защо климатичните промени изискват нов поглед върху човешките права?

Климатичните промени носят висок риск за нарушаване на човешките права в глобален аспект. И ако досега сме свикнали да търсим защита от правителството, вече е време да зададем въпросите си към тези предприятия, които замърсяват и остават ненаказани за щетите върху околната среда и върху качеството на живот на хората. Въпросът е дали можем да направим нещо и как да се справим с проблемите със замърсяването и покачването на температурите? Правото на чиста околна среда е уникално в това, че е колективно право, което цели да сплотява всички ни под една кауза – човешките права и бъдещото на планетата.

Възможен ли е справедлив преход в завладяната енергетика на България?

Следващите години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход в България, който да осигури преминаването към нисковъглеродна икономика, високотехнологични решения и към демократизация на енергийната система. Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство пред осъществяването му, тъй като формират голям дял от общото производство на електроенергия. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, поетапното затваряне на въглищните ТЕЦ може да се случи без рискове за сигурността на електроенергийните доставки и ще понижи цената на електроенергията с поне 25% до 2030 г. За да отговори ефективно на предизвикателствата пред въглищните региони, България трябва да възприеме по-всеобхватен подход, основан на активното включване на гражданите в процеса, анализ на данни и системни политики в редица сфери.

В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните региони

Извеждането от експлоатация на минните комплекси и ТЕЦ в България е част от цялостната дългосрочна политика на ЕС за постигане на климатична неутралност с цел намаляване на негативните ефекти от човешката дейност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на ЕС за провеждане на справедлив преход – цялостна трансформация на регионите, с цел подпомагане на местните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии понякога затварят внезапно и непланирано. Преходът в ЕС е подсигурен със значителни ресурси и дълъг период. Добри практики от Германия и Люксембург показват, че е възможно минно-зависими територии да бъдат трансформирани успешно като част от цялостен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на гражданите и останалите заинтересовани страни в тези процеси е изключително важно и необходимо, за да могат те да припознаят и създадат дългосрочната визия.

Няма “зелен преход” без климатична справедливост

Причините и последствията от климатичните промени вървят ръка за ръка с класовите неравенства на глобално и локално ниво. Съответно справянето с климатичната криза, която е надвиснала над човечеството, е неразривно свързано с борбите за равенство и социална справедливост. Тази статия разглежда връзката между тези подходи и как тя (не) работи. Причините за неслучването на дискурса на справедливостта са много – от мощни икономически и политически интереси, до слаби социални движения. Имаме ли време и ресурси (най-вече политически) да компенсираме и да направим този път пореден добър в българската история преход?